че ние сме почти невидими...
Защо тогава ни е страх -
да се обичаме?...
Невидими са нашите ръце -
да се прегръщаме!...
Невидими са нашите тела -
да се прегръщаме!...
Невидими са устните -
да се целуваме!...
С надежда - да изплуваме
над тъмното...
Марин Тачков
"Стих-откровения", 2000 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар