Google+ Followers

сряда, 30 май 2012 г.

Трябва ни толкова...

Трябва ни толкова -
вяра лекуваща,
билка за болката,
песен вълнуваща...

Честни приятели,
чувства разлистени...
Хляб за децата ни.
И за душите ни...

Трябва ни толкова -
жажда за истина,
лек за отровата,
обич пречистена...

Слънце божествено,
мир на земята ни,
цвете от детството -
толкова трябва ни!...


Марин Тачков
21 януари 2007 - 30 май 2012 г.

понеделник, 28 май 2012 г.

Не ме обичай... обичайно!...

Не ме обичай... обичайно!
Случайно и нехайно.
И отчаяно...
Във бъдеще несбъднато -
в отвъдното -
не ме очаквай
с търсещи очи!...
Оттатък,
в тъмните небесни необятия,
едва ли ще се видим. -
Щом тук не сме били...
Не сме били любими...

Марин Тачков
27 май 2012 г.

събота, 26 май 2012 г.

Жената е... като земята...

Жената е... като земята...
Като градина плодородна,
красивоцветна и прекрасна...
Но трябва да се... обработва -
че иначе... ще буреняса...

Тя има нужда от поддръжка. -
Ръце грижливи, обичливи
да я докосват, преобръщат...
Не става само туй с молитви. -
Потребна е... и сила мъжка...

Марин Тачков
25-26 май 2012 г.

петък, 25 май 2012 г.

"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

Разсъмна се и в моята душа...
Усмихна ми се свежо утринта.
И сякаш ми прошепна тихо тя:
"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

От залеза просветна красота...
Погали ме с утеха вечерта.
И сякаш ми прошепна топло тя:
"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

Светулка блесна - спомен и мечта...
Целуна ме с вълшебен дъх нощта.
И сякаш ми прошепна нежно тя:
"Повярвай, че ще дойде любовта!"...

Марин Тачков
/"Стих-откровения", 2000 г./
,
редактиран вариант

сряда, 23 май 2012 г.

Буквите обичай

Ще започна с буква А -
да ми тръгне по вода!...

С буквичките Б и В

по-нататък ще вървя...

Ще ме води буква Г

на разходка до брега...

А с чадърчето на Д

няма страшно под дъжда...

Ще ми каже буква Е:

"Ти бъди добро дете!"...

А със помощта на Ж

по-добре ще се държа...

За ръка ме хваща З -

няма вече да пълзя...

Ето - иде буква И. -

Колко хубаво върви!...

След Й следва К. -

"Хей, внимавай със звука!"

С помощта на буква Л

ще събирам, ще деля...

Тъй ме поучава М -

аз във час да не шумя...

Ще ми звънне буква Н. -

"Чуй на песента звъна!"...

Ето, че пристига О -

с ново, бяло облекло...

Щом напиша буква П,

по-спокойно ще заспя...

А със помощта на Р

ще река "благодаря"...

Ще помогне буква С

стаята да украся...

Тъй ми пожелава Т -

като цвете да цъфтя...

Рядко май се среща У -

тя ми е като бижу...

Трудни ми са Ф и Х -

те са близо до върха...

Ето ги и Ц, и Ч. -

"Не забравяй си ключа!"...

С помощта на Ш и Щ

ще се уча, ще чета...

А голям и малък ер  -

те са ми като "пипер"...

Как облечена е Ю! -

Сякаш че е на ревю...

Най-накрая иде Я. -

Колко хубава е тя!...

Буквите обичам аз! -

Те звънят и в моя глас...
Буквите обичай ти! -
Те са тридесет звезди...

Марин Тачков

/ "Две и 200", избрано за деца, 2008 г./


Природата и Бог разклатиха ни земетръсно

Може би защото
станахме безмерни,
черни и високомерни,
заслепени в трупането
на пари, имоти...
Обезкоренени,
струпани във градове -
отровни, болни, меланхолни,
озверени...
И стълпотворени...
Може би защото
сме заспали във леглото
на безгрижието
и самодоволството,
зазидани между стените,
ровещи като къртици.
И далеч от птиците...
И може би защото
сме забравили
да се обичаме,
любовно да се търсим
и да се откъсваме. -


Природата и Бог разклатиха ни.
Земетръсно...
Марин Тачков
22-23 май 2012 г.

неделя, 20 май 2012 г.

В страната на пара-ненормалностите

Тежко!... Трудно е за дишане -
във тая пара-лелина вселена...
На отрови въздухът мирише,
на ужасни газоизпарения -
от политическите задници...
Превърнаха земята ни зелена
в страна на пара-ненормалниците...
Марин Тачков
17 май 2012 г.

Не бил разбирал Никой поетесите...

                                                                       По дяволите,
                                                                       никой не разбира поетесите...
                                                                      Ана Петрова

Не бил разбирал Никой поетесите...
По дяволите!... Аз нима съм... Никой?...
Разбирам ви от раз... И ви харесвам...
Дочувам и въздишките ви тихи...
И стъпките ви тайнствени
по улиците нощни на мечтите...
Събуждам се от тупкането на сърцата
и от вълненията на гърдите ви...
Но разберете ме, за Бога,
и вие, поетични птички! -
Да имах сто... и повече живота -
бих дал любов... на всички ви...

