петък, 29 юни 2012 г.

Сън над Дунав

Блести красавицата лунна,
за светлата любов шепти...
И се оглежда МОЖЕ БИ
във огледалото на Дунав...

Тя цяла нощ мечтае будна,
трепти с небесна красота -
и МОЖЕ БИ въздиша тя
по сините очи на Дунав...

А МОЖЕ БИ с усмивка чудна
тя нещо с лунен лъч плете...
И - както майка на дете -
разказва приказки на Дунав...

И МОЖЕ БИ с целувка лунна
жадува да го стопли тя...
А ти сънуваш Любовта
над сънните води на Дунав...

Марин Тачков -
"Роса-сълза", 2007 г.

вторник, 26 юни 2012 г.

Под сенките на твоите гърди

Бих искал просто тази нощ да си почина -
под сенките на твоите гърди уханни...
Не казвай нищо!... С ласкави коси ме милвай!
Целувай ме със устни всеотдайни!...

Покрий ме със любовен дъх - да не изстина...
Над мен блещукай със светулкови очи...
Капни върху сърцето ми сълза невинна!...
И кротко във душата ми заспи!...

3 юни 2011 г.
Марин Тачков

Хайде, съблечи душата си...

Хайде, съблечи душата си -
от минали любовни болки!...
И свали си маските -
от разни стари роли!...

Ще те намажа, миличка,
с любовен крем - вълшебен...
Горещо е... Да се обичаме! -
Бездрешно... И естествено...

С целувки ще събудя
тялото ти затрептяло...
А очите ми учудени
ще са ти огледало...

Марин Тачков
8-12 юни 2012 г.

понеделник, 25 юни 2012 г.

Всеки стих е път към Теб

Вървя към твоите безбрежия,
Любов - със слънчева душа...
Ти раждаш песни. И надежди...
Огряваш хора. И цветя...

Живот си ти... Вълшебен трепет...
Жена-Дете... Земя-Небе...
Аз дишам - за да бъда с Тебе...
И всеки стих е път към Теб...

Марин Тачков

юни 1999 г. - юни 2012 г.

вторник, 19 юни 2012 г.

И търся тебе, Може Би

Самотен, по алеята вървя.
И търся тебе, Може Би...
От утрото набрал съм ти цветя -
букет ухаещи мечти...

Безкрайно дълга е алеята...
Край мен прелитат хиляди очи...
И сенки бързащи тъмнеят...
Къде ли си се скрила ти?...

Навярно там, накрая - край пътечка
самотна, тиха... Ти седиш.
И си говориш със дръвчетата,
на птиците шептиш...

Не знам - ще стигна ли дотам
до залеза... Задъхват се мечтите ми...
Ела, с душа от нежен плам!...
И ще запалим - Може Би - звездите...

Марин Тачков
17 юни 2011 г.

понеделник, 18 юни 2012 г.

Дали ме чакаш още там

Дали ме чакаш още там, зад хълма -
сред сенките на Любовта и Жаждата?...
Не знам - ще мога ли с тъга безсънна
да скоча във огнището на залеза...

Ще мина ли край кучетата злобни
на Нощта?... По моста на мечтите ти...
Ще се удавя ли в река от спомени?...
Ще видя ли очите ти обичащи?...

Дали ще се намерим там, зад хълма -
с души, пречистени от Светлината? -
Да те целувам вечно - до разсъмване...
И да издъхна в твоите обятия!...

Марин Тачков

май 2011 г.

събота, 16 юни 2012 г.

Пишете ме: "БГ - БеГал!"

                                     
                                        ... а на вратата - листът със словата:
                                        "Стопанинът замина за Америка"...
                                                                             Атанас Далчев

Вървях по пътя пуст във тъмнината
и спрях пред дом изронен, почернял -
с обесена табела на вратата:
"Пишете ме: "БГ - БеГал!"...

... Човекът бил нахапан от животни...
И стреснат от кошмари, закрещял:
"... Хиени!... Вълци!... Хищни мафиоти!...
Пишете ме: "БГ - БеГал!"...

Затуй, че двайсет и кусур години
крадяхте, както турчин не е крал -
злодеи черни и червено-сини,
пишете ме: "БГ - БеГал!"...

Безсрамници, свине "богоизбрани",
в очите хвърляхте ни прах и кал,
отровихте живота, младостта ни! -
Пишете ме: "БГ - БеГал!"...

Бездушни мутри и гробари черни,
заробили народа ни без жал -
в омразните си, п-разните "тефтери"
пишете ме: "БГ - умрял!..."

Марин Тачков
8 април 2011 г.

петък, 15 юни 2012 г.

Почивка в ада

Седях си в моята вечерна дупка
и мислех, със тъга в сърце -
как ни една поетолюбка
не се досети, да рече:

"Поете, сигурно е уморена
от стихо-болки твоята душа...
Но ето на - ела със мене! -
На морски бряг? Или - на планина?...

Навярно изтощен си - вечно
да грееш чуждите души...
И нужно ти е... нещо свежо -
да си починеш... върху две гърди..."

Но стресна ме вечерна гарга:
"Във Адския хотел!... Га-га...
Почивка адска ти се пада! -
С хиляда дяволици - със рога..."

