Google+ Followers

сряда, 30 ноември 2011 г.

Разговор с портрета на Мона Лиза

"Какво ме гледаш от портрета, скъпа -
полуусмихната и иронична?...
И дебнеш тайно всяка моя стъпка,
с очи коварни сякаш ме събличаш..."

Така й казах снощи аз - раздразнен
от нейната високомерност вечна
и от живота зъл, безок, омразен...

А тя ми проговори /тъй ме стресна/:

"Приятел, я си отвори прозореца!
И силно зареви - като магаре! -
Навярно ще те чуят доста хора...
Ще поревете, ще се разтоварите...

Или - ако си смел - защо не скочиш? -
Така най-сигурно ще се избавиш...
Дори ще трогнеш и дебелокожите...
Или пък - кучетата ще зарадваш"...

Това ми рече милата Джоконда.
И ме постави пред дилема тежка -
дали от раз да скоча през прозореца,
или пък тихичко да се обеся?...

Марин Тачков
30 ноември 2011 г.

вторник, 29 ноември 2011 г.

"Моля те, недей заспива!..."

„Подай ми своята ръка -
вземи от мене топлота!...
Вземи от моята душа
    искрица светлина!...”

    „Жесток и злобен е светът.
    И всеки миг живот е смърт...
    След мъртъвците с тиха скръб
        и живите вървят...”

„Недей, недей си тръгва ти!...
Защо... животът ти тежи?...
Все още в моите очи
    надеждата трепти...”

    „Ала пред мен е тъмнина.
    Заспива моята душа...
    И ще премина през нощта
        реката на скръбта...”

„Моля те, недей заспива!
Моля те, недей заспива!...
Нека да са топли твоите ръце!...
Моля те, недей изстива!
Моля те, недей изстива! –
Нека да ме топли твоето сърце!...”



Марин Тачков
/"Роса-сълза", 2007 г./



понеделник, 28 ноември 2011 г.

"Стопанката замина за Германия"



                           Стопанинът замина за Америка...
                                   Атанас Далчев

Стоеше надпис
                         на вратата й:
" Стопанката замина за Германия"...
Събраха се съседите
                         от махалата.
И зацъкаха с езици:
                        - Мани! Мани!...

 - Мани, я! Вий знайте ли,
                         че тя дължала -
на ТЕЦ, на ВЕЦ, ЕОН... 
                         и други?...
 - Тъй ли?...
                      Че да не е толкоз яла!...
 - А снощи й звъняха
                       двама мургави...

 - И кой сега ще плаща
                     тия борчове? -
завайка се съседката й Еми...
 - Че ний ще плащаме!
                     Това е просто...
 - По хляб
                     по-малко ще ядеме...

 - Ей, хора!...
                    Що си чешете езиците?
Не е длъжница...
                    И къде ще бяга?...
Една мечта си имаше женицата -
Берлинската стена
                    да види някога...

Говореха си хората...
                   И се озъртаха...
А къщата бе мъртва.
                   И немееше...
Стопанката си беше вътре -
от два-три дни
                   обесена висеше...

Марин Тачков
28 ноември 2011 г.

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

В очакване на Влака



Колко време
           очакваме влака!...
Изнервени,
          пушим цигарите...
Псуват на воля,
          озъбват се някои...
Старци издъхват
           на гарата...

"Май, че е луд
          машинистът!" -
обади се някой,
          а началникът кресна:
"Потрайте! Мъгла е!...
          Стига сте пискали!"...
"Абе... влакове доста
          в мъглата изчезнаха!"...

"Не може така!...
                   Докога ще ни мамят?...
Все ни залъгват...
                  със Времето!"...
"Хора! И влакът
                    за Стара Загора го няма!...
  Казват - отвлекли го...
                         извънземни!"...

Марин Тачков
24 ноември 2011 г.

Защо ме гледаш като първата любовница



Как ме искаш ти? -
Като кафе с целувка?
Като сандвич за закуска ли?...
Или като цигара
между устните?...
А може би -
да ме въртиш
на шиш?
Или -
да ме печеш на скара?...

Искаш да ме стоплиш ли?...
Кажи!...
Защо ме гледаш
тъй невинно -
като първата любовница?...
Може би
жадуваш да ме пиеш
като отлежало вино.
Със вълшебна билка -
"пий"...

Марин Тачков
21 ноември 2011 г.

сряда, 23 ноември 2011 г.

Пука ли ви за човека

... Няма време - да кибича,
да ти правя серенада...
Ако просто ме обичаш -
хайде, отвори вратата!...

