Трудно ме разбират и обичат хората...
По-добре е да се слея с тишината...
И да хвърля стиховете си... на вятъра...
Ситите и гладните са ми сърдити -
че не ходя по вълните на мълвите...
И свинете все се сърдят, че съм странен,
че не ставам за клане - не съм охранен...
Знам, ще ме пречисти смърт от бесовете...
И ще пиша... върху листа на Небето...
Марин Тачков
24-29 април 2013 г.
Тъжно и красиво стихо!! Поздрави!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Анджи!...
ОтговорИзтриване