Google+ Followers

събота, 28 април 2012 г.

Очи /Живях във свят отвъден.../

                      На Яворов и Мина

Живях във свят отвъден -
самотен, като бог...
И може би - осъден
да гасна... Без Любов...

Но зърнах  - сред пустиня -
Очи... И онемях...
И Яворов, и Мина
сияеха във тях...


Те шепнеха ми нежно...
Блестяха в тях звезди...
Очи - небе безбрежно
от Обич... И Мечти...

Марин Тачков

Публикувано в "Стих-откровения" /2000 г./
и в "Роса-сълза" /2007 г./
Последна редакция - 5 април 2011 г.

Недей да идваш ти...

Недей да идваш ти
напразно във сърцето ми! -
Ако не можеш да летиш
със птиците.
И с ветровете...
Не идвай ти! -
Ако не виждаш
път между Земята и Небето...
Ако се боиш
от тъжните очи
на светлината лунна...
Ако не искаш да гориш -
от Слънцето целувана...
Недей да идваш ти! -
Освен ако не си
благословена
от Вселената.
Или -
от дявола проклета. -
Да си Жената на поета!...
Марин Тачков
25 април 2012 г.

петък, 27 април 2012 г.

Завръщане /Късно вечер ще си дойда, майко.../

Късно вечер ще си дойда, майко -
като  вечен скитник у дома...
Няма ли да ме посрещнеш, майко -
пак с усмивка?... Или със сълза...
   Няма ли да ме попиташ, майко -
   пак защо се връщам сам в нощта?...

Дълго скитах, майко, по света -

но не срещнах по-добра жена...
Не намерих, майко, на света
по-любимо място от дома...

Тук дойдох да си почина, майко -

че животът всичко ми взема...
Тук дойдох, за да почувствам, майко,
малко топлина и светлина...
   Тук дойдох, за да усетя, майко,
   пак дъха на родната земя...

Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г./ 


сряда, 25 април 2012 г.

Парите ни се изпариха...

Парите ни се изпариха...
Но от тях поникнаха -
заможни къщи,
сити банки,
мафиоти тлъсти,
партии-безродници,
измамници,
разбойници...
От бой съдраха
тъпана народен.
И събраха парсата...
По вените
на заразените
от бяс
и от партийна краста -
вместо кръв -
текат пари...
Безбожници!...
Дали очакват
Бог да им прости?...

Марин Тачков
2 - 24 април 2012 г.

вторник, 24 април 2012 г.

Изповедта на една компаньонка

В един нощен бар си пиех уиски...
При мене дойде красива жена...
Със странна тъга и с поглед замислен
за своя живот разказа ми тя:
   "Аз някога бях добра ученичка...
   Но срещнах веднъж богат бизнесмен.
   Повярвах му аз, че ще ме обича,
   че всички звезди ще смъкне за мен...
Той имаше чар - бе силен и властен...
С имоти, коли... Със къща-мечта...
Замая ме той със думи прекрасни,
с обноски добри, с бижута, цветя...
   За мен обеща неща непознати -
   безброй часове на страст и любов...
   Крайморски лъчи и "пясъци златни"...
   Коли и пари... Ох-холен живот...
Представях си аз със мисли невинни
красива любов - високо хвърчах...
А моят любим, нали, приземи ме -
на своя диван със твърда ръка...
   Отдадох му аз от себе си всичко...
   И той ме пое във свои ръце...
   А аз - нали бях добра ученичка -
   научих добре урока по секс...
Той ловко след туй ме хвърли в живота. -
Със негов "добър" приятел преспах...
Веднъж проигра той мене на покер. -
На другия ден "спечели" ме пак...
   И всичко дължа на моя "учител". -
   Въведе ме той във бизнеса свой. -
   Момиче за секс във клуб еротичен -
   печелех пари... И давах безброй...
Ужасно, нали?... Но като размислиш -
то целият свят е публичен дом!...
 - Хей, барман, налей за нас по уиски!...
Аз черпя сега, мой мил компаньон!...
   На колко мъже съм дала  "утеха"...
   Кой мене сега ще ме утеши?...
   И всичко това, което ми взеха -
   не може, ей тъй, да върнеш, нали? -
Да бъда аз пак добра ученичка,
със светли очи, със свежа душа...
Да чакам нощта с надежда едничка -
за чиста любов... Къде ли е тя?...
   От тоя зъл свят съм аз отвратена!...
   А ти си добър и нежен, нали?...
   Ела!... И стопли душата студена!...
   След туй... затвори очите ми ти!..."

 Марин Тачков

 / "Български песни", 2002 г./
Редактиран вариант 

Щом Бог над Земята тихо въздъхне...

Щом Бог над Земята тихо въздъхне
и нежно Денят се целува с Нощта. -
Макар уморен, се изправям на пръсти -
да помахам на Залеза... И Вечността...

Прегръщат се в мене Радост и Болка -
и грейва от тях вълшебна искра.
От нея разпалвам чудния огън...
И топли ме тихо в съня Обичта...

А сутрин - когато Зора се засмее...
И зърна в градината тайни следи. -
Аз тръгвам - да търся незнайната Фея -
под свежия пролетен дъжд от мечти...

Марин Тачков
29 март 2011 г.

Песен на родните бюрократи и държавни служители

Ний сме държавни служители! -
А вий сте държавни /уж/ жители...

Ний сме... държавна машина! -
Пък вий - мързелива пружина...

Ний сме покорни чиновници! -
А вий сте крадци, недоволници...

Ний на властта сме пазители! -
Пък вий безучастни сте, зрители...

Ние доиме държавата! -
А вие сте... виме на кравата...

Ний сме със всякоя партия! -
Живейте вий... само на хАртия...

Марин Тачков
21 юли 2011 г.

Не искаш ли, Слънце...

Не искаш ли, Слънце,
да отпътуваме... другаде? -
Където хиени и вълци
двукраки не вият...
Където... и с Гугъл
не ще ни открият...

Марин Тачков
12 април 2012 г.

понеделник, 16 април 2012 г.

Хайде, с Богом! /Писмо от Отвъд/

Здравейте! Пиша ви от Отвъд...
Там, долу, ми стана... тясно...
Преселих се скоро... Бях тръгнал на път.
Но злодеи светиха ми маслото...

А тук ме приеха добре...
И всички души сме... съседи...
Тук никой никого не яде...
Няма пари. И коли... И говеда...

За трупа ми - не ми е жал...
Спокойно е горе. Свободно...
Не сте получавали писмо от умрял? -
Е, получихте... Хайде, с Богом!...

Марин Тачков
26-27 март 2012 г.

неделя, 15 април 2012 г.

Въздишка-болка

Душата ми се умори
да скита тук - където
всичко е от дявола проклето...
Да гледа как боли
Земята...
И пълзи отровата на бесовете...

Да слуша писъците
на деца убити,
на мечти окървавени...
И грухтенето
потискащо
на свине... благословени...

С въздишка-болка
моли се душата ми
вечерно. -
"Вземи ме, Боже, в небесата си -
преди да са ме взели
дяволите земни!"...

Марин Тачков
26 март 2012 г.

Богомолка 2 /снимки/













Богомолка 1 /снимки/











Среща с буболечка /снимки/









събота, 14 април 2012 г.

Спасителна ръка

Слънчева мечта е твоята душа!
Твоите очи - светулки са в нощта...
Твоята усмивка лед ще разтопи...
Цвете доброта в сърцето ти цъфти...

Нужно е усмихната и слънчева душа...
Нужна е сърдечна и приятелска ръка. -
За да прелетим като деца над пропастта...
За да се спасим от злоба, болка и тъга...

Нека доброта и обич да цъфтят!
Нека във душите птици да летят!
Нека да са светли детските лица!...
За да заблести светът от красота!...

Марин Тачков

/В стихосбирката ми "Роса-сълза" от 2007 г. това стихотворение е озаглавено "Доброта". Тук съм го редактирал.../


 

петък, 13 април 2012 г.

Молитвено стих-откровение

Господи!...

Запази очите ми свежи! -
Да виждам небето сияйно,
усмивките на звездите...

Запази сърцето ми нежно! -
Да обичам... И в мен да ухае
дъхът на мечтите...

Запази душата ми чиста! -
Да чувам въздишките на Земята...
И болките на добрите...

Запази мисълта ми бистра! -
Да ме води в нощта светлината
на мъдреците...

Марин Тачков
/"Роса-сълза", 2007 г./
Редактиран вариант

Доброта /Топла и добра е твоята душа.../



Топла и добра е твоята душа!
Твоите очи - светулки са в нощта...
Твоята усмивка лед ще разтопи...
Светли, мили са сълзите ти дори...

