Google+ Followers

петък, 28 октомври 2011 г.

Хайде, всички Гласове - във урните!

Хайде, всички гласове - във урните!...
Добре забъркахме народното тесто!...
И майсторски го мятаме във фурните...
За хляба става всякакво брашно...

Почакайте, немирни хлебчета! -
На бавен огън ще ви опечем...
И евтино ще ви продаваме - по левче...
Нали и ние трябва да ядем?...

Дори ще ви нарежем на филии...
Е, няма да ви мажем с маргарин...
Грамажът не е важен - в магазините
за килограм се смята... половин...

Да, сложили сме всички подобрители -
нали хлебари, майстори сме все!...

Вий яжте хляб... със зъби /ако имате/!...
А ние - ще го хапваме с мезе...

Марин Тачков
28 октомври 2011 г.

четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Чумата дано ви тръшне


                                              Чумата да ги тръшне, дано!
                                                Народно проклятие

Не съм червен, кафяв, оранжев, син...
Его-центрист. Или - чуждопоклонник...
На родната земя съм беден син.
Живея, дишам с болките народни...

И виждам над Земята кървав бич...
Докато се делим - ще ни владеят...
Докато се покланяме на Ридж,
душите ни във робство ще живеят...

Гласът народен е замесен с плач -
потъва във ушите на пустинята...
Лудуват горе бесните палачи...
И хвърлят ни в небесната камина...

Пируват - ала огънят ще свърши...
Злодеи, чумата дано ви тръшне!...

Марин Тачков
25-26 октомври 2011 г.

Човекът - ученик на Птиците

Тялото ми е летище,
от което тръгват
самолетите на мислите...


Тук има странни пътници,
които от далече се завръщат...
Или очакват своя полет - от години...

Самолетите излитат -
щом небето се избистри
от стихиите...

Отменям полетите -
за Омразия, за Мизантропия,
Егоцентралия, Фантасмагория...

Може би се питате -
как съм се научил да летя? -
Научиха ме Птиците...

Марин Тачков

25 октомври 2011 г.

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Жените мислят само за любов

Жените мислят
само за... любов!
Единствена.
Съдбовна.
Адски огнена...
А пък мъжете мислят -
за войни,
за ядене, за пиене, за лов...
И за... жени...
Виж -
мъжките очи
са хладни, кръвожадни...
Дебнещи орли...
А женските очи -
обсебващи, омайващи,
наивно вярващи,
тревожни,
всепрощаващо добри...
Жени!...
Как може
да не ги боготвориш!...

Марин Тачков
10 октомври 2011 г.

сряда, 5 октомври 2011 г.

Ще те целува моята душа

Не мога да съм вечно мил, добър!...
Понякога съм... свит и стар чадър. -
Да, малко трябва - за да се отворя!
Но сякаш някой спира ме... отгоре...

През нощите ме хващат Бесовете.
И Идиотите... на Достоевски...
Или заспивам с нежен стих на Димчо...
Но буди ме животът. Прозаично...

Душата ми е странна, многострунна -
ту слънчева, ту мрачна, тъжнолунна...
И ако ти не ме обичаш многоцветно -
ще си отида тихо... И безследно...

А ти... живей! И може би в нощта
ще те целува моята душа...


Марин Тачков
2-4 октомври 2011 г.