Новолунна Обич

Ела! И да заминем там, където
Земята се целува със Небето!...
Далече и високо във Всемира,
където болки и тъги умират...

И новолунна Обич да заченем -
над бездни безнадеждни от безвремие...
Ела! И да се любим! Без въпроси...
Звездите само ще ни бъдат гости...

Марин Тачков
6-8 октомври 2012 г.

Ах, как обичам твоите зърна...

Ах, как обичам твоите зърна,
от слънцето благословени! -
Да ги погаля с трепетна ръка -
тъй сочни и червени!...

От тях се стича ценен сок -
живителен и сладък...
Те извори са на живот
и носят вкус на младост...

Ах, как блестят от красота,
от спомена за топло лято!...
Целувам твоите зърна,
о, мое грозде сладко!...

Марин Тачков
/"Стих-откровения, 2000 г./

 

КРУШИ, ЦВЕТЯ, ПЕПЕРУДИ /снимки/

Ракия с Удоволствие

Ела, да пием по ракия!...
В домашна обстановка.
На спокойствие...
Недей се цупи, мила,
стига "оф"-ка!...
Ще я пием... с Удоволствие...

Сега са празни ресторантите.
И механите...
Зная!...
И сами си свирят музикантите...
А сервитьорките
на масите играят...

Хайде!... Ще забравим болките! -
Вълшебни билки има 
в моята ракия!...
И ще се омагьосаш толкова -
че ще поискаш
мене да изпиеш...


Марин Тачков
20-22 октомври 2011 г.

Търся нещо... за безплатно сваляне...

Търся нещо... за безплатно сваляне...
Фрее... Да е лека и удобна...
Да не лае много... Да се лайкваме...
Да не бърка тайно в джоба ми...

Да не е фалшива и надута...
Екстри разни и игри не искам....
Нека простичко да е менюто й! -
Да не ми яде... хард-диска...

Марин Тачков
септември 2012 г.

Краткословици

*       *       *
Избягвайте спорове
с порове!...

*       *       *
Някога живеех с вера -
ала с нея няма далавера...

*       *       *
Мила ми е моята родина - 
ала да я гледам от чужбина...

*       *       *
Моля ви, не лайте ме -
ами ме лайквайте!...

*       *       *
По-добре - да си свирукаме
и да си фейс-гукаме...


Марин Тачков
октомври 2012 г.

Любовен шепот

Когато се целунем, ние пак се съживяваме.
Най-светлото от себе си един на друг отдаваме…

Шепна ти: “Обичам те!”
Шепнеш ми: “Обичам те!”
Само тези чудни думи
ще спасят душите ни…

И нека този шепот се разнася във Вселената…
И нека да събужда за живота неродените!…


Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.