Вън е студ! Мъгла ме сграбчи...
Чак душата ми изстина...
Дух не съм - и няма начин
аз да вляза през комина...

Помня онова момиче -
преди век легло постла ми...
Днес светът е прозаичен,
времената са измамни...

И вратата, и сърцето
всеки здраво е заключил...
Пука ли ви, че човекът
вън умира като куче?...

Марин Тачков
21 ноември 2011 г.

вторник, 22 ноември 2011 г.

Приключение с Вампирка

Докато си говорех вечерта
със моята Бутилка,
внезапно в стаята ми връхлетя
неканена Вампирка...

Запитах я смутен:
"Какво желаете, госпожо...?"
"Разбрах, че имаш черен ден...
От Дявола ти нося поздрави..."

"Но аз... не съм готов... Не знам
сега с какво да те почерпя..."
Засмя се хищно тя:
"Е, нищо... Ще изпия тебе!..."

Отвърнах й: "Но аз
очаквах друга, скъпа..."
А тя ме хвана с бясна страст:
"Хей, мой си ти! Недей се дърпа!"...

Обхвана ме с ръце, с коси.
Захвърли ме върху леглото...
И дълго, кръвожадно пи
от устните, от тялото ми топло...

Когато се насити тя,
внимателно очите ми затвори...
Запуши... После се засмя.
И като дим изчезна през прозореца...

Сега лежа, почти без кръв.
И смеят ми се сенки от стените...
Остана ми за спомен... зъб.
И фас, димящ върху гърдите ми...

Марин Тачков
7-8 ноември 2011 г.

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Земята ни ще спре да се върти


Целувам те с усмивка обичлива...
И паля старата камина
                                   с огън от Мечта...
Тъгата ми с тъгата ти се слива...
И топля твоята застинала
                                      душа-сълза...


Аз моля те, Любов: "Недей заспива!"...
Все още жива е искрата
                                    в нашите очи...
Без теб сърцата се самоубиват...
Без Обичта Земята ни
                                    ще спре да се върти...


Марин Тачков
14 ноември 2011 г.

петък, 4 ноември 2011 г.

Целувки от мечти


През есенните мрачни дни -
когато страшно вятърът бушува
и вече слънцето не ни целува, -
изпращам ти целувки от мечти...

Събирам денем съчки и листа -
за да запаля зимното огнище...
И да запазя във студа убийствен
искри от обич, топла красота...

А ти... не се изгубвай като дим!...
Ела в нощта с лъчи от нежнолуние!...
И скрити от света, да се целуваме!...
В съня на любовта си да заспим!...

И в утрото - със радостни очи -
една мечта от нас да разцъфти!...
Марин Тачков
2-4 ноември 2011 г.

Аз няма да те помня, както някога...

Аз няма да те помня, както някога -
притихнала в очите ми,
с копнежно, трепетно очакване,
с коси разлистени...

Косите ти - красиви, белоцветни -
неволно ме погалиха...
Светулка заблещука във ръцете ми...
Звездите се запалиха...

Посяхме цветните мечти в градината
през пролетните вечери...
Но не цветя, а спомени поникнаха -
на скръб обречени...
Марин Тачков
28-29 април
Троян

Народ обезглавен

                                           Народе????
                                           Васил Левски


Народ обезкрилен,
озлочестен, обезчестен,
обезволен, обезверен -
във тъмното лежи,
затрупан от лъжи...
С продадени мечти,
с невиждащи очи...

Край стълбата крещят
тълпи със вълча плът...
Злодей върху злодей -
с глави на кървав змей...
Пируват и ръмжат...
Купуват и продават...
А в храма на забравата
будителите спят...

Народ обезглавен,
обезправен, окървавен,
без вяра и без път,
предаден и загробен...
Обесени, мъчителни,
остават да висят
четирите му въпросителни...
"Народе????"...

Марин Тачков
31 октомври 2011 г.

Спомен за несбъдната любов

                                                     На С.

Така те виждам - във ръка с маслина...
Предала спомените, обичта...
Красива българка... Сега - гъркиня...
Погребала в студената чужбина
и моята сълза...

Не ще се върна... Няма да почукам
на портата ти - като Одисей...
Онази бяла къща вече рухва -
ограбена, пустееща и глуха,
зацапана със спрей...

Сега си тъмна сянка от картина,
с размазани от времето черти...
Продадена! За лев и половина...
Откупих я - за моя кът старинен
на сенки от мечти...
Марин Тачков
28 април 2011 г.
Троян