Хайде, всички Гласове - във урните!

Хайде, всички гласове - във урните!...
Добре забъркахме народното тесто!...
И майсторски го мятаме във фурните...
За хляба става всякакво брашно...

Почакайте, немирни хлебчета! -
На бавен огън ще ви опечем...
И евтино ще ви продаваме - по левче...
Нали и ние трябва да ядем?...

Дори ще ви нарежем на филии...
Е, няма да ви мажем с маргарин...
Грамажът не е важен - в магазините
за килограм се смята... половин...

Да, сложили сме всички подобрители -
нали хлебари, майстори сме все!...
Вий яжте хляб... със зъби /ако имате/!...
А ние - ще го хапваме с мезе...

Марин Тачков
28 октомври 2011 г.

Чумата дано ви тръшне

                                              Чумата да ги тръшне, дано!
                                                Народно проклятие

Не съм червен, кафяв, оранжев, син...
Его-центрист. Или - чуждопоклонник...
На родната земя съм беден син.
Живея, дишам с болките народни...

И виждам над Земята кървав бич...
Докато се делим - ще ни владеят...
Докато се покланяме на Ридж,
душите ни във робство ще живеят...

Гласът народен е замесен с плач -
потъва във ушите на пустинята...
Лудуват горе бесните палачи...
И хвърлят ни в небесната камина...

Пируват - ала огънят ще свърши...
Злодеи, чумата дано ви тръшне!...

Марин Тачков
25-26 октомври 2011 г.

Човекът - ученик на Птиците

Тялото ми е летище,
от което тръгват
самолетите на мислите...

Тук има странни пътници,
които от далече се завръщат...
Или очакват своя полет - от години...

Самолетите излитат -
щом небето се избистри
от стихиите...

Отменям полетите -
за Омразия, за Мизантропия,
Егоцентралия, Фантасмагория...

Може би се питате -
как съм се научил да летя? -
Научиха ме Птиците...

Марин Тачков
25 октомври 2011 г.

Жените мислят само за любов

Жените мислят
само за... любов!
Единствена.
Съдбовна.
Адски огнена...
А пък мъжете мислят -
за войни,
за ядене, за пиене, за лов...
И за... жени...
Виж -
мъжките очи
са хладни, кръвожадни...
Дебнещи орли...
А женските очи -
обсебващи, омайващи,
наивно вярващи,
тревожни,
всепрощаващо добри...
Жени!...
Как може
да не ги боготвориш!...

Марин Тачков
10 октомври 2011 г.

Ще те целува моята душа

Не мога да съм вечно мил, добър!...
Понякога съм... свит и стар чадър. -
Да, малко трябва - за да се отворя!
Но сякаш някой спира ме... отгоре...

През нощите ме хващат Бесовете.
И Идиотите... на Достоевски...
Или заспивам с нежен стих на Димчо...
Но буди ме животът. Прозаично...

Душата ми е странна, многострунна -
ту слънчева, ту мрачна, тъжнолунна...
И ако ти не ме обичаш многоцветно -
ще си отида тихо... И безследно...

А ти... живей! И може би в нощта
ще те целува моята душа...

Марин Тачков
2-4 октомври 2011 г.

Сърце за взривяване

Ти чакаш ме на оня бряг
с усмивка светлолунна,
с обич непозната...
Но аз не мога вече да летя...
Не мога и да плувам...
Ни да ходя
по водата...

Притихва тъжно мракът...
А в ръката ми догаря
последната цигара неусетно...
Остава ми една въздишка...
Черната запалка...
И фитилът -
към сърцето ми...
Марин Тачков
15-16 август 2011 г.

Може би ще спра да бъда тук...

                                          На виртуалните приятели -
                              с обич и благодарност
Може би ще спра да бъда тук -
когато спре сърцето ми да свети...
Ако ме повалите със юмрук...
И ми завържете ръцете...

Прощавайте, че малко съм чепат,
небръснат, неизгладен, некостюмен! -
Но знайте, аз обичам ви, все пак -
обичам ви, макар без думи...

Прощавайте, приятели добри! -
Очите ме болят... За вас тъгувам...
Дарявам ви усмивки и... сълзи...
И поетично ви целувам!...

Марин Тачков
17 август 2011 г.