Google+ Followers

събота, 29 март 2014 г.

Щъркели /снимки/


Наследници на гарвана



Гарванът грачи грозно, зловещо...
Христо Ботев

Черни врани се суетят
върху пустата оран.
Или пищят приглушено
над съвета общински...
Нямаш черна забрадка,
о, майко моя -
живи и здрави
са твоите близки...

Синовете ти преуспяват -
някъде по върховете...
Или сред овцете смирени
търсят тревица...
На някои само
им извили ръцете,
но от изпукването
не се чуло нищо...

А врани се вият,
черни врани се вият...
Но гласовете им вече
са пресипнали немощно...
Какво са те всички,
сравнени с единият
гарван,
който грачи зловещо?...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.

Реката. Живи и мъртви. Вечност.



РЕКАТА

Как здраво се заклещих
между потока и брега...
И виждах как тече водата
и как плувците плуват
с опиянение към бъдното,
а сред плувците - мъртъвци.
Напразно ги потапяха
гмурци с акулски зъби -
те пак се появяваха
с траурна тържественост...
Един мъртвец край мен се носеше,
в ръката му се впих
и изкрещях -
къде е изворът,
къде е краят?
Ръката здраво ме повлече
и тръгнах,
без да виждам
накъде...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.


ЖИВИ И МЪРТВИ


Ден след ден. И нощ след нощ...
И с тях
расте градината на мъртъвците -
гроб до гроб... Цветя до кръстове...

А живите остават същите...

Но как душите им
събират
цветята и дъха
на толкоз мъртъвци?...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.


ВЕЧНОСТ


Когато се скрия в земята за отдих,
ще кажете: "Мир на праха му!"
И ще ме забравите...

Ще продължава животът...
А в мене ще бъде тайната му -
ще бъде във мене въпросът:
"Защо съм живял?"
И в мене ще бъде отговорът...

А вие ще мислите, че ме няма.
Защото ще бъда във вас...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.

Въже. Възможности.


ВЪЖЕ


Така съм се родил -
с едно въже,
завързано през кръста.
С едно въже -
невидимо, зад мен -
вървя...

И ето - свършва
пътеката,
пред мене - пропастта.
Но аз не мога да пристъпя...
И пак вървя...
Морето е пред мен -
но аз не мога да отплувам...

Обръщам се -
въжето - пак отзад:
не мога към началото да тръгна...

И все вървя -
покрай брега -
в кръга на острова.
С това въже,
опънато докрай -
пазител и окова...

Марин Тачков
"Може би, 1994 г.


ВЪЗМОЖНОСТИ


1. Този разговор убийствен -
вместо тиха музика...
Думите, които в мен се раждат -
в теб умират...
В теб умират...

2. Това мълчание, когато
думите не искат да се раждат
и не искат да умират...
Стремеж към девственост
и непорочност.

3. Тези бели листи -
гробници на словото...
Думите, които в мен живеят -
там умират...
Може би...

Марин Тачков
"Може би, 1994 г.

Зад ъгъла. Просветление. Дете.



ЗАД ЪГЪЛА

На Стефка

Видях я отдалеч -
зад ъгъла се скриваше...
Успях да стисна между устните
вика...

Нали пътува тя
към нещо свое -
нещо хубаво...

Зад ъгъла...

Дали оттам
ще минем утре
двама?...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.


ПРОСВЕТЛЕНИЕ

На баща ми

Запитах се -
защо съм мълчалив?...
Аз гледах онова момиче -
то защо мълчеше?...

И видях баща ми -
строг, мълчеше...

В земята сведох поглед -
тя мълчеше...

В небето впих очи -
и то мълчеше...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.


ДЕТЕ

На майка ми

Кога?...
Изгрява слънцето...
Да бъда, както някога...
Дете...
Пробудено от сън...
Целува цвете
капчицата росна...
Майка ми...

Расте...
В очите ми - сълза...
Когато...
В самотна вечер аз...
Прости ми, майко, че не съм!...
Тъй както някога...
Дете...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.

петък, 28 март 2014 г.

По следите на българските поети


Аз се помолих Ботеву
в сърцето и в душата си...
И помирисах люляка
от Вазова.
В зори дочух -
насън ли? -
песен на Славейков.
И оцветих тъгата си при Бояджиев...
Скитах подир сенките на облаците
и спрях под сянката на Яворов.
Запуших уморен и ме обгърна Димчо.
А пред очите ми -
видение на Лилиев...
Денят бе... Ясенов...
Въздъхнах - Смирненски...
Да се венчая ли при Попдимитров?...
Но свърнах по пътечката
и пийнахме по чашка със Пелин
под манастирската лоза...
А вечерта от хълма чух тромпет
и зърнах кръста Христов...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.

Господчета


Когато Господ се разпръсна на частици -
излюпи се яйцето на земята,
повлачиха се червеи и полетяха птици.
И други наши братя...

Сред тях - и ние, наследили
душата божия, деца-сираци -
пълзяхме в пустошта на райската градина
и търсехме баща си...

И стръвно земната кора загризахме -
да се изправим на крака, да тръгнем...
И птиците закрякали проклинахме,
на ближните се зъбехме...

В духа ни Бог бе влял стремеж за сила
и всяко господче се окопити, разфуча се...
И бой за власт и прахоляк се вдига
под престола празен...

Автор: Марин Тачков

Птицата


И тъй - от глупост - възседнахме Птицата -
нали си нямахме свои крила...
Долу децата зарадвани тичаха
с боси крачета и... хвърчила...

Докато към Рая се носехме бавно,
ние - гладни - ръфахме птиче месо...
А долу едно дете беше хванало
отронено тъжно перо...

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.

Спомен


Срещнах някога една девойка
с изгарящи от жажда устни.
"Целуни ме!" - тихо промълви.

"Вярваш ли, че мога?" - усъмних се.

"Вярвам!"

"Да бъде според вярата ти!" -
с бледи устни я благослових.

Марин Тачков
"Може би", 1994 г.

Въпроси за лявото и дясното


Виждали ли сте пиян човек? Или били ли сте пияни? Знаете ли как върви пияният? Клатушка се - клатуш-клатуш наляво, аха да падне... После - клатуш-клатуш надясно, аха да падне...
Сега ще ви задам няколко "неправилни" въпроса.
Кое мислене е правилно /по-правилно/ - лявото или дясното?...
Кой път е по-прав - левият или десният, източният или западният?...
Кой крак е по-важен - левият или десният?...
Кое око вижда по-добре, кое ухо чува по-хубаво - лявото или дясното?...
Можете ли да живеете без едното си мозъчно полукълбо - лявото или дясното? Или на хората са нужни и двете?...

Марин Тачков
27 март 2014 г.

Къде си, Може би



Самотен, по алеята се лутам.
И търся тебе, Може Би...
Набрал съм ти цветя от утрото -
букет ухаещи мечти...

Безкрайно дълга е алеята...
Край мен прелитат хиляди очи...
И сенки бързащи тъмнеят...
Къде ли си се скрила ти?...

Навярно там, накрая - край пътечка -
самотна, тиха, ти седиш.
И си говориш със дръвчетата,
на птиците с любов шептиш...

Ще стигна ли при теб до залеза?...
Защо душата ти мълчи?...
Ела и протегни ръката си!...
Или си илюзорна ти?...

Марин Тачков
17 юни 2011 г.
/редактирано/

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Kade-si-Mozhe-Bi/191485.html#ixzz2xHoP645v

СТАРИ ПУБЛИКАЦИИ /фотокопия/