Не знам защо са ми, стихо-приятелко...
Все още имам хубави мераци...
И разум имам, ала е безплатен...
Все още мога огън да запаля.
И да обичам ароматно, нежно...
Задоволявам се със глътка вяра...
И мога да валя - свежовалежно...
Написал съм достатъчно куплети...
На красотата цветна съм ценител...
Достигам до небета волни, светли.
А също - до гърдите на жените...
Марин Тачков
20-21 октомври 2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар