Google+ Followers

понеделник, 9 декември 2013 г.

Тома Измирлиев /1895 - 1935 г./ - Стихотворения /сатира/



ДЕПУТАТ
Тома Измирлиев

Депутат! Депутат!
То е чудо занаят! –
Спиш и дремеш си рахат,
а омръзне ли ти, брат,
станеш – взимаш важна поза,
понапсуваш този-онзи
и си дремнеш пак благат,
верен на дълга си свят…

Депутат! Депутат!
Мил и сладък занаят –
чест, пари, имунитет,
в трена – без пари билет,
а на всичко туй отгоре,
щом от скука се умориш,
хайде, братко, във Париж
на държавен гръб вървиш…

Депутат! Депутат!
Щом закъсаш, мили брат,
сам приготвиш си проект
с някой подпис за ефект,
а след тоя жест велик
гюндулукът ти за миг
ето го увеличен
с двеста левчета на ден!

Депутат! Депутат!
Туй е божа благодат!
Без усилия и мъка
сам нареждаш си айлъка!
Не ти трябват мини златни,
нито сделки неприятни –
цялата хазна пред теб
чака като топъл хлеб!

„Утро”, №5809, 27.ХІІ.1928 г.


АВТОБИОГРАФИЯ
Тома Измирлиев

Извъдил съм се между хората

в света без никакви покани:

не пели ангели в просторите,

не били даже и камбани.



Едничка само акушерката

над мене взела да се вайка:

„Главата му не е по мерката,

ще стане май нехранимайка“



А… право имала си бабата

така печално да въздиша

негоден за полезна работа,

аз почнах стихчета да пиша.



И своя хумор занимателен

така трогателно аз лея,

че злополучните читатели

разплаквам, вместо да разсмея.



Стихотворението е публикувано под псевдонима Фома Фомич във вестник „Щурец“ №150 / 1935 г.




ЩАСТЛИВА ДЪРЖАВА
Тома Измирлиев


Закъсала държава! Продънена хазна!

И кой ли ще оправи таз глупава страна,

щом всеки смахнат правник - ерзац специалист

минава за държавник, дори за финансист?



Разпъната държава - ограбена страна,

с закони, ред и право - без никаква цена.

И куц, и сляп, и блъснат - известно е това -

се учи тук да бръсне народната глава.



В Дермен дере* завършил с успех университет,

във София се връща велик капацитет,

и само тъй, от скромност, не става президент,

а само прост министър в критичния момент.



Един учил финанси при някой дърт лихвар,

но се родил със шанс и изскача секретар,

а друг видял на кино Париж или Берлин

и ето го - заминал за дипломат във Рим!



Закъсала държава, затънал параход

и никой грош не дава за своя "мил" народ -

министрите в чужбина, избраниците спят,

а вълчите дружини спокойно си крадат!



Но в тези дни размирни един достоен мъж -

държавният ни бирник - се шляе в шир и длъж

и толкова обича народа обеднял,

че щедро му съблича и сетния парцал!...






АМАН, БЕ БРАТКО, ОТ РАЗКРИТИЯ!
Тома Измирлиев



До тук ми дойде от разкрития -

на бунтове и „тайни списъци"!

До тук ми дойде от събития

и всекидневен бой и писъци...



Тук бомби, пушки и печатници,

там анархист гори сред пламъци,

а по-нататък - сган развратници

пируват в свойте пищни замъци!



В шантани, домове съмнителни

кроят се всеки ден „разкрития",

а стражата ни смела, бдителна

следи открива от... убитите.



Какъв разкошен спорт за сития!

- Лежи, скучае на дивана си

и хоп-па! - нови куп разкрития

и нови кърви по мегданите.



Народа иска хлеб! Пребития

лекарство дири си за раните:

- властта поднася му разкрития

и го прибира във занданите.



А две дузини черни гарвани

държат в ръце си здраво нишките

и с тез „разкрития" алармени

прикриват куп афери хишнишки!





ДЕН НА ЛЪЖАТА
Тома Измирлиев



Народът прилича на малко детенце,

народът обича забавни шеги

и в хладните кръчми, при пълно шишенце,

с масали разсейва беди и тъги.

Народът се вслушва в безсолните глуми

за гръмки победи, дела и успех;

народът обича големите думи

на първите хора и вярва във тех.



И първите хора народа обичат,

затуй без умора, без отдих и мир

след него те тичат, кожуха му свличат,

но щедро го лъжат надлъж и нашир.



И ето лъжата е днес добродетел

и ценз за избраник, министър и кмет,

и ето лъжата тържествено шета

из светлите зали на важния свет.



Но все пак изглежда, че тя се предпазва

- инкогнито скита с екипа си мил -

и своята прелест открито показва

веднъж през година - на първи април!



И днес тя по случай патронния празник,

излезна с министъра в нов тоалет,

но тая година лъжата се казва

на присмех "чиновнишки стабилитет"...






БЕЛИ ГЪБИ СА ПОНИКНАЛИ
Тома Измирлиев


Още слънчице негрейнало, още пролет недошла,

още агънца не блейнали из полета и села,

вред из родните селения, в надпревара с пролетта

цъфнат дребнички растения - ни тревички, ни цветя.



Анемични, бледи, тънички, без живот и аромат

изобилно гъбки мънички пръкват, щръкват и растат.

Нежни като росни капчици, слабички като деца,

клатят малките си шапчици върху крехки стъбълца...



Сякаш из земята бликнали, по села и градове

дребни гъби са поникнали - тъкмо тридесет и две -

сякаш някои главите си гордо вирнали над тях,

се издигат над сестрите си и оглеждат ги със смях!



Клюмнали от недояждане, но със обнадежден вид,

вглеждат се щастливи граждани и примляскват с апетит;

други от деца израснали без стреха и роден дом,

се надбягват под прекрасните гъби да строят подслон.



Ала щом изневиделица ненадейно ги повей

бързоногата виелица или слънце ги огрей,

гъбите ще клюмнат чашките, ще изчезнат като сън,

а със тях - и сиромасите пак ще си останат вън.



Като бели гъби, бликнали след проливен летен дъжд,

изобилно са поникнали дружества нашир и длъж,

за да отърват от наеми и заселят в дом красив

чрез... безлихвените заеми тоз народец доверчив.





ДНИ
Тома Измирлиев



Кой разправя, че България чакат мрачни бъднини? -

Погледнете в календарите, колко много светли дни,

колко дати на величие, на победи в мир и бран,

колко слава и отличие за народа ни избран!



Ден на родните будители! Ден на нашето дете!

Ден на славните учители, що ни учат да четем!

Ден на куците, на слепите, ден на бедния студент,

ден на книги, на земята ни - всеки ден по някой Ден!



А когато в календарите не останат вече дни,

ще изгоним лесно старите и бракувани светци,

после ще попълним датите празни с чиста съвест ний

с имената на познатите днешни наши големци.



И сервилни, кротки, хрисими, със усмихнати лица,

като ангели изписани с чисти, девствени сърца,

ще надигнем пак плакардите и ще тръгнем на парад,

ще изпълним булевардите на измъчения град.



Придружени от кокетните и разглезени жени,

ще прибираме в касетките левчетата грешни ний;

след като се натършуваме в милостивите сърца,

вечерта ще потанцуваме в чест на гладните деца...



Кой твърди, че за България идат мрачни бъднини?

Погледнете в календарите колко много светли дни!

И при толкоз дни трогателни на величие и мощ

пак витае над земята ни черна, непрогледна нощ!





ГРИЖИ ЗА НАРОДА
Тома Измирлиев


Заплатите на депутатите и министрите се увеличават.

Пресата



Дяволски бушува кризата парична,

хиляди се скитат в джеба без петак,

таз беда велика мачка безразлично

бедни и богати, гражданин, селяк.



Големците вземат мерки чудновати

да премахнат някак тоз проклет хомот,

но, кажете, моля, триста депутати

могат ли да хранят цял един народ?



