Вятърна мелница "Тинтири-минтири"

Виртуално ме сваляш...
И запалваш очите ми...
 - Ще се видим ли? - питам.
А ти отговаряш ми:
 - Тинтири-минтири...

Във душата ми скиташ...
Подлудяваш вълните ми...
 - Вятърка ли си? - питам. -
Защо провокираш ме
с тинтири-минтири?...

Стиховейно ме галиш...
И изпиваш мечтите ми...
 - Жена ли си, мила? Вампирка ли?...
Пак отговаряш ми:
 - Тинтири-минтири...

Да, разбирам, че искаш ме -
за драсни-пални-клечица...
И не даваш за мен пет стотинки...
Ти просто си вятърна мелница
"Тинтири-минтири"...

Марин Тачков
8-10 декември 2011 г.

Проклятието на вещиците

                   По мотиви от народни поверия

Среднощно в дома ми нахлуха
двеста вещици черни, зловещи...
И бясно край мен затанцуваха...
Злобно проклинаха и нареждаха:

"Бял ден да не видиш, обеснико!"...
"Да те гори черна болка и мъка!"...
"Черней - както нас ни зачерниха!
И ни запратиха в пъкъла!"...

"Дано да потънеш, невернико -
в ялова женска утроба!"...
"И жена, като дявола черна,
да налива във чашата ти отрова!"...

"Вървете си!" - с мъка можах да извикам...
Те изчезнаха в утрото ранно...
А от прозореца с топла усмивка
ме помилва светицата Анна...

Марин Тачков
9 декември 2011 г.

Навярно ме обичаш ти...

Навярно ме обичаш ти...
И трепка мъничка сълзица
                          във очите ти...
Но аз мълча...
                         И ти мълчиш...
Над нас угасват
                         със тъга звездите...

Очите ме болят...
                       Мечтите ми тъмнеят...
Затварям
                       недочетената книга...
И моля се -
                       преди да ослепея,
поне да може да те видя!...

Марин Тачков
6-7 декември 2011 г.

Съдбата е безмилостна, жестока... /на Н. Вапцаров/

                                                        Борбата е безмилостно жестока...
                                                        Никола Вапцаров
Съдбата е безмилостна, жестока...
Животът - безпощаден и убийствен. -
Закриля хищниците. И безоките...
Убива светлите, сияйни личности...

Обесници възсядат идеалите.
Захвърлят във тъмниците мечтите ни...
Остава ни една искрица вяра...
И жаждата - все пак да се обичаме...

Марин Тачков
7 декември 2011 г.

Не си виновна ти...

                                               От други свят съм аз -
                                не си виновна ти...
                                 П. К. Яворов

Не си виновна ти! -
Че ме сънуваш - може би
от хиляди години...
И очакваш -
да открия във пустинята
оазиса
на твоите мечти...

Не си виновна ти -
че тежка и зъбата
е съдбата ти...
Че си родена във охолство -
но е пълна
чашата ти златна
със отрова от сълзи...

Не си виновна ти! -
Че аз родих се просто...
И си нямам нищо -
само шепа стихове,
една роса-сълза,
отронени въздишки...
И отровени мечти...
 
Дали с небесна страст
за мене ще си спомняш?...
Душата ми - бездомница -
лети във вечността...
От други свят си ти -
не си виновна...
За всичко съм виновен аз!...

Марин Тачков
3-4 декември 2011 г.

Жени, защо обичате лъжите?

Жени, защо блестите с вярващи очи,
оглеждате се в небесата лунни?...
И предпочитате блестящите лъжи
пред искрените и болящи думи...

Желаете! - Да ви сервират... три в едно...
И всяка нощ звезди да ви търкалят...
Да ви разходи някой - с мерцедес... до Лом...
Или - със самолет... до Въздухария...

Не мога аз да бъда слънце през нощта...
На тъмното - да кажа, че е светло...
И по-добре - да литна сам над пропастта,
отколкото да паднем от небето...

Марин Тачков
6 ноември 2011 г.

Жадуваш ли да те обичам...

Жадуваш ли да те обичам -
тъй, както никой досега?...
И да запаля огън романтичен
в огнището на твоята душа...

Не мога да вървя върху водата...
Или пък - да ти подаря звезди...
Но мога да ти посветя душата си -
погалиш ли ме с вярващи очи...

Към Обич нова, вдъхновена
да съм небесно-земен мост...
За теб да бъда аз като Христос,
а ти за мен - Мария Магдалена...

Марин Тачков
ноември 2011 г.