нямало е букви, имена...
Хората общували със знаци -
с мимики, със жестове, със крясъци...
Постепенно станали по-умни.
Но не можели да пишат думи...
Скитал се веднъж Човек в гората -
ябълка му паднала върху главата.
И Човекът викнал: "А!"...
Драснал знак върху пръстта...
Чул, че агне блее: "Бе-е..."
"Нарисувал" мъничко дете...
После стъпил върху съчка -
"нарисувал" изкривена пръчка...
И Човекът с радост заиграл -
първичките буквички видял...
После други букви се родили...
Те света човешки озарили...
Марин Тачков
"Две и 200", 2007 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар