Очи /Живях във свят отвъден.../

                      На Яворов и Мина

Живях във свят отвъден -
самотен, като бог...
И може би - осъден
да гасна... Без Любов...

Но зърнах  - сред пустиня -
Очи... И онемях...
И Яворов, и Мина
сияеха във тях...


Те шепнеха ми нежно...
Блестяха в тях звезди...
Очи - небе безбрежно
от Обич... И Мечти...

Марин Тачков
Публикувано в "Стих-откровения" /2000 г./
и в "Роса-сълза" /2007 г./
Последна редакция - 5 април 2011 г.

Недей да идваш ти...

Недей да идваш ти
напразно във сърцето ми! -
Ако не можеш да летиш
със птиците.
И с ветровете...
Не идвай ти! -
Ако не виждаш
път между Земята и Небето...
Ако се боиш
от тъжните очи
на светлината лунна...
Ако не искаш да гориш -
от Слънцето целувана...
Недей да идваш ти! -
Освен ако не си
благословена
от Вселената.
Или -
от дявола проклета. -
Да си Жената на поета!...
Марин Тачков
25 април 2012 г.

Завръщане /Късно вечер ще си дойда, майко.../

Късно вечер ще си дойда, майко -
като  вечен скитник у дома...
Няма ли да ме посрещнеш, майко -
пак с усмивка?... Или със сълза...
   Няма ли да ме попиташ, майко -
   пак защо се връщам сам в нощта?...

Дълго скитах, майко, по света -
но не срещнах по-добра жена...
Не намерих, майко, на света
по-любимо място от дома...

Тук дойдох да си почина, майко -
че животът всичко ми взема...
Тук дойдох, за да почувствам, майко,
малко топлина и светлина...
   Тук дойдох, за да усетя, майко,
   пак дъха на родната земя...

Марин Тачков

/"Български песни", 2002 г./ 

Парите ни се изпариха...

Парите ни се изпариха...
Но от тях поникнаха -
заможни къщи,
сити банки,
мафиоти тлъсти,
партии-безродници,
измамници,
разбойници...
От бой съдраха
тъпана народен.
И събраха парсата...
По вените
на заразените
от бяс
и от партийна краста -
вместо кръв -
текат пари...
Безбожници!...
Дали очакват
Бог да им прости?...

Марин Тачков
2 - 24 април 2012 г.

Изповедта на една компаньонка

В един нощен бар си пиех уиски...
При мене дойде красива жена...
Със странна тъга и с поглед замислен
за своя живот разказа ми тя:
   "Аз някога бях добра ученичка...
   Но срещнах веднъж богат бизнесмен.
   Повярвах му аз, че ще ме обича,
   че всички звезди ще смъкне за мен...
Той имаше чар - бе силен и властен...
С имоти, коли... Със къща-мечта...
Замая ме той със думи прекрасни,
с обноски добри, с бижута, цветя...
   За мен обеща неща непознати -
   безброй часове на страст и любов...
   Крайморски лъчи и "пясъци златни"...
   Коли и пари... Ох-холен живот...
Представях си аз със мисли невинни
красива любов - високо хвърчах...
А моят любим, нали, приземи ме -
на своя диван със твърда ръка...
   Отдадох му аз от себе си всичко...
   И той ме пое във свои ръце...
   А аз - нали бях добра ученичка -
   научих добре урока по секс...
Той ловко след туй ме хвърли в живота. -
Със негов "добър" приятел преспах...
Веднъж проигра той мене на покер. -
На другия ден "спечели" ме пак...
   И всичко дължа на моя "учител". -
   Въведе ме той във бизнеса свой. -
   Момиче за секс във клуб еротичен -
   печелех пари... И давах безброй...
Ужасно, нали?... Но като размислиш -
то целият свят е публичен дом!...
 - Хей, барман, налей за нас по уиски!...
Аз черпя сега, мой мил компаньон!...
   На колко мъже съм дала  "утеха"...
   Кой мене сега ще ме утеши?...
   И всичко това, което ми взеха -
   не може, ей тъй, да върнеш, нали? -
Да бъда аз пак добра ученичка,
със светли очи, със свежа душа...
Да чакам нощта с надежда едничка -
за чиста любов... Къде ли е тя?...
   От тоя зъл свят съм аз отвратена!...
   А ти си добър и нежен, нали?...
   Ела!... И стопли душата студена!...
   След туй... затвори очите ми ти!..."

 Марин Тачков
 / "Български песни", 2002 г./

Редактиран вариант 

Щом Бог над Земята тихо въздъхне...

Щом Бог над Земята тихо въздъхне
и нежно Денят се целува с Нощта. -
Макар уморен, се изправям на пръсти -
да помахам на Залеза... И Вечността...

Прегръщат се в мене Радост и Болка -
и грейва от тях вълшебна искра.
От нея разпалвам чудния огън...
И топли ме тихо в съня Обичта...

А сутрин - когато Зора се засмее...
И зърна в градината тайни следи. -
Аз тръгвам - да търся незнайната Фея -
под свежия пролетен дъжд от мечти...

Марин Тачков
29 март 2011 г.

Песен на родните бюрократи и държавни служители

Ний сме държавни служители! -
А вий сте държавни /уж/ жители...

Ний сме... държавна машина! -
Пък вий - мързелива пружина...

Ний сме покорни чиновници! -
А вий сте крадци, недоволници...

Ний на властта сме пазители! -
Пък вий безучастни сте, зрители...

Ние доиме държавата! -
А вие сте... виме на кравата...

Ний сме със всякоя партия! -
Живейте вий... само на хАртия...

Марин Тачков
21 юли 2011 г.