Живях във свят отвъден -
самотен, като бог...
И може би - осъден
да гасна без любов...
Но зърнах - сред пустиня -
очите на дете...
За Яворов, и Мина
напомниха ми те...
Те шепнеха ми нежно...
Блестяха в тях звезди...
Очи - небе безбрежно
от обич и мечти...
И може би повярвах...
Дете е любовта...
Аз вече остарявах...
Но ме помилва тя...
Марин Тачков
"Роса-сълза", 2007 г.
/редактирано/
Няма коментари:
Публикуване на коментар