Утешителят /откъс от поема/

* * *
... Който има разум, нека слуша -
глухият от думи няма нужда...
Ех, омраза трупа този свят -
и вони, чернее като в ад...
И множат се бесовете нови,
пълнят се душите ни с отрови...
Трудно е животът да цъфти,
ако сме с мъртвеещи души...
Знай, животът дар е скъпоценен -
нека с любослов да го приемем!...
Благославям хора и цветя,
благославям чистите сърца,
всичко светло, топло, живо...
Слънце, моля те, недей заспива!...
Нека грее обич, доброта!
Нека ражда любовта деца! -
Те са пътят към живота вечен.
И без тях светът ни е обречен...
Нека детското да възкресим -
за да бъдем, за да се спасим!...

* * *
Искам чисто слово да оставя -
гнилото изгаря като плява...
Страх ме е да ходя по пръстта -
виждам стъпканата Доброта...
Както вярята духа лекува
и росата цветето целува -
Добротата ще спаси света,
ако къс по къс не я секат...
Топлотата и сърцето светло,
простодушието на детето -
по са ценни от учеността
на бездушната и зла душа...
Жадни са за Доброта душите -
но пресъхват изворите скрити...
Добротата - слънчева душа -
нека сгрява тъжната Земя!
Моля се, щадете Добротата -
скъпоценна като мина златна!
Моля се, пазете я от злост -
иначе разпъвате Христос!
Както той бе мъдър, смел и кротък -
сам пое по пътя към Голгота, -
нека във сърцата като кръст
носим Доброта, наместо мъст!...
Но беснее злото на Земята...
Всичко в злато и в пари се смята...
Ако бяхме мъдри и добри,
нямаше Земята да кърви. -
Стене, болна от безбройни рани,
сторени от хора зли, коварни...
Нека сме с пречистени души!
Добротата ще ни утеши...
С красота и обич във сърцата -
светъл е животът на Земята.
И с добри, приятелски ръце,
всеки скърбите ще понесе...
Нека знае, който има разум -
трябва Добротата да опазим!...

* * *
Тук дойдох, за да ви утеша,
дух на истина да донеса.
Светлина да вдъхна на добрите,
да им бъда като Утешител...
Аз не съм от този грешен свят,
който носи скърби, смърт и глад,
в който властват лакти, зъби, нокти,
завист, беззакония безоки...
Моля се - гладът и болестта
да преминат, както есента!
И когато дойде нова пролет -
за Любов душите се отворят!...
Моля се - да бди над болестта
нейната спасителка сестра!
Моля се - над скръб и безнадеждност
да блещука по искрица нежност!
И за всяко страдащо сърце
да се грижат две добри ръце!...
Който пък не може да обича -
да не мрази и да не завижда...
Нека светла жажда ни гори -
жаждата да бъдем по-добри!...

* * *
Нося вест - позната или нова, -
светлина от Божието слово...
Всеки ден е като Страшен съд -
към отвъдното безкраен път...
Всеки ден потъваме във гроба
и летят душите ни към Бога...
Дух над нас и в нас , живее Бог -
ражда светлина, живот, любов...
Но злодейства в името на Бога
тегнат на Земята като болка...
И безоки секти ни душат -
на невинни жертви носят смърт...
Хитреци жестоки ни ограбват -
и на бедните отнемат хляба...
Ала кръв и смърт, и всеки грях
някога ще паднат върху тях...
Робство вечно на света ще има,
щом един яде - за десетима...
Страшно е, когато цял народ
се топи и блъска като роб...
Робството тежи върху душата -
да пълзиш, по-дребен и от мравка...
Виж - търговците на женска плът
хищно след робините вървят...
Също и търговците на дрога
/казват - с нея стига се до Бога/
тровят алчно младите души...
Ще платите, хищни подлеци!...

* * *
Може този свят да е омразен -
няма по-добра Земя от тази...
Трябва просто да го разберем -
както просто следват нощ и ден...
Казано е: "Няма нищо ново..."
Всичко се повтаря - дух и слово...
Казвам ви това, което чух
да ми шепне светло моят дух.
И което някога прочетох
от писатели и от поети...
В мен живеят хиляди души -
духове на хора, мъдреци...
И в това е вечната утеха -
че безсмъртна е душата светла.
И безсмъртен е Светият дух -
щом не си душевно сляп и глух...
Нека е отворена душата -
да проникне в нея светлината!...
Светли, детски и добри души -
нека Словото ви утеши!...

Марин Тачков
"Утешителят", 2005 г. /откъс/