сряда, 1 януари 2014 г.

Себастиан Брант - из "Корабът на глупците"




ЗА НЕНУЖНОТО БОГАТСТВО


Прекланя се сега светът,

щом в нечий джоб пари дрънчат –

цар Злато вече изпревари

останалите господари!



О злато, злато, как така

днес всичко живо приласка?

Ако с имот си се сдобил,

ти всекиму си драг и мил

и всеки мисли по въпроса

с теб някой ден да се сватоса.

Зажениш ли се, двама-трима

поне ще питат: "Колко има?" -

но никой не придиря днес

за буден ум, достойнство, чест...

Себастиан Брант





ЗА ПРАЗНОДУМСТВОТО



Глупак е, който не престава

край себе си да вдига врява,

да празнодумства, да се ежи

с небивалици и брътвежи



Но щом кълвачът многослови,

привлича всички птицелови;

мълчи ли си, човек се брани

от множество ненужни рани.



Ала – различно от глупака! -

мъдрецът търпеливо чака

да свършат тъпите тиради,

та най-подир да се обади.

Себастиан Брант




НЕТЪРПИМОСТ КЪМ УПРЕЦИТЕ



... А виж, мъдрецът предпочита

да слуша мъдрост до пресита,

защото своята държи

все повече да умножи.



И разбери, че по-добре е

един мъдрец да те осмее,

отколкото сганта лукава

от тебе да се възхищава.

Но ти от злоба си обзет

към всеки упрек и съвет!

Себастиан Брант



ВЛАСТТА Е ПРЕХОДНА



Човек, облечен с власт, едва ли

с приятели ще се похвали,

които могат някой път

на помощ да се притекат.

Себастиан Брант



НЕ ЗАБРАВЯЙ ЗА СЕБЕ СИ



Когато някой позабрави

за себе си, а със стремглави

усилия и с много шум

подкрепя друг, той няма ум.



Добре е всеки да си гледа

сам себе си, а не съседа

и да не се стреми веднага

на чужди хора да помага,

и да запомни, че не бива

да жъне първо в чужда нива,

когато собствената не е

успял до края да засее.

Щом някой иска да изчетка

калта от чуждата наметка,

макар че сам ще се изцапа –

той има не глава, а ряпа!

Себастиан Брант



ЗА НЕБЛАГОДАРНОСТТА



Неблагодарникът не смята,

че някому дължи отплата,

но иска ту една, ту друга

безплатна помощ и услуга,

та затова му се полага

по-неокастрена тояга.

Когато нещо искаш ти,

признателност недей пести:



Не смятай, че ще накърниш

ти с нещо своя горд престиж,

ако отвръщаш не сурово,

а с топло, благодарно слово

на всяко действие, което

възрадвало ти е сърцето.

Себастиан Брант



ЗА САМОВЛЮБЕНОСТТА



Когато своя собствен лик

с възторг оглеждаш миг след миг,

ти си глупак, и то велик!

Себастиан Брант



ЗА ПРОСЯЦИТЕ



ръка протяга и се моли

за лепта църквата, която,

макар да е зарита в злато,

не е доволна, ами чака

и милостиня от бедняка?

Но кой бездънния чувал

до днес напълнен е видял?

Затуй един монах не спира

и никак не изпитва срам,

а нагло вика: „Дай насам!”



Макар окаян да изглежда

в раздърпаната си одежда,

стаканът му е посребрен

и той го пълни всеки ден!

Навън е хром, но в своя дом

бастуна хвърля бързешком;

за два-три гроша, ако щете

той хвърля ви се пред нозете,

готов да продаде дори

децата свои за пари.

И погледнете, че измама

е гърбицата му голяма

и че е здрав и прав, така че

не би могъл да се оплаче:

защото този занаят

донася вино с бял комат

на просяшката сган, която

от нас живее по-богато!

Себастиан Брант



ЗА ЗЛОБНИТЕ ЖЕНИ



За най-необуздан се смята

бесът, вселил се у жената;

така дори лъвица не е

способна да се разбеснее,

когато в ширните савани

невръстните си рожби брани -



Но ме подсеща паметта

сега за още три неща –

жената, нивата и ада:

каквото им дадеш, пропада,

понеже ни едно от трите

не би могло да се насити!

