вторник, 31 януари 2012 г.

Поетът - най-опасният престъпник

                        Ако срещнете добър човек в България -
                        застреляйте го, за да не се мъчи...
                        Стефан Цанев


Ако срещнете свестен поет -
обявете го просто за луд!
Потрошете със бяс
фенера му -
щом не свети за вас!...

Пригответе
от словото му омлет -

за вечеря!...
Или го хвърлете
в тъмница!...
Не струва трудът на поета,
колкото на любовната жрица...
Дори и от златен куплет
не може да си направите огърлица...
Посочете го с пръст,
подиграйте го с трънен венец,
почерпете го със оцет!...
Зачеркнете го с кръст!...
Не струва той, колкото
вашия златен телец...
Престъпно е -
да се рови
в световните болки
със стих-отровни куплети...
За катастрофите са виновни
строфите на поета...
Виновен е -
щом не приглася
на званите,
щом не е тревопасен...
Ослепете очите му -
да не вижда раните!...
Или - най-добре го убийте! -
Поетът престъпник е -
най-опасен!...

Марин Тачков
8 януари 2012 г.

Обожествяване

Навярно ще ти писне
някога, богиньо -
от пиршествата
с боговете хищни,
самовлюбени и луди...
Ще ни стане
тъй пустинно
и безсмислено,
студено в небесата
неуютни...

Ще поискаш ли
да слезеш на Земята -
зажадняла
за аромата свеж
на живите цветя,
за мен, човека земен?...
Ще си спомниш ли? -
Ти бе жена...
Небесно те обичах...
И те обожествих. -
Защото искаше
да ти даря звездите...

Марин Тачков
28 януари 2012 г.

понеделник, 30 януари 2012 г.

И душата ми пуши...

Пуша цигари...
И душата ми пуши...
Послушай ме, моля те -
остави ме! -
Сам да се тровя...
Живей си бездимно!...
Недей ми досажда
със голословия!...
Пази се -
ще те опаря неволно!...
Кажи ми: "Умри!"...
Като фас угаси ме!...
Нямам нужда
от думи бездушни...
Или - ако искаш -
цигарата ми вземи!
И подари ми
своите устни!...

Марин Тачков
28-30 януари 2012 г.

неделя, 29 януари 2012 г.

Разговор с любимата ми Папагалка

                            По "Гарванът" на Едгар А. По

Ненадейно милата ми Папагалка
проговори... Изтървах писалката...
И я запитах със надежден взор:
"Хей, ти, кажи -  при мен, поне за малко,
ще дойде ли крилатата любов?... Без мор..."
А тя отвърна: "Невърмор!"...

Обърках се... "Нима във Невърмория
се скита моята любов, на воля?...
Нима не може... в моя хол
да дойде тя?... Без меланхолия...
И да се любим - без въпроси, главобол...?"
А тя изкряска: "Невърмор!"...

Марин Тачков
29 януари 2012 г.

събота, 28 януари 2012 г.

Огнището на детството

Виелица омразно вие -
сняг навява.
И затрупва пътища,
пътеки, прагове...
Потъват във забрава
стъпките
на скъпи хора,
на покойници...
И на престъпници...

Навява сняг -
душата ми смразява.
И изстивам...
Само
приказно момиче
тихичко седи в сърцето ми
и се опитва да запали
със кибрит
огнището
на детството...

Марин Тачков
26-27 януари 2012 г.

петък, 27 януари 2012 г.

Обещания за благоденствие

Ето, дойде
със сърдечно приветствие
и новият Президент -
на народа баща...
И искрено обеща
да живеем добре -
през близките...
осем години...
Обеща
благоденствие
новият Президент...
Чудесно, нали? -
Все пак ще живеем!
Макар и ... наполовина -
през ден...

Марин Тачков
24-27 януари 2012 г.

четвъртък, 26 януари 2012 г.

Прощавайте, мили момичета...

Прощавайте, мили момичета!... Сори!
Ала днес за любов не ми се говори...

Омразна виелица нелюбезно ме блъсна...
Затрупа ме снежно... И супата ми замръзна...

Коварният вятър отмъкна ми шапката...
Студена вампирка смрази ми душата...

Прощавайте, мили!... Не ми се сърдете!...
Жестокият мраз е сковал и ръцете ми...

Не мога дори да ви свирна в момента. -
Замръзнал, сърдит ми е... и инструментът...

Марин Тачков
26 януари 2012 г.

сряда, 25 януари 2012 г.

Интернетът - Вавилонска кула или Ноев ковчег?

Защо ли трупаме
толкова многодумия -
сякаш отново градим
Вавилонската кула?...
Претъпкани са
със словоблудници
интернетните
лудници...