Нужна е усмихната и слънчева душа.
Нужна е сърдечна и приятелска ръка. –
За да прелетим над пропастта от самота,
за да се спасим от злоба, болка и тъга...

Нужни са надежда и добри очи.
И в душите нежна песен да звучи.
Нужна е поне искрица доброта -
за да заблести светът от красота...

Марин Тачков
/"Роса-сълза", 2007 г./
Редактиран вариант

четвъртък, 12 април 2012 г.

Полуживеем тук - във Маматаситраково

Полуживеем тук -
във Маматаситраково...
Инфарктно, стресово,
отровно-раково...
И търсим Лек
спасителен
за болките човешки -
от Немайкъдеси
до Париж или Мадрид...
А той е скрит -
навярно горе,
в планините...
Или -
дълбоко във душите ни...
Марин Тачков
12 април 2012 г.

Страстно ми е!...

Страстно ми е!...
И ме мъчи жажда...
Ала ти защо -
вместо вода -
оцет ми даваш?...
Подиграваш ли се?...
Смеят се очите ти:
"Спаси се сам, Спасителю!"...


Не знам -
спасил ли се е някой сам?...
Марин Тачков
8 април 2012 г.

сряда, 11 април 2012 г.

Всяка седмица у нас е страстна...

Всяка седмица у нас е страстна...
Всеки ден разпъват ни на кръст...
Всяка партия
у нас е бясна,
заразена с краста...
А околовръст
разбойници
безбожни
си разделят пая тлъст...

Затова предлагам, братя,
цяр за всеки крастав
политикогъз -
коприва, дрян и бъз...

Марин Тачков
10-11 април 2012 г.

вторник, 10 април 2012 г.

Трябва да си доста нагъл тип, човече!...

Трябва да си доста нагъл тип, човече! -
За да живееш тук
с безсрамно удоволствие...
Да си ортак на Дявола,
байрака си да вееш...
Да крадеш повече
и от четирийсетте разбойници...

Трябва да си доста нагъл -
за да мачкаш бедните и болните...
И да ограбваш бабите...
Да умножаваш пачките си -
с внос и износ,
с древен бизнес,
със партиен фитнес,
с наркотици,
със убийства
на деца и майки...

Трябва да си доста нагъл -
за да се гордееш, че си задник!...

Марин Тачков
8 април 2012 г.

Балада за Песента


Полъхва вечер - нежна и вълшебна...
И пак запяват птици и щурци...
Красива песен, от любов родена,
и днес вълнува светлите души...

Певец прекрасен за любов жадувал.
За красотата пеел с глас крилат.
С китара звънка вечно той пътувал
и радвал с песни този тъжен свят...

Видял девойка - приказно сияйна...
Китарата му спряла да звучи...
С любов я молел за любов безкрайна. -
Тя казала му с тайнствени очи:

" Добре, певецо!... Аз не искам злато...
Най-чистите си чувства в мен излей!...
Най-хубавата песен на Земята
изпей за мене ти, като Орфей!...

Ако жадуваш вечно да те грея,
вълшебна песен ти ми посвети! -
Да вдъхне обич тя и на злодея!
Да трепнат даже мъртвите души!..."

Запял певецът песен непозната,
запял с душата, влюбена до смърт...
И както пеел, плачела душата...
И късали се струните от скръб...

Той пеел тази песен вдъхновена...
Пригласяли му птици и щурци...
И слушала го цялата Вселена...
Душите мъртви плачели дори...

Без дъх, изпуснал вярната китара...
"Не ме оставяй!" - молела го тя...
Сега го няма... Тя е изгоряла...
Останала е... само песента...

Марин Тачков
/"Български песни, 2002 г./
Редактиран вариант


понеделник, 9 април 2012 г.

Волът ми се отели /В Страната на Странностите/

   През тази чудна утрин станах, излязох навън, огледах се и... се ококорих... Бяха се случили доста странни случки...
   Сякаш всичко се бе объркало тотално и бях попаднал в Страната на Странностите и Чудесиите...
   Котката ни се беше окучила... Отбих се у съседката и що да видя - кучката й се окотила... А овцата на кака Калинка пък се окозила... Разбрах, че петелът на бай Петър започнал да снася яйца... А ябълката на Невенка взела да ражда сливи... Бай Коста пък засял дини, но... се родили тикви и кратуни...
   По улиците срещнах странни същества. Мнозина се бяха овълчили, други пък се бяха отиквили... Хората изглеждаха нещастни... Все пак видях един щастлив, доволен овчар, който бе подкарал стадо овце към кланицата...
   Какво да ви разправям още, драги ми читатели? Има ли смисъл?... Ако щете вярвайте, но... волът ми се отели...