Марин Тачков
20 май 2012 г.

петък, 18 май 2012 г.

Мечтите никога не са били безплатни...

                                      Глупецът вредом всеки почита...
                                      Христо Ботев


Мечтите никога не са били безплатни. -
Много сърцеболки и неволи е цената им...
Мечтателите тук са мразени и газени,
ненужни, незаконосъобразни...

Мечти ли? Идеали?...
Свобода ли? -
Не, не стават за сервиране.
И нарушават правилното храносмилане...

Горко ви, хора! - Ако не почитате
търгашите, апашите,
продажниците, политиците,
грубарите, гробарите,
поповете,
оковите си
нови.
И вековни...
Щом заплашвате
реда световен
и спокойствието
на богоизмамниците. -
Скъпо
за мечтите ще си плащате!...
Мечтателите са престъпници -
опасни, вредни.
И достойни... за изтребване...

Марин Тачков
16-18 май 2012 г.

четвъртък, 17 май 2012 г.

Опти-мистично

Очи затварям... Извънвременно...
И виждам - от небесните простори -
там, долу, всичко е еднакво дребно. -
Дърветата. И мравките... И хората...

Не чувам болки... И не виждам бедствия...
Животът си върви... Опти-мистично...
Изглежда всичко светло и божествено.
Добро, красиво... Лесно за обичане...

Марин Тачков
15-16 май 2012 г.

сряда, 16 май 2012 г.

Разговор с една птичка

"Здрасти, птичке! - аз й казах. -
Как е в твоята... хралупка?"...
Нелюбезно тя ме сряза:
"Закъснял си! Хайде, чупка!"...

"Но защо?... Нали ти беше
вчера мила и свободна?"...
"Бях, човече... Ала вече
друг, по-остър трън, ме бодна"...

Марин Тачков
29 март 2012 г.

Бъди, училище

Бъди, училище, сияйно -
светилище на младостта!...
И ни огрявай всеотдайно
с познание и с красота!...

Бъди ни като утрин свежа -
безкраен път и трепет нов!...
И вдъхвай вечната надежда -
за слънце, светлина, любов!...

Дори и слънцето да гасне,
то нека светлите деца -
с усмивките, с очите ясни -
огряват нашата земя!...

Марин Тачков
/"Приятели добри да бъдем", 2001 г.,
"Рими сладкодумни за деца остроумни", 2003 г./



вторник, 15 май 2012 г.

Щедрото дете


Родило се детенце златно -
усмихнато, сърдечно и приятно...
С вълшебна чантичка в ръката
минавало покрай гората...

Щом срещнело доброто Зайче,
детето му подавало кравайче...
А пък на плахата Сърничка
дарявало едно парче халвичка...

На хитроумната Лисица
приятелски подавало мекица...
Поднасяло на баба Мечка
чудесен сладолед на клечка...

И днес това дете живее...
Усмивката му като слънце грее.
С приятелство дарява всички. -
Обичат го деца, животни, птички...
Марин Тачков
/"Приятели добри да бъдем", 2001 г.,
"Рими сладкодумни за деца остроумни, 2003 г.,
"Да бъде слънчево във Минзухария", 2012 г./

събота, 12 май 2012 г.

Откровение Мариново

Ще дойде Апокалипсисът.
Скоро...
С гръм и мълнии.
С писъци.
На животни и хора...
С вълни полудели, стихийни...
По реките пелин ще тече -
и жадните ще се напият...
Земята отровена
ще се разтвори. -
И ще потънат бездънно
кораби, хора.
И тонове злато.
Пир-адско...
Ще рухнат новите замъци
на човекоядците.
И храмовете
на богоизмамниците...
Гръм ще удари
лихвари,
банкери,
разбойници,
кожодери,
грабители...
И ще плуват във блато
с парите си -
кървави, мръсни...
И гадните
циреи
на земните задници
ще се пръснат...
От глисти
и от боклуци
Земята ще се пречисти...

А после...
за нов живот ще възкръсне...
Марин Тачков
10-12 май 2012 г.

четвъртък, 10 май 2012 г.

Добри да бъдем

Деца със слънчеви лица сме ние.
И обич във сърцата ни се крие...
Цветя сме във вълшебната градина.
Без нас навярно тук ще е пустиня...

Закрилят ни учителки-принцеси,
живеем с тях и пеем светли песни.
И учим се, рисуваме, играем,
лудуваме, танцуваме, мечтаем...

Очите ни блестят като звездици.
Душите ни са волни - чудни птици.
И носим на крилете си надежда -
със обич този свят да ни посреща...

Какъв ще е животът на Земята -
без слънцето, надеждата, децата?...
Деца добри, със слънцето да тръгнем!...
Приятели добри, добри да бъдем!...


Марин Тачков
"Две и 200" /избрано за деца/, 2008 г.



Може би ще отпътувам...

Времето е начумерено...
Облачно. Дъждовно. Сиво...
И на мен ми е вечерно.
Стихотъжно. Мълчаливо...

