Изгрява тихо утро... Ще запаля
огнището на моето сърце...
Сънуваш ли?... Сега ще ти направя
отново чудно, влюбено кафе. -
Кафе с усмивка, с дъх на нежен вятър...
Кафе от топла обич и копнежност...
Кафе със аромата на душата ми...
С ухание на утро и на свежест. -
За да ти бъде влюбено, щастливо...
Уханен, светъл да ти е денят!...
А вечерта - с целувки обичливи -
в душите ни звездици да искрят...
Марин Тачков
14 август 2011 г.
неделя, 14 август 2011 г.
ВЯРА / Повярвай в мен /
Денят дойде...
А беше тъмно в мен.
Стоях студен,
без ни една искрица...
Но ти дойде -
проблясък вдъхновен.
Като дете -
звезда Зорница...
Повярвай ми!
Аз нося ти любов!...
Повярвай ми! -
Без вяра ще издъхна...
Повярвай в мен! -
И аз ще бъда... бог.
Повярвай в мен! -
И ще възкръсна...
Марин Тачков
/"Стих-откровения", 2000 г./
петък, 12 август 2011 г.
Навярно този стих ще те целуне
Ако очите ти са нежнолунни
и си сърдечно чиста, белоцветна -
навярно този стих ще те целуне...
И ти ще тръгнеш по пътеката
на своите мечти изгубени...
Ще те очаквам край дърветата...
Ще видиш две светулки влюбени.
И сянката на моята тъга...
Ела! Подай ми в тъмното ръка!...
И към безкрая да отплуваме!...
28 юни 2011 г.
Марин Тачков
вторник, 5 юли 2011 г.
четвъртък, 30 юни 2011 г.
Абонамент за:
Коментари (Atom)