С място поне за трима мъже...
Един - да я гледа всеотдайно, прекрасно,
като вечно, любимо дете...
Втори - практичен, корав, твърдоземен...
Път да й бъде. И дом...
Добре да я люби... Спокойно да дреме...
А тя да лежи мълчешком...
Трети - копнежен, безкрайно небесен...
В съня й да шепне мечти...
Да я носи в простори сияйни, чудесни...
В душата й все да лети...
Марин Тачков
15 октомври 2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар