с очи дълбоки и загадъчни...
Попитах я: "А как се казвате?"
Тя тайнствено отвърна: "Мейби"...
Блещукаше с коси златистонежни,
с усмивка ласкава, игрива...
Прошепнах: "Вие сте така красива!"
А тя ми се усмихна: "Мейби"...
И вдъхновен от звуците вълшебни,
усетих трепета й - страстна музика...
Аз казах: "Нека да танцуваме..."
Тя мило ме погледна: "Мейби"...
Пламтеше огънче в гърдите нейни,
трептяха устните с извивка чудна...
Поисках ласкаво да я целуна...
Тя нежно ми прошепна: "Мейби"...
И ме омая с устни чудодейни,
с дъх сладък и с гърди омайни...
"Бих искал туй да е безкрайно..."
Тя силно ме прегърна: "Мейби"...
Марин Тачков
"Икво от туй", 1996 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар