Маринотачковизми

*       *       *
Да я мариновам ли,
да я тачковам ли?...

*       *       *
Навярно съм стихозарАзен.
Полуобичан, полумразен...

*       *       *
Гледам - стих-отворен -
с око-корен...

*       *       *
Обикновено съм добронамерен.
Но невинаги - добропотърсен...

*       *       *
Човеците не се увеличават.
Част от тях се овълчават...

*       *       *
Някога е имало таксидиоти.
А сега - таксита, тАкси, идиоти...

*       *       *
Ех, беше грешна -
и бездрешна...

*       *       *
Времето ще е... преддимно, бременно...

*       *       *
Ще изпратя жаби - до проституционния съд,
до неродното събрание, до мъдиите...

*       *       *
Разликата между гениалното и гениталното
 е... една буква...

*       *       *
Хайде, стига сте ми се... бигбрадвали!...


Марин Тачков
ноември 2012 г.

Рядка тролска птица

Чудо! - Рядка, Тролска птица
днеска и над мен прехвръкна...
И набързо таз мръсница
минусоидно ме нацвъка...

И над още два-три двора
се изцвъка най-нахално...
Зная, няма луд умора -
да злодейства виртуално...

Който си мълчи и слушка,
и кротува, и се мазни -
тука ще е с пълна гушка...
И в калта със кеф ще гази...


Марин Тачков
1 май 2011 г.

http://mt46.blog.bg/izkustvo/2011/05/01/riadka-trolska-ptica.739408 

Обаждане от Марс

                                                                                  На Ан

Прозвънна странен звън - през нощта, в самотен час...
Ръмеше дъжд навън... "Помниш ли?... Това съм аз!..."
"Помислих, че е сън... Ти?... Къде ли си сега?..."
"Обаждам се... от Марс"... "Ти си... спомен от мечта..."

"Пътувахме сами - към морето с нощен влак..."
"Чудесно бе, нали?... Няма да се случи пак..."
"Погалих те с коси... После звънна моят смях..."
"И в трепетния мрак устните си с тебе слях..."

"А помниш ли гласа на вълшебните вълни?..."
"Целувки на брега... Беше приказно, нали?..."
"Повярвах на мига... Но не ми е жал... почти..."
"Все пак... прости ми ти!... Есента ни раздели..."

"Аз писах ти писмо - чувствах се без теб сама..."
"Потънало е то - някъде... във вечността..."
"Погали ни любов... И животът бе крилат..."
"Кога ли бе това?... В кой ли век? И в кой ли свят?..."
 

Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г. /

Бермутренски триъгълник

Народ - полуизяден, полутруп...
Доволно завладян - от... Мутригруп,
от политиквеници разни,
от плиткоумността си...

Пространство - доста странно, призрачно...
Мистериозно тук изчезва всичко. -
Пари. Човеци. И престъпници...
Бермутренски триъгълник!...

Марин Тачков
юли - ноември 2012 г.

Ти си, майко, тъй добра...

                              На майка ми

Ти си, майко, тъй добра,
но си тъжна и сама...
Не, недей полива със сълзи
    повяхнали цветя!...

Не угасвай ти с тъга -
че за тебе ме боли!
Нека пак да грее топлота
    в очите ти добри!

Ето – моята ръка...
Усмихни се, не тъжи!
Погледни красивите цветя
    със слънчеви очи!...

Марин Тачков

/"Роса-сълза", 2007 г./

Родната къща е слънце сияйно...

Родната къща е слънце сияйно. -
Тя ни огрява така всеотдайно.
Тя ни дарява и обич, и сила...
Тя с топлота от студа ни закриля...

В къщата спомени мили са скрити...
Светят прозорците - греят очите...
Къщата диша - душата е свежа...
Цвете ухае - полъхва надежда...

Тук е спокойно, щастливо, уютно...
Вечер изгрява... Усмихва се утро...
Светло и топло е в родната къща.
Дъх на мечти и любов ни обгръща...


Марин Тачков
"Две и 200", 2007 г.

За мене запази...

За мене запази
на цвете аромата,
от огъня - искри,
светулка - от тъгата!...
От болката - сълзи,
роса - от красотата...

За мене запази
очите на поток!
Цветя - от есен късна...
Надеждата за плод...
От спомен - лист изсъхнал.
И от мечтите - сок...

Аз топло ще им вдъхна
любов и нов живот...


Марин Тачков
/"Роса-сълза", 2007 г./