Сърцето ти от мъка е помръкнало. Следзалезно... Ела! По мръкнало. И ще целувам твоята тъга. Докато се разсъмнеш... Със любов ще те завия... Ще се пием. Дълго. И бездънно. До бездумие... Навярно може да се любим безвъзвратно... Да се смятаме - докато с теб открием и най-малкото ни общо кратно...
Глас насън прошепна ми: "Ще се разсъмне - без съмнение... Следтъмно в мене ще осъмнеш... И "Аз съм" ще се превърне в "Ние"... Светлина ще ни обвие... И ще изградим любовно здание... Да, Ние..." Марин Тачков 6 ноември 2012 г.
Болен съм! -
Защото виждам -
половината човечество е болно,
меланхолно...
Половината жени са болни,
нелюбовни...
Кой ли ще ги утеши?...
Виновно
сбирам болките
на толкова души
в душата си...
За хляб и обич,
свобода и истина
сме гладни -
а ни тровят със лъжи,
подхвърлят пясък
във очите ни...
Пустинно, мрачно е...
Човечеството болно е
от СПЛИН -
синдром на придобитата
любовна
и имунна недостатъчност... Марин Тачков
31 октомври 2012 г.
