ще изгорят тетрадки и учебници, безсмислици...
Но ще възкръсне - като в приказка - от пепелта
животът ни в това "училище с традиции"...
И пак ще оживеят чиновете ни във клас,
ще бъдем куп "артисти" с дарби разностранни...
А класната отново ще се взира строго в нас,
ще знае наизуст навярно номерата ни...
Чавдар, до мене седнал, ще си драска мълчешком
в тетрадката си тир, до тира - митничар огромен...
Пред него пак ще шавне въртеливата ни Джон -
а той със химикалка по вратлето ще я бодне...
Ще дебне ловко Гошо любопитните мухи...
Албена изведнъж ще измяучи като котка...
Ще дреме сладко Мая, Марияна ще пухти...
А Петя ще изпее - като рап - урока...
И всичко пак ще бъде, ала с нашите деца -
със слънчеви лица, немирни, закачливи...
Ще тичат - устремени - след онези хвърчила
на чудните, крилати ученически години...
Марин Тачков
"Деца със слънчеви лица", 2002 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар