Разговор с портрета на Мона Лиза

"Какво ме гледаш от портрета, скъпа -
полуусмихната и иронична?...
И дебнеш тайно всяка моя стъпка,
с очи коварни сякаш ме събличаш..."

Така й казах снощи аз - раздразнен
от нейната високомерност вечна
и от живота зъл, безок, омразен...
А тя ми проговори /тъй ме стресна/:

"Приятел, я си отвори прозореца!
И силно зареви - като магаре! -
Навярно ще те чуят доста хора...
Ще поревете, ще се разтоварите...

Или - ако си смел - защо не скочиш? -
Така най-сигурно ще се избавиш...
Дори ще трогнеш и дебелокожите...
Или пък - кучетата ще зарадваш"...

Това ми рече милата Джоконда.
И ме постави пред дилема тежка -
дали от раз да скоча през прозореца,
или пък тихичко да се обеся?...
Марин Тачков
30 ноември 2011 г.

"Моля те, недей заспива!..."

„Подай ми своята ръка -
вземи от мене топлота!...
Вземи от моята душа
    искрица светлина!...”

    „Жесток и злобен е светът.
    И всеки миг живот е смърт...
    След мъртъвците с тиха скръб
        и живите вървят...”

„Недей, недей си тръгва ти!...
Защо... животът ти тежи?...
Все още в моите очи
    надеждата трепти...”

    „Ала пред мен е тъмнина.
    Заспива моята душа...
    И ще премина през нощта
        реката на скръбта...”

„Моля те, недей заспива!
Моля те, недей заспива!...
Нека да са топли твоите ръце!...
Моля те, недей изстива!
Моля те, недей изстива! –
Нека да ме топли твоето сърце!...”


Марин Тачков
/"Роса-сълза", 2007 г./

"Стопанката замина за Германия"

                           Стопанинът замина за Америка...
                                   Атанас Далчев

Стоеше надпис
                         на вратата й:
" Стопанката замина за Германия"...
Събраха се съседите
                         от махалата.
И зацъкаха с езици:
                        - Мани! Мани!...

 - Мани, я! Вий знайте ли,
                         че тя дължала -
на ТЕЦ, на ВЕЦ, ЕОН... 
                         и други?...
 - Тъй ли?...
                      Че да не е толкоз яла!...
 - А снощи й звъняха
                       двама мургави...

 - И кой сега ще плаща
                     тия борчове? -
завайка се съседката й Еми...
 - Че ний ще плащаме!
                     Това е просто...
 - По хляб
                     по-малко ще ядеме...

 - Ей, хора!...
                    Що си чешете езиците?
Не е длъжница...
                    И къде ще бяга?...
Една мечта си имаше женицата -
Берлинската стена
                    да види някога...

Говореха си хората...
                   И се озъртаха...
А къщата бе мъртва.
                   И немееше...
Стопанката си беше вътре -
от два-три дни
                   обесена висеше...

Марин Тачков
28 ноември 2011 г.

В очакване на Влака

Колко време
           очакваме влака!...
Изнервени,
          пушим цигарите...
Псуват на воля,
          озъбват се някои...
Старци издъхват
           на гарата...

"Май, че е луд
          машинистът!" -
обади се някой,
          а началникът кресна:
"Потрайте! Мъгла е!...
          Стига сте пискали!"...
"Абе... влакове доста
          в мъглата изчезнаха!"...

"Не може така!...
                   Докога ще ни мамят?...
Все ни залъгват...
                  със Времето!"...
"Хора! И влакът
                    за Стара Загора го няма!...
  Казват - отвлекли го...
                         извънземни!"...

Марин Тачков
24 ноември 2011 г.

Защо ме гледаш като първата любовница

Как ме искаш ти? -
Като кафе с целувка?
Като сандвич за закуска ли?...
Или като цигара
между устните?...
А може би -
да ме въртиш
на шиш?
Или -
да ме печеш на скара?...

Искаш да ме стоплиш ли?...
Кажи!...
Защо ме гледаш
тъй невинно -
като първата любовница?...
Може би
жадуваш да ме пиеш
като отлежало вино.
Със вълшебна билка -
"пий"...

Марин Тачков
21 ноември 2011 г.

Пука ли ви за човека

... Няма време - да кибича,
да ти правя серенада...
Ако просто ме обичаш -
хайде, отвори вратата!...

Вън е студ! Мъгла ме сграбчи...
Чак душата ми изстина...
Дух не съм - и няма начин
аз да вляза през комина...

Помня онова момиче -
преди век легло постла ми...
Днес светът е прозаичен,
времената са измамни...

И вратата, и сърцето
всеки здраво е заключил...
Пука ли ви, че човекът
вън умира като куче?...

Марин Тачков
21 ноември 2011 г.

Приключение с Вампирка

Докато си говорех вечерта
със моята Бутилка,
внезапно в стаята ми връхлетя
неканена Вампирка...

Запитах я смутен:
"Какво желаете, госпожо...?"
"Разбрах, че имаш черен ден...
От Дявола ти нося поздрави..."

"Но аз... не съм готов... Не знам
сега с какво да те почерпя..."
Засмя се хищно тя:
"Е, нищо... Ще изпия тебе!..."

Отвърнах й: "Но аз
очаквах друга, скъпа..."
А тя ме хвана с бясна страст:
"Хей, мой си ти! Недей се дърпа!"...

Обхвана ме с ръце, с коси.
Захвърли ме върху леглото...
И дълго, кръвожадно пи
от устните, от тялото ми топло...

Когато се насити тя,
внимателно очите ми затвори...
Запуши... После се засмя.
И като дим изчезна през прозореца...

Сега лежа, почти без кръв.
И смеят ми се сенки от стените...
Остана ми за спомен... зъб.
И фас, димящ върху гърдите ми...

Марин Тачков
7-8 ноември 2011 г.