Спомен

Срещнах някога една девойка
с изгарящи от жажда устни.
"Целуни ме!" - тихо промълви.

"Вярваш ли, че мога?" - усъмних се.

"Вярвам!"

"Да бъде според вярата ти!" -
с бледи устни я благослових.

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.

Спомен за любов-мечта

"Спомняш ли си - каза Бланка. -
Беше преди толкова лета!...
Аз бях целувката ти лятна...
А сега съм само сънна сянка -
спомен за любов-мечта..."

Марин Тачков
5 август 2012 г.

Спомен за родното

                              Там било село Бисерча...
                              П. Р. Славейков
"Там било село Бисерча..."
Ала вече го няма...
Няма го живото изворче...
Нито родната мила градинка -
със чудни цветя, уханни...
Отдавна я няма Гергана -
чиста, невинна...
Обречена и пожертвана...
А нейните близки -
порой ги завлече в чужбина...

Дърветата български
плачат, изтръгнати
от стихии безоки, убийствени...
Вече не пеят и птици...
Бездомна, се скита Мъката...
Пресъхнала е Чешмата -
спомен за Обич...
Пустее, чернее земята ни -
като гробище...

А нощем витаят
сенки тревожни. -
Изплувват покойници,
спомени скъпи...
И Жаждата българска -
за Възраждане...

Марин Тачков
7 февруари 2012 г.

Спомен за несбъдната любов

                                                     На С.

Така те виждам - във ръка с маслина...
Предала спомените, обичта...
Красива българка... Сега - гъркиня...
Погребала в студената чужбина
и моята сълза...

Не ще се върна... Няма да почукам
на портата ти - като Одисей...
Онази бяла къща вече рухва -
ограбена, пустееща и глуха,
зацапана със спрей...

Сега си тъмна сянка от картина,
с размазани от времето черти...
Продадена! За лев и половина...
Откупих я - за моя кът старинен
на сенки от мечти...
Марин Тачков
28 април 2011 г.
Троян