Времето за миг е спряло...
И навярно ме сънува...
Може би ще отпътувам -
с облаче самотно, бяло...

Ще живея ли... отново? -
Там, на островче далечно. -
За да дишам... безоловно -
свобода, любов, човечност...
Марин Тачков
10 май 2012 г.

сряда, 9 май 2012 г.

Момичето, захвърлено в пръстта

В нощта спокойна – само глас безсънен
обезчестява тишината с плач…
До глухите стени, край парка тъмен
спотайва се безок изнасилвач…


А там – зад ъгъла – една хлапачка
с усмихнато безгрижие върви.
Мъжът се спуска, изведнъж я сграбчва,
прекъсва с кърпа страшния й вик.

Повлича я, разпъва й ръцете
и завладява я със порив див…
Луната няма само е свидетел,
но скрива се зад облаци след миг…

Захвърлено върху земята гола,
лежи момичето – кърви пръстта.
Кърви в гърдите му бездънна болка
и жажда – да потъне вдън земя…

Луната пак лицето си открива,
поглежда със замислени очи. –
Бездомно куче в самотата дива
безпомощно край жертвата мълчи…

Изтръгва се в нощта една въздишка
от скръбната душа на Господ Бог. –
Това момиче няма да обича!…
А и защо ли – в този свят жесток!…

Марин Тачков
/"Български песни, 2002 г./

Тръгвай си /Изповед на момиче/



Сред пустинята оазис
беше любовта ни...
Не можа да ме опазиш –
бяхме много жадни…

Тръгвай си!... Не ще те моля! –
Нищо, че ще плача!…
Ти върви си пак на воля,
отегчен и мрачен…

Нищо, че от скръб умирам...
И кърви сърцето…
Нищо, че със страшна сила
плаче в мен детето…"

Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г./
редактиран вариант

Мои стихосбирки /снимки/







вторник, 8 май 2012 г.

И всеки ден Земята обикалям...

Да, странник съм...
И всеки ден Земята обикалям...
А понякога
я нося върху рамото си...
Не, не бягам...
Неизбежен съм. -
И някога
навярно ще се срещнем. -
На Земята ни.
Или -
в небесните безбрежности...
Ако не бягаш ти
от Неизбежното...

Марин Тачков
24 април 2012 г.

неделя, 6 май 2012 г.

Среща с Гарвана

                                       Грак отвърна: „Nevermore!“ ...
                                       Едгар Алън По


Някога-а...
Вечерен Гарван
кацна на прозореца ми
с грак...
Попитах го -
кога
при мен ще долети
отново
Птицата на Любовта?...
А той ми отговори:
"Никога-а-а!"...

*       *       *
Но ето -
от небето
романтична птичка
върху рамото ми кацна
и ми каза:
"Хей, човече!
Никога не вярвай вече
на вечерни
гарвани и гарги -
сенки черни!...
Слушай мене!...
Събуди се, драги!"...

Марин Тачков
3 май 2012 г.

събота, 5 май 2012 г.

Песен за родния край



                               Те пият и пеят...
                               П. К. Яворов


Да пием и пеем за родния край - 

за нивите златни, за сока в лозите...
За детството чудно с игрите без край...
И нека си спомним звъна на мечтите!...
 
Да пием пак вино - че тъмният сок
света прави светъл, прогонва тъгите...
За час да забравим живота жесток!...
Дори да забравим звъна на парите...

Да пеем!... И нека лети песента -
над края ни роден, над милите къщи...
Крилатата песен - със светла душа -
ни сбира за празник, с любов ни обгръща...
 
Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г./

Земята стана лудница

Демони-лечители
приспиват ни с успокоителни...
Дали ще се пробудим
някога?...
 

Земята 
стана лудница -
в която лекарите
са по-луди и от пациентите...
"Лекуват" ни с отровни,
психотропни вещества. -
За да живеем. -
Илю-зорно...
Робски...
Болно. И до-волно...
С мисълта, че сме добре.
Или - че сме виновни,
непотребни...
И осъдени - да мрем!
Като животни...
Марин Тачков
12 април 2012 г.

петък, 4 май 2012 г.

Искаш ли да се римуваме?...

Правиш се на стих-отворена...
Хей, защо ми дърпаш... корена?...
Искаш само да лудуваме?
Или - с теб да се римуваме?...

Искаш да ти бъда бройка?
Или - да сме стихо-двойка?...
Виждам, че си упорита...
Но... недей така ме рита!...

Аз не съм ти стихо-гара,
нито чайче... за гаргара...
Ако искаш да сме... рими -
любовта си подари ми!...


Марин Тачков
30 октомври 2011 г.

сряда, 2 май 2012 г.

Белоцветна Мечта

Мечта белоцветна
в душата ти спи -
неродено Дете...
Нежнолунни очи
го целуват
безсънно...
Сънуваш ме ти...

И аз те сънувам...
Целувам те
сънно,
с очи нежнолунни...
Дете неродено
спи във душата ти -
белоцветна Мечта...
Марин Тачков
20-25 април 2012 г.