Жълта есен... Черна зима...
Беше чудно, беше сладко...
Но защо ли си замина?...
Аз те търся по цветята,
по косите на тревите...
И самотна е душата...
И умират бавно дните...
Свежа пролет... Страстно лято...
Тъжна есен... Мрачна зима...
Бе щастливо, ала кратко...
Ти въздъхна и замина...
Ще те търся по росата,
по следите от сълзите...
Ще попитам тишината.
И небето ще попитам...
Марин Тачков
"Стих-откровения", 1997 г., първо издание
/редактирано/
Няма коментари:
Публикуване на коментар