Показват се публикациите с етикет стефан епитропов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет стефан епитропов. Показване на всички публикации

четвъртък, 11 септември 2014 г.

Стефан Епитропов - Стихотворения



АКО

Ако денят ми стане безразличен
и се чудя какво да го правя,
ако престана някога да обичам
и приятелите си забравя,

ако Моцарт не ми се слуша
и Ботев не буди у мене тръпка,
ако остана равнодушен
към безобразна постъпка,

ако животът ми стане бреме
и предпочитам уютната стая,
то значи, че преждевременно
за мене дошъл е краят...

Стефан Епитропов


ГРОЗДОБЕР

Слънцето рано изскача в простора.
Ето - изгрява денят като грозд.
Гроздоберачите - пъргави хора -
весело срещат деня като гост.

Светят под слънцето едри зърната -
сякаш прозрачен, златист кехлибар.
Пляскат крилете на птичето ято,
човките лепнат от сладък нектар.

Плодна ще бъде и тази година,
багрена есен край нас ще гори.
Силно ще бъде червеното вино,
чашите пак ще пламтят от искри...

Тръпне кръвта ми, от сладост наситена,
в ритъм извира у мен яснота.
Бие сърцето, от грижи пречистено,
тихо в душата струи доброта...

Стефан Епитропов
"Азбучно битие", 2002 г.

Редактор Марин Тачков

петък, 12 октомври 2012 г.

Стефан Епитропов - Стихове

    Стефан Епитропов /1921 - 1990 г./ бе един от най-добрите учители и литератори в Русе... Преподавал е в гимназия "Христо Ботев"... Дългогодишен ръководител на литературен кръжок при читалище "А. Кънчев" / в кръжока са членували поетите Стефан Цанев, Иван Цанев, Владимир Попов, Красимир Манев и др./... Литературните ни сбирки бяха празници...
   Епитропов беше личност в културно-обществения живот на Русе. У него имаше нещо възрожденско, нещо вазовско,  славейковско... И в стиховете му ще открием тази възрожденска нишка, стремежа към Простота и Хармония...



Зад хълма

Има нещо светло зад завоя...
Край дърветата се вие път.
И ме мами на дола покоят...
И ме мами стихналият кът...

Там, зад хълма, ме очаква нещо.
То ще бъде сигурно добро. -
Може би добър човек ще срещна,
може би - поточе от сребро...

Може би зад хълма нищо няма?
Може би си го измислям сам?...
Не, не е възможно да се мамя! -
Нещо хубаво ме чака там!


Стефан Епитропов

Стихотворението е от стихосбирката на Стефан Епитропов /издадена посмъртно/ "Азбучно битие", 2002 г.
Съставител и редактор - Марин Тачков




Хубавите ученички

Светлооки, светлоруси,
бързат - целите сияйни.
Те си шепнат помежду си
и споделят малки тайни.

Красота и нежна сила

от телата им ухае -
дъх на цвят, на билка дива,
дъх на чистота и здраве.

Като лястовички мили -

чик-чирикат, без да спират.
Ученици закачливи
закачливо им подсвиркват.

Вид си дават, че не чуват,

но да скрият те не могат -
как гърдите им вълнува
най-щастливата тревога...

Стефан Епитропов /"Азбучно битие"/
 
 
Нека всичко да бъде единствено
Няма за втори път да се срещнем!
Няма!...
Няма да се повтори лятото ни горещо,
когато по брега бродехме двама...

Няма да минем по нашата улица -

толкова дълга и толкова къса,
в замайващ липов аромат забулена,
с прашец златен отгоре поръсена...

Нашата пътека в гората,

нашата малка поляна...
Няма никога вече листата
тъй влюбено да ни галят...

Няма да се повтори залезът замислен...

И нека никога не се повтаря! -
Нека всичко да бъде единствено!
Веднъж се обича, веднъж се изгаря!

Стефан Епитропов /"Азбучно битие"/
 
 
 
 
 

Спомени за поета, учителя и приятеля Стефан Епитропов /снимки/