Трябва ни толкова...

Трябва ни толкова -
вяра лекуваща,
билка за болката,
песен вълнуваща...

Честни приятели,
чувства разлистени...
Хляб за децата ни.
И за душите ни...

Трябва ни толкова -
жажда за истина,
лек за отровата,
обич пречистена...

Слънце божествено,
мир на земята ни,
цвете от детството -
толкова трябва ни!...

Марин Тачков
21 януари 2007 - 30 май 2012 г.

Не ме обичай... обичайно!...

Не ме обичай... обичайно!
Случайно и нехайно.
И отчаяно...
Във бъдеще несбъднато -
в отвъдното -
не ме очаквай
с търсещи очи!...
Оттатък,
в тъмните небесни необятия,
едва ли ще се видим. -
Щом тук не сме били...
Не сме били любими...

Марин Тачков
27 май 2012 г.

Жената е... като земята...

Жената е... като земята...
Като градина плодородна,
красивоцветна и прекрасна...
Но трябва да се... обработва -
че иначе... ще буреняса...

Тя има нужда от поддръжка. -
Ръце грижливи, обичливи
да я докосват, преобръщат...
Не става само туй с молитви. -
Потребна е... и сила мъжка...

Марин Тачков
25-26 май 2012 г.

"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

Разсъмна се и в моята душа...
Усмихна ми се свежо утринта.
И сякаш ми прошепна тихо тя:
"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

От залеза просветна красота...
Погали ме с утеха вечерта.
И сякаш ми прошепна топло тя:
"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

Светулка блесна - спомен и мечта...
Целуна ме с вълшебен дъх нощта.
И сякаш ми прошепна нежно тя:
"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

Марин Тачков
/"Стих-откровения", 2000 г./,
редактиран вариант

Буквите обичай

Ще започна с буква А -
да ми тръгне по вода!...

С буквичките Б и В
по-нататък ще вървя...

Ще ме води буква Г
на разходка до брега...

А с чадърчето на Д
няма страшно под дъжда...

Ще ми каже буква Е:
"Ти бъди добро дете!"...

А със помощта на Ж
по-добре ще се държа...

За ръка ме хваща З -
няма вече да пълзя...

Ето - иде буква И. -
Колко хубаво върви!...

След Й следва К. -
"Хей, внимавай със звука!"

С помощта на буква Л
ще събирам, ще деля...

Тъй ме поучава М -
аз във час да не шумя...

Ще ми звънне буква Н. -
"Чуй на песента звъна!"...

Ето, че пристига О -
с ново, бяло облекло...

Щом напиша буква П,
по-спокойно ще заспя...

А със помощта на Р
ще река "благодаря"...

Ще помогне буква С
стаята да украся...

Тъй ми пожелава Т -
като цвете да цъфтя...

Рядко май се среща У -
тя ми е като бижу...

Трудни ми са Ф и Х -
те са близо до върха...

Ето ги и Ц, и Ч. -
"Не забравяй си ключа!"...

С помощта на Ш и Щ
ще се уча, ще чета...

А голям и малък ер  -
те са ми като "пипер"...

Как облечена е Ю! -
Сякаш че е на ревю...

Най-накрая иде Я. -
Колко хубава е тя!...

Буквите обичам аз! -
Те звънят и в моя глас...
Буквите обичай ти! -
Те са тридесет звезди...
Марин Тачков
/ "Две и 200", избрано за деца, 2008 г./

Природата и Бог разклатиха ни земетръсно

Може би защото
станахме безмерни,
черни и високомерни,
заслепени в трупането
на пари, имоти...
Обезкоренени,
струпани във градове -
отровни, болни, меланхолни,
озверени...
И стълпотворени...
Може би защото
сме заспали във леглото
на безгрижието
и самодоволството,
зазидани между стените,
ровещи като къртици.
И далеч от птиците...
И може би защото
сме забравили
да се обичаме,
любовно да се търсим
и да се откъсваме. -

Природата и Бог разклатиха ни.
Земетръсно...
Марин Тачков
22-23 май 2012 г.

В страната на пара-ненормалностите

Тежко!... Трудно е за дишане -
във тая пара-лелина вселена...
На отрови въздухът мирише,
на ужасни газоизпарения -
от политическите задници...
Превърнаха земята ни зелена
в страна на пара-ненормалниците...
Марин Тачков
17 май 2012 г.