Страната на безобразията

   Министър-предателят неволно се ухили и... хоп - скочи от хеликоптера на земята /или по-точно - във водата/. Мутрата му замръзна, като видя какви безобразия са станали... Ужас! - Половината му земя - заледена, а другата половина - потопена... Хвана се за  тиквообразната глава, но бързо се окопити...
   Първо се обади на министъра на безобразията:
 - Безобразников! Веднага да изпратите... група БТР-и, да спасяват положението!...
   После разпореди на министъра на безделието:
  - Безделников!... Всички животни да бъдат извозени, където трябва!... На останалите живи... да се достави храна и вода!...
   След това се обади на министъра на безхаберието:
 - Слушай сега!... Да се проучи кой е отговорен за тия безобразия и да пратиш хабер на гладния прокурор!...
   Министър-предателят напсува няколко криви управници преди него и си каза: "Дали да не се допитам до Хер Акъл - как се чистят Авгиеви и Сергиеви обори?... Или да замажем положението?... За нищо не става тая страна - само боклуци, безделници, бедствия!... Май най-добре да я продам!... И да се изстрелям към... Космоса!..."

Марин Тачков
8 февруари 2012 г.

Спомен за родното

                              Там било село Бисерча...
                              П. Р. Славейков
"Там било село Бисерча..."
Ала вече го няма...
Няма го живото изворче...
Нито родната мила градинка -
със чудни цветя, уханни...
Отдавна я няма Гергана -
чиста, невинна...
Обречена и пожертвана...
А нейните близки -
порой ги завлече в чужбина...

Дърветата български
плачат, изтръгнати
от стихии безоки, убийствени...
Вече не пеят и птици...
Бездомна, се скита Мъката...
Пресъхнала е Чешмата -
спомен за Обич...
Пустее, чернее земята ни -
като гробище...

А нощем витаят
сенки тревожни. -
Изплувват покойници,
спомени скъпи...
И Жаждата българска -
за Възраждане...

Марин Тачков
7 февруари 2012 г.

Новословие /Не се нуждая от дванадесет апостоли.../

Не се нуждая от
дванадесет апостоли...
От чудеса... Вечеря тайна.
От предатели...
Не искам
и евангелисти -
да преиначават Словото...
Не искам клади адски...
Нито кръстоносци
кръвожадни...
Ни духовници безбожни -
лицемерно да ме сричат...
Няма нужда
векове да ме разпъват
и разкъсват
словоблудници многоезични...
Нито властници "богоподобни"
да убиват хищно
хората, народите...


Да се освободим! -
От кухи чуждоречия...
От страх, от догми,
от безличие...
От безчовечие...

Не се надявайте,
че някой друг
ще ни спаси душите!...
Достатъчно е
да обичаме...
И да повярваме -
че всеки, който носи Обич,
е Спасител...

Марин Тачков
30 януари 2012 г.

Не всяка психо-патка е крилата...

                                                                   Не всяко "Браво!" е достойно...
                                                                   Надежда Захариева

Не всяка психо-патка е крилата...
Не всяка лицемерка е приятелка...

Не е обида всяка дума искрена...
И всяка черна клюка не е истина...

Не е похвална нечия склероза...
Не е желана всяка чужда роза...

Не всяка глуха чува вярно думите...
Не всяка егоистка вижда другите...

Не всеки сляп достоен е за Омир.
Не всеки политик - за милиони...

Не всяка чистофайница е чиста.
Не е приятна всяка гола истина...
 

Марин Тачков
4 февруари 2012 г.
/редактирано/

Снежен пътник

                            По пътя ме застигна мрак...
                                    Робърт Бърнс

По пътя ме затрупа сняг...
И в преспите потънах пак...

Замръзнах, със крака затропах...
Замръзна ми дори... лаптопът...

С последния си килобайт
дотътрих се до този сайт...

Посрещна ме девойка мила -
и вдъхна ми кураж и сила...

Тя стопли ме - уста в уста...
След туй... прошепна ми в нощта:

"С голям късмет си, Снежен пътник! -
Сега в чужбина е мъжът ми...

И знам - сега със друга спи...
А пък във мен кръвта кипи...

Недей във мрака да се губиш! -
Спокойно можеш да ме любиш!..."

Събудих се - в легло от сняг -
от снежно-нежен женски смях...

Марин Тачков
25. 02. 2011 г.

Жертна на свирепото безвремие

                            На жертвите на престъпленията в България

Умираше... Над нея черен Дракон се надвеси...
А два червени Змея вързаха ръцете й...

Дочу вечерен грак на безнадеждна врана...
Потече кръв... Но сняг замръзна върху раната...

Отиде си нелепо - светла, жизнена и млада...
Родена във свирепо време - сляпо, кръвожадно...

Над нея зафучаха безутешно ветровете...
Дете заплака... И звезда припадна от небето...

Марин Тачков
31 януари 2012 г.

Разказ за един магьосник на Думите

   Тази сутрин сънувах... страшна приказка!... Сънувах, че съм станал магьосник на Думите...
    Разхождах се в омагьосана земя, наречена Окралия  /преди се казвала Сакралия/... Край една осечена гора видях голяма Кокошка. Опитах се да я примамя: "Ко-ко..." Но изведнъж се появи Лисица и подгони Кокошката. Извиках: "Прас!"... Лисицата се превърна в диво Прасе, което се спусна срещу мене... Уплаших се и проговорих, извънредно, на международен език: "Но-о-о!"... Но Прасето се превърна в Носорог. Ами сега!... Опитах се да го омагьосам с няколко спасителни думи: "Беж!... Бож!... Бой!..."    Изневиделица се появи... кой мислите? - Бойко разбойникът, владетелят на тази земя. Той хладнокръвно застреля с пушка носорога... Извиках: "У-у...!", "Тик... тик...!"
    И се събудих... Часовникът тиктакаше... Папагалчетата спяха близо до главата ми и навярно сънуваха родната си Австралия...
   Реших, че ще е добре да споделя този кошмар... Ще се допитам до Меджик - да изтълкува съня ми. Тя разбира от сънища, от магии, превъплъщения, укротяване на зверове, от артефакти, архи-факти... Да, ще направя кон-султ... Иначе може да получа ин-фаркт, ин-султ... Или пък - Бой...

Марин Тачков
2 февруари 2012 г.