Белязан от Амур

Защо ме гледаш тъй, сладур?...
Не съм напълно стих-отровен...
Все още здрав е моят... корен...
Все още мога да съм щур...

Не казвай, мила, че съм луд! -
Все пак не крякам като жаба...
Не съм висок, дебел красавец -
ала не съм и лилипут...

Признавам, имам си кусур. -
На студ и бой не нося, мила...
Не бой се! Генът ми е жилав...
И съм белязан от Амур...

Марин Тачков
11 февруари 2012 г.

Роса-сълза

Роса-сълза
на цвете спи...
Роса съм аз,
а цвете – ти...

Сърна сама
в гора върви...
Сърна съм аз,
гора си ти...

Една вълна
в море шепти...
Вълна съм аз,
море си ти...

Една звезда
в небе блести...
Звезда съм аз,
небе си ти...

Любов-роса
в душа трепти...
Любов съм аз,
душа си ти...

Марин Тачков

/"Роса-сълза", 2007 г., Български писател/

Прошка към Народа и Родината

Ден за прошка е -
към Майките, Бащите...
Ден е за смирение в душите...

Нека ни поискат прошка
мафиотите, бандитите -
които ни ограбиха парите!...

Нека ни поискат прошка
депутатите и партократите,
народните измамници!...

От Родината и от Народа
да поискат прошка
всички политици и държавници!...

Марин Тачков
06. 03. 2011 г. - 25. 02. 2012 г.

Тук не цвили вече кон...

Тук не цвили вече кон...
Цивилизация!...
И множат се болките
от хиперболизация...
Не е законосъобразно -
да си стар,
да те боли,
да си дете...
Живее се на екс -
себелюбиво
и грабливо.
Блудкаво,
еманципатъчно,
самодостатъчно.
Охолномутресто...
До-волно...
До-потопно...
Тук
почитат се
Секс Танка,
Сили Конка,
Дала Верка,
Зела Банка...
И Бон Нос,
Раз Бойко,
Сър Кози,
Бог Атос...
А наместо птици -
тук летят коли...
Не е законно
вече -
да си конник,
пешеходец,
романтичен...
И не е, човече,
конституционно -
да се раждаш,
да обичаш...

Марин Тачков
22 февруари 2012 г.

Момичето с устните снежни /Рисунка върху сняг/

Вълшебни снежинки танцуваха,
шептяха ми - чудни и нежни...
И аз на снега нарисувах
Момичето с устните снежни...

Момиче, стаено в душата ми,
изплува във утрото свежо...
Огря ме с очи непознати,
целуна ме топло, копнежно...

Учуден, мълчах пред "картината"...
А тя ми нашепваше нещо -
мечти от далечното минало,
снежинки от чистото детство...

Навярно ще бъде затрупано
Момичето с устните снежни -
от сняг, от виелица люта...
От стъпки човешки, небрежни...

Замръзва нощта над земята...
Тежат небесата, беззвездни...
И тихо се сгушва в душата ми
Момичето с устните снежни...

Марин Тачков
февруари 2011 г. - февруари 2012 г.

Българолюбие

Не копнея и не моля
за принцеси, супер-менки...
По-добре навярно топлят
тъмнокожите бушменки...

Не привличат ме плът-формите
на блестяща пари-жанка...
Предпочитам любородните,
жадните уста на Янка...

И след янките не тичам...
Пазя българското семе.
С българка да се обичам -
вечна радост е за мене...

Марин Тачков
22 февруари 2012 г.

Поетите умират като птиците...

Поетите умират като птиците...
Преследвани, разстрелвани,
охулвани, погубвани
с бездушие и злост...
Раздават се самоубийствено....
Оставят шепа истини,
сълзи от стихове,
копнеж за висини...
И удивителен въпрос...

Поетите умират като птиците...
И по сами дори...

Марин Тачков
22 ноември 2011 г.