Да бъде слънчево във Минзухария!

Не искам да живея в Невърмория! -
В градина със изкуствени цветя...
Мечтая всеки да цъфти на воля -
в любимата ни хубава Земя!...

Да бъде слънчево във Минзухария!
И птици да ни будят утринта...
Очи добри с усмивки да ни галят...
Да ни целува чистата роса...

Не искам да живеем във Омразия!
За всеки нека свети Обичта!...
Със слънчеви, добри сърца да пазим
Земята ни, прекрасните деца!...

Марин Тачков

/"Да бъде слънчево във Минзухария", 2012 г., София/

ISBN 978-954-362-092-0

Недей ми връща влюбените думи...

Недей ми връща влюбените думи,
които ти дарих! -
Нима не ти е нужно
нежно огънче
от Обич?...
Нима ще заличиш
вълшебния ни миг
на светлолюбие?...
С безлунни ли очи
неволно
ще ме помниш?...
Нима ще изгориш
небесния ми Стих -
да не докосва други?...
Или ще го благословиш -
сърдечно - да целува
всички влюбени?...

Марин Тачков
12 януари 2012 г.

Последният български Лев /антиутопия/

  Мамка Му здраво стискаше последния си Лев, останал в джоба му. Стискаше го и си мислеше: "Мамка му, преди години що стотинки и левчета дрънкулкаха из джобовете ми!... А сега?... Какво да правя с тоя Лев? Къде да го инвестирам?... Дали да не изпия едно кафе... с късметче?... Не-е, не съм чак такъв прахосник!... Ще ме видят агентите на Премиера и ще кажат - тоя пие кафе, значи е добре..."
   Улиците бяха пусти, сякаш бе преминала фъртуна. След поредния земетръс доста сгради бяха полуразрушени... Във въздуха се носеха отровни изпарения... Хора не се виждаха - само кучета дебнеха, лаеха и се зъбеха... Мамка Му подритна някакво камъче и продължи да размишлява: "Чудна работа! Преди се намираха по пътя я двайсет, я петдесет стотинки, че и левче. Срещал съм и наконтени Петолевки... Сега - нищо! Всичко е ометено! Няма хора - няма пари! Или обратното..."
   Той не знаеше, че Светът отдавна бе разделен на паралелни Вселени и че пари имаше, много пари - но във Вселената на Богатите...
   Изведнъж нещо забръмча в небето. Мамка Му погледна нагоре и се смая. Видя нещо като летяща чиния. Видя и получовешки образ на дъното на чинията...
 - Боже, Ти ли си? - извика Мамка Му, макар че не вярваше твърде в Бог...
   Образът от чинията проговори:
 - Аз съм!...
 - Ами... защо си с о-очила?...
 - Да ви виждам по-добре...
 - И-и какво виждаш?
 - Виждам кой колко пари има, от какво се нуждае... И раздавам пари - според нуждите. Най-вече - на тези, които ми вярват, служат и ми се молят...
   Мамка Му се обърка... Усещаше, че този Лев е последната му надежда, последната му искрица живот...Но реши да рискува. Беше чувал, че пари при пари отиват... Извади Лева от джоба си и го насочи нагоре с протегната ръка:
 - Ето, аз съм останал само с този Лев... Уволниха ме от Мелницата и...
   Изведнъж Левът полетя нагоре - сякаш привлечен от магнит - и потъна в устата на божието подобие. Образът от чинията млясна доволно, засмя се и... чинията изчезна...

   В същото време Министърът на финансите чу бръмчене и открехна прозореца на кабинета си. Още една монета влетя и потъна в сейфа му. Министърът намести очилата си и се ухили -  без малко щеше да се задави...
   Не знаеше, че това беше последният български Лев...

Марин Тачков
декември 2011 г. - януари 2012 г.

Нежнослънчева Обич

Колко нужно е - аз да се влюбя във тебе...
С теменужна душа - да се влюбиш и ти...
Да погаля сърцето ти - с трепет копнежен...
Да целунеш душата ми с топли очи...

Да усетим - как Бог със усмивка лъчиста
ни засипва с вълшебни, небесни цветя...
Да изгрее в душите ни Обич пречистена.
И във нас да се слеят Небе и Земя...

Нежнослънчева Обич е нужна - да светим...
Ако не - ще угаснем със мъртви очи...
И навярно безумната, бясна планета
ще угасне без нашата Обич... Нали?...

Марин Тачков
2-3 януари 2011 г.

Глупачки с пачки

О, Господи, защо ли
глупостта се умно-жава?...
И край глупачки голи
все се вдига пара, врява?...

Хем тъпи, хем надменни!...
Като кажа на глупачки,
че богатства има в мене  -
мислят, че съм пълен с пачки...

А пък поетът беден
вечно тегли си хомота...
Но за да е потребен -
ще му вземат и живота...

Марин Тачков
юли 2011 - януари 2012 г

Един любовен часовник

Вече е ЕДИН...
В очакване - да стане ДВА...
Той върви... Едва-едва...
А Тя го чака - с нетърпение...
Минава ТРИ,
минава ЧЕТИРИ...
Той спира, сяда на кафе -
около ПЕТ...
Минава ШЕСТ...
Приготвила е Тя вечеря...
Купува Той букет...
Часът е СЕДЕМ -
без да е дошъл...
Тиктакат във душата й 
въпроси...
ОСЕМ!...
Звън...
Отваря тя вратата...
Прегръщат се. Ухаещи.
И леки...
Времето е...
без значение...
Целувки -
ДЕВЕТ,
ДЕСЕТ,
ЕДИНАЙСЕТ...
И стрелките се целуват -
вече е ДВАНАЙСЕТ...
Те се сливат...
И заспиват -
в чудната
безвременна
безкрайност...

Марин Тачков
20 декември 2011 г.

Да се потъркаляме в снега

Мила, нежнобяла -
въпреки студа -
да се потъркаляме
с теб върху снега!...

Леко ще потъркам
твоя лик със сняг...
Ти ще ми отвърнеш
с нежноснежен смях...

После... пак ще влезем
в топлия уют...
И ще се изплезим
на живота луд...


Марин Тачков
1 януари 2012 г.
Редактирано - 26 януари 2014 г.