Дневната дажба на една пенсионерка

Старицата потъна в магазина...
Купи хляб и мляко,
двеста грама сирене,
една салата,
няколко маслини...
И две-три лукчета -
та да зарадва
милите си внучета...

Това бе дневната й дажба -
отпусната й щедро от Държавата...


Марин Тачков
3 декември 2011 г.

Завистта и нощем не почива

Снощи със съседката Красинка
седнахме навън, под месечинка...

Беше мила тя. Опти-мистичка...
Пихме по ракия. И мастичка...

Подарих й хубава хард-роза -
срещу главоболие, склероза...

Тъкмо почнах нещо да й пея -
и отгоре ревна Дъртофея:

"Как не ви е срам! Да ми шумите!
Да се врете тайно в тъмнините...

Шу-шу-му... Човек от вас не може
да заспи спокойно, мили боже!"...

Скастри ни таз баба дългоуха -
дето денем прави се на глуха...

Как, кажете, да сме по-щастливи? -
Завистта и нощем не почива...

Марин Тачков
13 август 2012 г.

Защо не станах милионер

   Това е дълга история, но ще ви я разкажа накратко. Досега я пазех в тайна...
   Преди години имах любовница - Цветелинка. Всичко вървеше добре, но една вечер, след като се насексихме, тя ми направи невероятно предложение:
   - Мили, искаш ли да станеш милионер? Мултимилионер!... Разполагам с доста пари, ще ги разиграем... Скоро ще имам банка, ще те направя банкер...
   - Чакай, чакай! - прекъснах я аз. - Какво е това... дяволско изкушение? Че защо са ми толкова много пари? Какво ще ги правя?...
   Цветелинка зяпна:
   - Как какво? Ами... ще ги умножаваш, както правят всички умни хора...
   - Абе Цвете, който има много пари, си губи ума... Остава без очи, без душа...
   Тя се нацупи и ми се надупи... Казах си: "Цвете, Цвете, и ти не си цвете за мирисане!"...
   Разбрах, че тази жена е луда. В ума й - вместо мисли - хвърчаха пари... И на туй отгоре искаше да ме използва...
  Трябваше да скъсам с нея, за да не ме повлече в блатото... Съдбата пожела да я запозная с един мой далечен братовчед - бат Бойко, амбициозен непукист. Усетих, че са си лика-прилика...
   Бат Бойко беше много доволен. В знак на благодарност, обеща да ми преведе в банковата сметка 999 хиляди лева...
   Но после, като се издигна, забрави, направи се на луд...
   Неблагодарни, нагли хора!...
Марин Тачков
14-15 октомври 2012 г.

Виртуален скок

Аз виждам те - загадъчно самотна, странна...

Долавям и усмивката ти виртуална...

Да можеше ей тъй - да скокна през екрана!...

И от теб цигара да си пална...


Марин Тачков
12 юни 2011 г.

Следмраково вълшебие

"Хай!" - ми казваш ти.
Ала за мен нехаеш.
Не копнееш моите очи
да опознаеш...

Да усетиш как
потъвам нежно в тебе -
с дългочакано, следмраково
вълшебие...
Марин Тачков
11 октомври 2012 г.

Стефан Епитропов - Стихове

    Стефан Епитропов /1921 - 1990 г./ бе един от най-добрите учители и литератори в Русе... Преподавал е в гимназия "Христо Ботев"... Дългогодишен ръководител на литературен кръжок при читалище "А. Кънчев" / в кръжока са членували поетите Стефан Цанев, Иван Цанев, Владимир Попов, Красимир Манев и др./... Литературните ни сбирки бяха празници...
   Епитропов беше личност в културно-обществения живот на Русе. У него имаше нещо възрожденско, нещо вазовско,  славейковско... И в стиховете му ще открием тази възрожденска нишка, стремежа към Простота и Хармония...


Зад хълма

Има нещо светло зад завоя...
Край дърветата се вие път.
И ме мами на дола покоят...
И ме мами стихналият кът...

Там, зад хълма, ме очаква нещо.
То ще бъде сигурно добро. -
Може би добър човек ще срещна,
може би - поточе от сребро...

Може би зад хълма нищо няма?
Може би си го измислям сам?...
Не, не е възможно да се мамя! -
Нещо хубаво ме чака там!

Стефан Епитропов

Стихотворението е от стихосбирката на Стефан Епитропов /издадена посмъртно/ "Азбучно битие", 2002 г.
Съставител и редактор - Марин Тачков



Хубавите ученички

Светлооки, светлоруси,
бързат - целите сияйни.
Те си шепнат помежду си
и споделят малки тайни.

Красота и нежна сила
от телата им ухае -
дъх на цвят, на билка дива,
дъх на чистота и здраве.

Като лястовички мили -
чик-чирикат, без да спират.
Ученици закачливи
закачливо им подсвиркват.

Вид си дават, че не чуват,
но да скрият те не могат -
как гърдите им вълнува
най-щастливата тревога...

Стефан Епитропов /"Азбучно битие"/

 

 

Нека всичко да бъде единствено

Няма за втори път да се срещнем!
Няма!...
Няма да се повтори лятото ни горещо,
когато по брега бродехме двама...

Няма да минем по нашата улица -
толкова дълга и толкова къса,
в замайващ липов аромат забулена,
с прашец златен отгоре поръсена...

Нашата пътека в гората,
нашата малка поляна...
Няма никога вече листата
тъй влюбено да ни галят...

Няма да се повтори залезът замислен...
И нека никога не се повтаря! -
Нека всичко да бъде единствено!
Веднъж се обича, веднъж се изгаря!

Стефан Епитропов /"Азбучно битие"/

 

http://mt46.blog.bg/izkustvo/2011/05/22/na-uchitelia-i-priiatelia-s-obich-i-priznatelnost.751558 

 

 

 

 

Спомени за поета, учителя и приятеля Стефан Епитропов /снимки/