Не зная - какво ли
ще вземе
новият Ной
за пътуването далечно? -
По няколко семена
от Надежда, от Обич...
По капчица Разум...
И Сълза от Човечност...

Марин Тачков
22-23 януари 2012 г.

понеделник, 23 януари 2012 г.

Лицемерни бъдете, човечета!

Лицемерни бъдете!
И високомерни...
Зачерквайте всичко
вечерно и получерно
у другите!
И у себе си...
Показвайте само бялото!...
Правете се на вълшебници,
на светици,
на ангели!...
Ако някой ви пречи -
счупете му огледалото!...
Лицемерни бъдете,
човечета!
Ако някой погали ви егото -
подарете му цвете!...
Но ако с нещо подразни ви -
просто стъпчете го!...
Качвайте се по Стълбата!...
Ако горе е тясно,
ако някой ви дърпа,
бутнете го долу -
елегантно, безстрастно...
И щедри бъдете -
на думи и обещания!...
Грабете от бедните,
от наивните, от пияните!...
Тъй по-леко живее се -
без съмнение в себе си.
Без огледало за виждане
през очите на другите...
С лицемерни усмивки,
с парфюмирани думи,
под дебели завивки...
Бъдете нечестни! -
Нужно е - за оцеляване...
Правете се денем на девствени!
А вечер - вечеряйте с Дявола!...

Марин Тачков
7 януари 2012 г.

неделя, 22 януари 2012 г.

Тебелюбие и Небелюбие

В душата ми расте
вълшебно цвете -
Тебелюбие...
Целувай го с очи -
небесно светли,
детски! -
За да разцъфти...

И с него
ще се възвисим -
над Празноумие,
Омразолюдие,
над Вещолудие
и Златолюбие...
Над Химикали,
Магистрали
и Егоцентрали...

Ще се възродим -
небесно-земни,
новолунни!...
И ще се събудим -
с Небелюбие!...

Марин Тачков
9-13 януари 2012 г.

Нежнолюбиво въже

Хей, ти, наистина обичаш ли
небесно-поетичен мъж,
не го целувай със очите си -
с ръце хвани го и... задръж!...

За малко ще го зърнеш на Земята -
че тясно, неуютно му е тук...
Не го ли стоплиш със душата си -
навярно ще умре от студ...

Или ще отлети, безгласен,
завинаги в небесния си храм -
защото му тежи да е омразен,
обиждан, неразбиран, сам...

Обичаш ли го ти, жена-момиче -
с въже нежнолюбиво го вържи! -
За да повярва в земното обичане...
И двама да оставите следи...

Марин Тачков
17-21 януари 2012 г.

Затънах във пряспа дълбока...

Затънах във пряспа дълбока.
Затрупа ме мразният сняг...
Край мене премина девойка -
засипа ме звънко, със смях...

След нея - принцеса в позлата
смрази ме с надменни очи...
А после - жена хвърковата
с метлата си ме поздрави...

Замръзнах... Вълчица ме зърна...
Със лапи изрина снега...
С дъха си ме стопли, прегърна ме...
И върна ме пак на Света...

Марин Тачков
7 януари 2012 г.

четвъртък, 19 януари 2012 г.

Да бъде слънчево във Минзухария!

Не искам да живея в Невърмория! -
В градина със изкуствени цветя...
Мечтая всеки да цъфти на воля -
в любимата ни хубава Земя!...

Да бъде слънчево във Минзухария!
И птици да ни будят утринта...
Очи добри с усмивки да ни галят...
Да ни целува чистата роса...

Не искам да живеем във Омразия!
За всеки нека свети Обичта!...
Със слънчеви, добри сърца да пазим
Земята ни, прекрасните деца!...

Марин Тачков

/"Да бъде слънчево във Минзухария", 2012 г., София/
ISBN 978-954-362-092-0

петък, 13 януари 2012 г.

Недей ми връща влюбените думи...

Недей ми връща влюбените думи,
които ти дарих! -
Нима не ти е нужно
нежно огънче
от Обич?...
Нима ще заличиш
вълшебния ни миг
на светлолюбие?...
С безлунни ли очи
неволно
ще ме помниш?...
Нима ще изгориш
небесния ми Стих -
да не докосва други?...
Или ще го благословиш -
сърдечно - да целува
всички влюбени?...

Марин Тачков
12 януари 2012 г.