Себастиан Брант



ВЪРШИШ ЗЛО, АМА ЩЕ ПЛАЩАШ



Макар и доверчив, не бива

човек съвсем да се разкрива –

днес тоя подъл свят те кара

на никого да няма вяра,

така че първо прецени

дали не ти кроят злини!



И даже хората, които

пред теб държат се шеговито,

в последна сметка често пъти

забиват остър нож в гърба ти.

Себастиан Брант



ЗА НЕПРЕДВИДЛИВОСТТА



Познати са ми и такива

глупаци с мисъл колеблива,

които всяко важно дело

протакат смело и пресмело –

за тях трудът е тежко бреме

и те го вършат ненавреме,



защото много умно не е

от ден за ден да се живее!



Но знам и случаи, когато

човек лентяйства цяло лято

без грижата дали ще има

храна за следващата зима,

Себастиан Брант



ЗА ГЛУПЦИТЕ ГРУБИЯНИ



Днес всеки сякаш изостави

добрите, кротки, благи нрави;

като че ли без грубост не е

възможно днес да се живее

и тя изглежда е един

единствен земен властелин.

Днес грубият глупак се кара

на другите и пред олтара;



Нарочно някой сред глупците

показва колко гласовит е...

Не го ли вържеш за въжето,

безчинства племето проклето!

Себастиан Брант




ЗА КОМАРДЖИИТЕ



"Блаженство искаш ли, презри

докрай хазартните игри!

Подобна страст опустоши

безброй залутани души...

Себастиан Брант



ЗА ГОТВАЧИТЕ И СЕРВИТЬОРИТЕ



за всеки повод да изменти

с храната своите клиенти.



И хем си пием вино, хем

способни сме да поднесем

върху отрупаните маси

блюда за всякакви стомаси,

които с външния си вид

безспорно будят апетит –

нали в тях гостът ще намери

подправки, сосове, пипери...

Но върне ли се в свойта къща,

човек се скъсва да повръща,

а често даже се затрива,

ако не вземе пургатива.

Себастиан Брант



ЗА СЕЛЯНДУРЩИНАТА



Сега селякът не признава

аби с по-грубичка направа,

а само дрехата, скроена

във Лондон или във Виена;



така ще разберат малцина,

че в труфилата не графиня

разхожда се, ами една

дошла от селото жена!

Обаче в чуждите очи

сега това не си личи:

и тъпи селяндурки днес

вървят с претенции за чест,

защото с многото пари

са уж по-важни, по-добри

и по-достойни от ония,

които тънат в немотия –

но те, макар и сиромаси,

са благородници в кръвта си!

А селяндурката надута

се кипри с толкова бижута,

че всеки „коледно дръвче”

могъл би да я нарече.

Себастиан Брант


ЗА ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕТО КЪМ БЕДНОСТТА



Дори един бедняк да има

и добродетел несравнима,

от никого не се цени

зарад добрите си страни –

напротив, само с гола чест

в живота нямаш място днес!

И мъдростта, и скромността

са позабравени неща:

сега човек не ще поне

веднъж за тях да спомене,

а много повече държи

на престъпления, лъжи

и други грехове, когато

му носят те пари и злато!



Щом всеки почне да ламти

за повече, не чакай ти

да си остане този свят

на добродетели богат.



И нека никой да не смята,

че има много ум в главата,

когато само за пари

и ден, и нощ се кахъри!

Себастиан Брант





ПОМНИ, ЧЕ СИ СМЪРТЕН



Известно е, че – щем не щем! –

накрая всички ще измрем.



За всеки, който е роден,

настъпва и последен ден –

но кой това ще забележи,

увлечен в страсти и ламтежи,

когато непрестанно гони

било пари, било корони?



Потеглят всички някой ден

по оня друм, определен

за императори, дворяни,

князе, епископи, миряни...

С. Брант



ПОЧИТАЙ РОДИТЕЛИТЕ СИ



На тъп родител се полага

един добър пердах с тояга –

но и потомци като тия

не ще дочакат прокопсия:

най-светъл дълг е почитта

към майка или към баща!

С. Брант



ЗА ВИРЕНЕТО НА НОСА



Когато някой вири нос

и смята всеки друг за прост,

рогатият ще му е гост.



Сганта нерядко е готова

да учи, да се образова,

но само ако предполага

това и някаква облага.



Жената скромна заслужава

всеобща почит и прослава,

но бройката им за беда

в последно време оредя.

С. Брант



ЗА ЛИХВАРСТВОТО



Лихварят се стреми от глад

да умори и стар, и млад –

от него пати този свят.