Марин Тачков
12 юни 2012 г.

вторник, 12 юни 2012 г.

Защо не станах принц... Готски

                  Писмо от един нероден принц

   "Здравейте, хора! Пише ви един... хм... нероден принц - от друга Вселена, извънвременна и другопространствена...
   Защо не станах принц ли? Ще ви разкажа...
   Някога /преди около век/ съм бил едно от семената на младия тогава дядо Йордан /лека му пръст!/...
   Веднъж дядо Йордан получил доста странно, необичайно писмо: "Здравейте!... Пише Вас принцеса ... Готска. Аз много харесала Ваш профил, кога видяла как хубаво оре и сее на нива... И би желала също... Свържете се с мен... И чуруликаме заедно... Бъде яко... Любов няма граници... Чака отговор..."
   Младият дядо Йордан се почесал по главата и си казал: "Хм... Абе може да си готска /то и аз съм готски/, ама не си грамотна и не ми разбираш езика... А семето ми българско... ще си го пазя..."
   Освен това дядо Йордан  вече бил дал дума на младата и хубава тогава баба Мария /а навремето думата тежала повече от злато/...
   Ако този човек се беше оженил за принцеса... Готска, навярно доста исторически събития щяха да са по-различни... Фамилията на принцесата щеше да се облагороди, в нея щеше да се влее свежа българска кръв... Но... този исторически шанс бил пропуснат. Нямала късмет принцесата! И аз съм нямал късмет да се родя... За сметка на това дядо Йордан се радвал на деца, на внуци... и доживял до 85 години...
   Защо ви пиша ли? Защото виждам, че много съвременни българи са се... изкривили, омаскарили, озверили, залитат по чуждото, изоставят жилищата, градините и нивите си, продават се за шепа пари... Думите почти нямат стойност, използват се предимно за лъжене, замазване, запушване на дупки... Мнозина вярват на голи думи, на голи задници... и все повече оголяват...
   Затова ли дядо Йордан и много други негови съвременници опазиха българското семе, българската кръв?...


   Принц Х.  Готски"



Марин Тачков
10 юни 2012 г.

понеделник, 11 юни 2012 г.

Вишните на твоите гърди

"Виж ни!" -
шепнат ми
усмихнатите вишни
на гърдите ти -
безсрамно райски,
адски хубави,
омайващи...
А устните ти -
свежи и изящни -
шепнат ми:
"Изяж ни!"...
Марин Тачков
6-9 юни 2012 г.

четвъртък, 7 юни 2012 г.

Не е срамно - да сме райски голи

Искаш ли... да ни се случи Нещо? -
Неслучайно. Както във началото...
Устните, гърдите ти копнеещи
и езика ти... да опозная...

Да те заваля дъждовно-свежо...
После - като слънце да те стопля...
Хайде, да се съблечем! Естествено е.
Не е срамно - да сме райски голи...
Марин Тачков
5 юни 2012 г.

вторник, 5 юни 2012 г.

Не си ми нужна ти, Мари Хуана...

Не си ми нужна ти, Мари Хуана...
Нито ти пък - хер Оин...
Без туй душата ми
                                замаяна е
от отровен дим...

Без туй душата
                        на народа - 

задушена -
                        пуши. 

                                     И дими. -
От беззакония законни.
От цени 

                и от храни
                                   отровни.
От идиотски бюрократщини.
От мафиотска партизанщина...
От безобразни 

           скок-подскоци
                         на акцизи, 

                                        такси, 
                                              тоци...

Сега
   търгувайте,
          мърсувайте,
                  пирувайте, 

                        мошеници -
с Мари Хуана!...
Опивайте се, клетници!...
А аз
   ще угася 

        последния си фас
                     върху сърцето си...
Марин Тачков
3-5 юни 2012 г.

понеделник, 4 юни 2012 г.

Дали мечтата ми ще те целуне

Дали мечтата ми ще те целуне -
и ще се слее с твоята мечта?...
Дали ще видиш погледа ми лунен?...

Или ще се изгубим във нощта?...
 
Дали от хаотичната безсмисленост
Вселена нова с теб ще сътворим?...
Ще бъдем ли - от Любовта пречистени?...

Или мечтите ни... са прах и дим?...

 
Марин Тачков

 2 ноември 2011 г.

петък, 1 юни 2012 г.

Писмо от Ботев до Левски



... И днес е, брат, жестоко, идиотско...
От турско стана тук по-лошо...

Тогава, знаеш, имаше десятък...
Сега ти вземат всичко... И душата...

Преди хайдути бранеха народа...
Сега го грабят, мъчат - и заробват...

По двеста кожи смъкват с глоби, с данъци
разбойници, крадци, богоизмамници...

А емигрантите... си пеят песни -
далече от безродните обесници...

Родината кърви, обезчестена...
Духът на свободата... задушен е...

Погубиха ни... Нямаме наследници...
Останаха предателите. И изедниците...

Народът мре - от Дунав до тракийско...
По-лошо и от турско стана... Циганско...

Марин Тачков
20 март - 1 юни 2012 г.