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Последният български Лев /антиутопия/

  Мамка Му здраво стискаше последния си Лев, останал в джоба му. Стискаше го и си мислеше: "Мамка му, преди години що стотинки и левчета дрънкулкаха из джобовете ми!... А сега?... Какво да правя с тоя Лев? Къде да го инвестирам?... Дали да не изпия едно кафе... с късметче?... Не-е, не съм чак такъв прахосник!... Ще ме видят агентите на Премиера и ще кажат - тоя пие кафе, значи е добре..."
   Улиците бяха пусти, сякаш бе преминала фъртуна. След поредния земетръс доста сгради бяха полуразрушени... Във въздуха се носеха отровни изпарения... Хора не се виждаха - само кучета дебнеха, лаеха и се зъбеха... Мамка Му подритна някакво камъче и продължи да размишлява: "Чудна работа! Преди се намираха по пътя я двайсет, я петдесет стотинки, че и левче. Срещал съм и наконтени Петолевки... Сега - нищо! Всичко е ометено! Няма хора - няма пари! Или обратното..."
   Той не знаеше, че Светът отдавна бе разделен на паралелни Вселени и че пари имаше, много пари - но във Вселената на Богатите...
   Изведнъж нещо забръмча в небето. Мамка Му погледна нагоре и се смая. Видя нещо като летяща чиния. Видя и получовешки образ на дъното на чинията...
 - Боже, Ти ли си? - извика Мамка Му, макар че не вярваше твърде в Бог...
   Образът от чинията проговори:
 - Аз съм!...
 - Ами... защо си с о-очила?...
 - Да ви виждам по-добре...
 - И-и какво виждаш?
 - Виждам кой колко пари има, от какво се нуждае... И раздавам пари - според нуждите. Най-вече - на тези, които ми вярват, служат и ми се молят...
   Мамка Му се обърка... Усещаше, че този Лев е последната му надежда, последната му искрица живот...Но реши да рискува. Беше чувал, че пари при пари отиват... Извади Лева от джоба си и го насочи нагоре с протегната ръка:
 - Ето, аз съм останал само с този Лев... Уволниха ме от Мелницата и...
   Изведнъж Левът полетя нагоре - сякаш привлечен от магнит - и потъна в устата на божието подобие. Образът от чинията млясна доволно, засмя се и... чинията изчезна...

   В същото време Министърът на финансите чу бръмчене и открехна прозореца на кабинета си. Още една монета влетя и потъна в сейфа му. Министърът намести очилата си и се ухили -  без малко щеше да се задави...
   Не знаеше, че това беше последният български Лев...

Марин Тачков
декември 2011 г. - януари 2012 г.

сряда, 4 януари 2012 г.

Нежнослънчева Обич

Колко нужно е - аз да се влюбя във тебе...
С теменужна душа - да се влюбиш и ти...
Да погаля сърцето ти - с трепет копнежен...
Да целунеш душата ми с топли очи...

Да усетим - как Бог със усмивка лъчиста
ни засипва с вълшебни, небесни цветя...
Да изгрее в душите ни Обич пречистена.
И във нас да се слеят Небе и Земя...

Нежнослънчева Обич е нужна - да светим...
Ако не - ще угаснем със мъртви очи...
И навярно безумната, бясна планета
ще угасне без нашата Обич... Нали?...

Марин Тачков
2-3 януари 2011 г.

вторник, 3 януари 2012 г.

Глупачки с пачки

О, Господи, защо ли
глупостта се умно-жава?...
И край глупачки голи
все се вдига пара, врява?...

Хем тъпи, хем надменни!...
Като кажа на глупачки,
че богатства има в мене  -
мислят, че съм пълен с пачки...

А пък поетът беден
вечно тегли си хомота...
Но за да е потребен -
ще му вземат и живота...

Марин Тачков
юли 2011 - януари 2012 г

понеделник, 2 януари 2012 г.

Един любовен часовник

Вече е ЕДИН...
В очакване - да стане ДВА...
Той върви... Едва-едва...
А Тя го чака - с нетърпение...
Минава ТРИ,
минава ЧЕТИРИ...
Той спира, сяда на кафе -
около ПЕТ...
Минава ШЕСТ...
Приготвила е Тя вечеря...
Купува Той букет...
Часът е СЕДЕМ -
без да е дошъл...
Тиктакат във душата й 

въпроси...
ОСЕМ!...
Звън...
Отваря тя вратата...
Прегръщат се. Ухаещи.
И леки...
Времето е...
без значение...
Целувки -
ДЕВЕТ,
ДЕСЕТ,
ЕДИНАЙСЕТ...
И стрелките се целуват -
вече е ДВАНАЙСЕТ...
Те се сливат...
И заспиват -
в чудната
безвременна
безкрайност...

Марин Тачков
20 декември 2011 г.

неделя, 1 януари 2012 г.

Да се потъркаляме в снега

Мила, нежнобяла -
въпреки студа -
да се потъркаляме
с теб върху снега!...

Леко ще потъркам
твоя лик със сняг...
Ти ще ми отвърнеш
с нежноснежен смях...

После... пак ще влезем
в топлия уют...
И ще се изплезим
на живота луд...


Марин Тачков
1 януари 2012 г.
Редактирано - 26 януари 2014 г.