ЗА ЛАМТЕЖА ПО НАСЛЕДСТВО



Днес всеки би познал глупака

по тая страст, с която чака

да наследи в удобен час

я чужд имот, я чужда власт.



Безспорен знак за глупостта е

смъртта на друг да се желае.

С. Брант



НЕ СЕ РАЗКАЙВАЙ ЗА ДАДЕНИЯ ДАР



Глупакът от немайкъде

подаръче ще ти даде,

но сетне ще скимти от жал,

задето нещо ти е дал.



Навярно сте видели как

намръщва се един глупак,

когато дребна вещ дори

си науми да подари.



Обзет ли си от чист стремеж

подаръка си да дадеш,

тогава дай го от сърце,

а не със смръщено лице.



Глупакът с помисли нескромни

за своя дар ще ти припомни.

С. Брант



ЗА ЛЕННОСТТА


Човекът в плен на глупостта е,

когато почне да се шляе

без работа по всяко време –

наместо с труд да се заеме.



Лентяят си седи по риза

и не помисля да излиза

от страх, че може да попадне

сред лъвовете кръвожадни!

Нали така седи си все

в дома едно лениво псе?

С. Брант



ЗА ЧУЖДОЗЕМНИТЕ ГЛУПЦИ


Затуй реших да не отмина

и турчина, и сарацина,

и всеки, който не признава

и нас, и вярата ни права!

Към тях ще спомена веднага

безверните глупци от Прага,

които са се разпрострели

чак до моравските предели.

С. Брант



ЗА УПАДЪКА НА ВЯРАТА


а сетне и един проклет

пророк на име Мохамед

бели различни причини

в ориенталските страни,



Великотурската държава

светата вяра не признава,

но нека спомена поне,

че от Европа тя отне

земи, в които християни

от памтивека са събрани:

добре си спомня този свят

за Трапезунд и Цариград;

Узнаваме от книги стари

за българи и за маджари,

за гърци, македонци, траки,

за далматинци, сърби, даки,

за каринтийци и хървати... -

ах, не един народ изпати,

задето някога остана

под ятагана на султана!

Могъщ е турчинът и пори

не само морските простори –

белеят скверните чалми

в крайдунавските ни земи,

където вредом в своя път

светите храмове рушат.



Днес всеки с ближния се гледа

като наивните говеда,

които зяпали са как

ги гълта злият единак

и чак последното успяло

да схване ужаса изцяло.



За царедвореца и княза

държавата на гъска мяза,

та всеки скубе по перце

от нея с недобри ръце –

но зарад тия зли дела

държавата ни оголя!



Достатъчно опори има

за вярата ни несломима.

Обаче тая вяра права

ще се въздигне чак тогава,

когато всички християни

под общо знаме са събрани

и между тях надлъж и шир

се възцарят любов и мир!

С. Брант



ЗА ЛАСКАТЕЛСТВОТО


Ласкателят държи с лъжи

и свойта власт да умножи,

ако с безчислени похвали

стреми се нечий слух да гали.



Особено желани в двора

на краля са такива хора,

понеже в двора никой път

на чест и доблест не държат.

С. Брант



ЗА МОШЕНИЧЕСТВАТА



Пред нас излизат на парад

измамниците в тоя свят.

Фалшиво всичко е: съвети,

любов, приятелство, монети;



във всяко кътче по земята

съзираш брат да мами брата;

Разбраха не един и двама,

че чисто вино вече няма:



Днес вече няма ни една

редовна мярка и везна;

и дължината на аршина

се съкрати наполовина;



Ала монетата фалшива

Всеобщия ни фалш не скрива:

сега фалшиви са, уви

дори духовните глави,



Преди рибарят да закара

по-прясна риба на пазара,

я смесва с друга – уловена

най-малко преди двайсет дена, –

а после кряска с пълен глас,

че я е хванал преди час.



Днес всеки гледа да печата

единствено зарад парата,

но никой не намира време

с коректорство да се заеме.

Така че неведнъж съвсем

позорни текстове четем.

Себастиан Брант
„Корабът на глупците”, 1494 г.
/превод - Любомир Илиев/

2 коментара:

  1. Великолепно!!!!!!!

    ОтговорИзтриване
  2. 600 години по-късно човечеството не е нито по-добро, нито по-мъдро, нито по-човечно...

    ОтговорИзтриване