Марин Тачков
4-9 април 2012 г.

На обич въздухът ухае

Отново се запролети...
И птици влюбени лудуват...
Цъфтят дървета. И мечти...
Пчели с цветята се целуват...

На обич въздухът ухае...
И ти ухаеш, може би...

С очи-усмивки ме мечтаеш:
"Ела! Ела... и ме люби!"...

Марин Тачков
5-7 април 2012 г.

неделя, 8 април 2012 г.

Тебелюбниче


Не зная как се случи. -
Някоя богиня ли
в градината ми
е посяла цвете -
Тебелюбниче...
То гледа
с нежновлюбени очи
С надежда -
да го зърнеш ти...

Марин Тачков
6 април 2012 г.
/редактирано/

Цвета и Цвете



Цвете в градина красива растяло.
Цвете разцъфнало и прецъфтяло. –
    Цвете въздъхнало -
    вече изсъхвало...
    Цвета откъснала
    цвете заспало...

Цвете сълзица отронило тихо.
Цвете на Цвета продумало тихо:
    „Късно откъсна ме -
    есен е късна...
    И няма във стаята
             да ти ухая...”

Цвета погалила тъжното цвете
и го целунала тя по лицето:
    „Ти още живо си,
    още красиво си.
    И не тъгувай,
    А слънце сънувай! –

Пролет усмихната пак ще засвети...
Ти ще си имаш деца, мило цвете...
    С устни ухаещи
    ще украсяваш
           градината светла,
           детето на Цвета...”

Марин Тачков
/"Роса-сълза", 2007 г., БП/

петък, 6 април 2012 г.

Роз-Мариново стих-откровение


Ще те целуна свежо, росно...
Любовно ще разцъфнеш ти. -
Ще бъдеш нежноцветна Роза.
И ще ухаеш на мечти...

Душата ми ще те обикне...
И ако аз съм ти любим -
от любовта ни ще поникне
красив и чуден... Роз-Марин...
Марин Тачков
6 април 2012 г.

Жажда /Когато изгори денят.../

Когато изгори денят и лунна нощ се спусне,
ще дойда пак при тебе и горещите ти устни. -
За да преминем през нощта по лунната пътека...
И да ти дам това, което другите ти взеха...

Жадувам за любов щастлива в този свят убийствен!

За твоята усмивка жива, като извор чиста...
И нека ни горят със злоба в този свят безчувствен!
И нека живи изгорим... И мъртви да се пуснем...

Но даже да ни хвърлят пръст душиците им черни,

дори да бъдем слепи, ние пак ще се намерим...
Душите ни - соколи - ще летят във небесата -
високо над човешка злоба, завист и омраза...


Марин Тачков -

от стихосбирката ми "Български песни" /2002 г. - второ издание/





сряда, 4 април 2012 г.

Лястовица бяла /По този черен път на самотата.../

По този черен път на самотата
аз зърнах бяла птица - Любовта...
Погледнах я с неверие в душата -
как можех да повярвам, че е Тя?...

"Повярвай в Любовта с очи-искрици!...
Като дете - за миг я погали!
Тогава тя ще стане чудна птица...
Ти с нея към небето полети!"...

Дари ме Любовта с усмивка вярна,
с омаен дъх на пролетни цветя...
И също като лястовица бяла -
завинаги спаси ме Любовта...
Марин Тачков
/"Стих-откровения", 2000 г./

вторник, 3 април 2012 г.

Капка росна /Неусетно светна утринта.../

Неусетно светна утринта...
От небето капна капка росна -
и красиво цвете тя докосна,
с устни росни го целуна тя...

Тъй да те целувам искаш ти -
 за да си по-свежа и щастлива...
Като цвете ти да си красива
и лицето ти да разцъфти...

Да те галя с ласкави ръце...
Като лятно слънце да засветя...
Обичта ти нежна да усетя...
Да се чувствам пак като дете...

Марин Тачков


При-родност 4. Щъркели







Многоцветия













Животинки