На една местостоянка...

На една местостоянка
имах среща със Стоянка...
Но уви - вместо Стоянка,
дойдоха сто баби Яги
със тояги...

Марин Тачков
25 юли 2012 г.

Цвете Любов

Жадува душата
за обич крилата...
Но болка и дрога
ни водят към гроба...

Безумно живеем...
Безлунно чернеем...
Увяхват мечтите...
Угасват душите...

Когато се срещнем -
подай си ръцете...
И с теб да усетим,
че шепне ни Бог...

За мене пази ти -
на слънце очите,
дъха на мечтите
и цвете Любов!...

Марин Тачков
2005 г.

Пчелар и пчелица

Край добродушния пчелар жужеше
пчела с предизвикателно гласче...
Това не бе пчела - момиче беше,
със светло, слънчево лице...

Сред пъстрото гъмжило на пазара -
пчелицата пред щанда с мед се спря.
"Вземи си мед!" - подкани я пчеларят,
приятелски, широко се засмя.

"Медът е хубав - каза пак пчеларят. -
А като него... цветна си и ти!..."
Засмя се тя: "Защото с мед се храня..."
И отлетя - с букетче от мечти...

Марин Тачков
"Стих-откровения", 2000 г.

Понякога живея като птиците

Днес не ми е ден... за Нищо...
Безпричинно ми е... Безразлично...
Все едно ми е -
дали е вторник
или сряда...
 
Ех, понякога
живея като птиците. -
Безкалендарно. Волно. Безомразно...
Може всеки ден да бъде празник -
ако се обичаме...


Марин Тачков
25-26 август 2012 г.

Усмивка на Зора

Здравей, далечно-близка,
Ничия жена -
облечена в ефирна,
нежнолунна светлина!
Очакваща, обичаща...
Мечтаеща -
отвъд нощта -
да заблестиш като сияеща
усмивка на Зора...

Марин Тачков
18 август 2012 г.

Колко е нужно

Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Бяло цвете надежда, хляб от черните ниви...
И за дните ни черни - шепа бели пари...

Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Вдъхновената песен на щурците звънливи...
И гласчетата детски от безгрижните дни...

Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Топла слънчева ласка... И очи обичливи...
И сърце на приятел - с доброта да гори!...

Но изгаря ни злоба... Завистта ни убива...
Но животът ни трови - затова ни боли...
Колко много е нужно, за да бъдем щастливи!...
Колко много е нужно, за да бъдем добри!...


Марин Тачков
 "Стих-откровения" /2000 г./, "Утешителят" /2005 г./

Дете-светулка

Аз обичах - и летях към Рая...
Светен на света с очи-слънца...
Но жестоко ослепях накрая -
щом от мен отплува любовта...

Хората, по-зли от зверовете,
зъбеха се, виеха в нощта...
Стъпкаха с омраза всяко цвете...
Вдън земя затриха обичта...

Но видях насън Дете-светулка -
да лети над пустата Земя.
То протягаше ръце от люлка,
сееше във мрака Светлина...

Марин Тачков
"Стих-откровения", 2000 г.