Все пак те полагат мъки непосилни,

колкото се може да го облекчат,

и затуй навярно няколко разсилни

те и таз година пак ще съкратят.



Вижда сам народът, искрено затрогнат,

тези нежни грижи, тоз голям мерак -

ала щом не могат те да му помогнат,

той ще им помогне в тази криза пак.



И спокойно гледа - гледа и не шава:

от любов и грижи към народа клет

големците честни как увеличават

своите заплати с всеки нов бюджет.



Няколко министри, триста депутати,

мъчно ще нахранят цял един народ,

но народът може - с тлъстички заплати

славно тях да храни, даже цял живот...




СТОЛИЧНАТА КАЛ
Тома Измирлиев


Не зная как и оти и що за гранд скандал,

та столицата наша прилича на клоака

и улиците мязат на блато с черна кал...

Не зная как и оти и чеша си калпака.



Кал мръсна по паважа, по улици и сгради,

кал мръсна на Тантилов в търговския тефтер,

кал мръсна во душите на стари и на млади,

а столичното кметство си няма и хабер...



Кал черна и во наште финансии държавни;

кал черна непрестанно в обущата протича...

Туй тежко положение... настъпило отдавна,

простете, то се вика, на свинщина прилича.



Та нема ли от нейде маркуч вода да пръсне

и някой да замахне с големата метла,

та тинята зловеща от градските паважи

да махне и спаси ни от зло и теглила.



А колко за калта пък во нашта политика

и в нежните душици на нашите моми,

сам Господ от небето да слезе - то се вика -

от нине и до века не може я изми.




FRA DIAVOLO (Райко Алексиев)

"Българан", бр. 3, 1919 г.



ПТИЦИ В НОЩТА
Тома Измирлиев

На Николай Лилиев


Защо не пиеш, Николай, -

нали си близък със неволите

на тоя чужд, далечен край, -

защо във среща със подмолите,

роден да страда и мечтай,

духът ти мре без алкохолите -

защо не пиеш, Николай?




И ти поет си, Николай,

и слабичък си във моментите,

но с тази си привичка май

не мязаш никак на поетите,

и - трезвен - само Господ знай

как сплиташ рими във куплетите -

защо не пиеш, Николай?



Ханс*

"Българан", бр. 13, 1924 г.


ДЪРЖАВЕН МЪЖ
Тома Измирлиев

Аз заемам важни постове
във държавния живот;
всяка вечер вдигам тостове
за любимия народ.

Акуратно пия с „нашите”
бира, вино и вермут,
аз юнашки празня чашите,
сметката ми плаща друг.

В мойта тиха канцелария
на голям държавен мъж
за доброто на България
стъпвам в месеца веднъж.

Но избягвам най-старателно
да използвам свойта власт:
само в две-три раздавателни
книги фигурирам аз.

Член на няколко комисии,
ходатай с безспорен дар,
изпълнявам тънки мисии
срещу скромен хонорар!

Честно пазя интересите
на народа чрез властта –
през деня проучвам пресата,
механите – през нощта.

Верен син на свойта нация,
партизан с морал съм аз –
пръв подавам декларация,
щом докопат други власт!

Гръмко ми лети мен славата
цял живот нашир и длъж
и бозая от държавата –
нали съм държавен мъж!

/„Утринна поща”, №1276, 01.11.1931 г./


Обикновена история
ТОМА ИЗМИРЛИЕВ

Градина. Пролет. Май. Цветя.
Скамейка. Шепот сладък.
И сред цветята - той и тя.
Любов и т. н.

Поле. Природа. Красота.
Река - гора оттатък.
Пробуда. Сбъдната мечта.
Възторг и т. н.

Годеж. Венчило. Поп и брак.
Момент - безумно кратък.
А после - скука, проза, мрак.
Деца и т. н.

Курорт. Море. Приятел. Смях.
Простор - вълни оттатък.
Възбуда. Трепет. Сладост. Грях.
Рога и т. н.






Няма коментари:

Публикуване на коментар