Пука ли ви за човека

... Няма време - да кибича,
да ти правя серенада...
Ако просто ме обичаш -
хайде, отвори вратата!...

Вън е студ! Мъгла ме сграбчи...
Чак душата ми изстина...
Дух не съм - и няма начин
аз да вляза през комина...

Помня онова момиче -
преди век легло постла ми...
Днес светът е прозаичен,
времената са измамни...

И вратата, и сърцето
всеки здраво е заключил...
Пука ли ви, че човекът
вън умира като куче?...

Марин Тачков
21 ноември 2011 г.

Приключение с Вампирка

Докато си говорех вечерта
със моята Бутилка,
внезапно в стаята ми връхлетя
неканена Вампирка...

Запитах я смутен:
"Какво желаете, госпожо...?"
"Разбрах, че имаш черен ден...
От Дявола ти нося поздрави..."

"Но аз... не съм готов... Не знам
сега с какво да те почерпя..."
Засмя се хищно тя:
"Е, нищо... Ще изпия тебе!..."

Отвърнах й: "Но аз
очаквах друга, скъпа..."
А тя ме хвана с бясна страст:
"Хей, мой си ти! Недей се дърпа!"...

Обхвана ме с ръце, с коси.
Захвърли ме върху леглото...
И дълго, кръвожадно пи
от устните, от тялото ми топло...

Когато се насити тя,
внимателно очите ми затвори...
Запуши... После се засмя.
И като дим изчезна през прозореца...

Сега лежа, почти без кръв.
И смеят ми се сенки от стените...
Остана ми за спомен... зъб.
И фас, димящ върху гърдите ми...

Марин Тачков
7-8 ноември 2011 г.

Земята ни ще спре да се върти

Целувам те с усмивка обичлива...
И паля старата камина
                                   с огън от Мечта...
Тъгата ми с тъгата ти се слива...
И топля твоята застинала
                                      душа-сълза...

Аз моля те, Любов: "Недей заспива!"...
Все още жива е искрата
                                    в нашите очи...
Без теб сърцата се самоубиват...
Без Обичта Земята ни
                                    ще спре да се върти...

Марин Тачков
14 ноември 2011 г.

Целувки от мечти

През есенните мрачни дни -
когато страшно вятърът бушува
и вече слънцето не ни целува, -
изпращам ти целувки от мечти...

Събирам денем съчки и листа -
за да запаля зимното огнище...
И да запазя във студа убийствен
искри от обич, топла красота...

А ти... не се изгубвай като дим!...
Ела в нощта с лъчи от нежнолуние!...
И скрити от света, да се целуваме!...
В съня на любовта си да заспим!...

И в утрото - със радостни очи -
една мечта от нас да разцъфти!...
Марин Тачков
2-4 ноември 2011 г.

Аз няма да те помня, както някога...

Аз няма да те помня, както някога -
притихнала в очите ми,
с копнежно, трепетно очакване,
с коси разлистени...

Косите ти - красиви, белоцветни -
неволно ме погалиха...
Светулка заблещука във ръцете ми...
Звездите се запалиха...

Посяхме цветните мечти в градината
през пролетните вечери...
Но не цветя, а спомени поникнаха -
на скръб обречени...
Марин Тачков
28-29 април
Троян

Народ обезглавен

                                           Народе????
                                           Васил Левски

Народ обезкрилен,
озлочестен, обезчестен,
обезволен, обезверен -
във тъмното лежи,
затрупан от лъжи...
С продадени мечти,
с невиждащи очи...

Край стълбата крещят
тълпи със вълча плът...
Злодей върху злодей -
с глави на кървав змей...
Пируват и ръмжат...
Купуват и продават...
А в храма на забравата
будителите спят...

Народ обезглавен,
обезправен, окървавен,
без вяра и без път,
предаден и загробен...
Обесени, мъчителни,
остават да висят
четирите му въпросителни...
"Народе????"...

Марин Тачков
31 октомври 2011 г.

Спомен за несбъдната любов

                                                     На С.

Така те виждам - във ръка с маслина...
Предала спомените, обичта...
Красива българка... Сега - гъркиня...
Погребала в студената чужбина
и моята сълза...

Не ще се върна... Няма да почукам
на портата ти - като Одисей...
Онази бяла къща вече рухва -
ограбена, пустееща и глуха,
зацапана със спрей...

Сега си тъмна сянка от картина,
с размазани от времето черти...
Продадена! За лев и половина...
Откупих я - за моя кът старинен
на сенки от мечти...
Марин Тачков
28 април 2011 г.
Троян