Навярно сме обречени...

Навярно сме обречени! -
          От странната фаталност,
               от  вселенната копнежност. -
Да вървим -
             по стръмните
                             пътечки
                                     на мечтите си,
измъчвани
              от вечната ни жажда
                                         за нетленност...

Пленници на Болката
                         са може би
                                   душите ни.  -
Осъдени от Бога,
          от далечните звезди,
                             от нас, самите...

Обречени -
                 да изгорим
                               мечтите си...
Или -
                да се обичаме...
 

Марин Тачков
15 декември 2011 г.

Навярно ме обичаш ти...

Навярно ме обичаш ти...
И трепка мъничка сълзица
                          във очите ти...
Но аз мълча...
                         И ти мълчиш...
Над нас угасват
                         със тъга звездите...

Очите ме болят...
                       Мечтите ми тъмнеят...
Затварям
                       недочетената книга...
И моля се -
                       преди да ослепея,
поне да може да те видя!...

Марин Тачков
6-7 декември 2011 г.

Навярно този стих ще те целуне

Ако очите ти са нежнолунни
и си сърдечно чиста, белоцветна -
навярно този стих ще те целуне...
И ти ще тръгнеш по пътеката
на своите мечти изгубени...

Ще те очаквам край дърветата...
Ще видиш две светулки влюбени.
И сянката на моята тъга...
Ела! Подай ми в тъмното ръка!...
И към безкрая да отплуваме!...

28 юни 2011 г.
Марин Тачков