Google+ Followers

събота, 31 март 2012 г.

Незнайно как - във теб се хакнах...

Незнайно как -
във теб се хакнах...
И сега не мога... да изляза...
Извиках: "Ах!"...
Ти също ахна...
Любов?... Или - компютърна зараза?...

Не зная -
сайта ли обърках?...
Бъг ли си?... Вирусоглава?...
Дали вместо крила -
ми даваш... кълка?...
Е, хак да ми е!... Квото ще - да става!...

Марин Тачков
13 март 2012 г.

Не струва, господа, главата ми...

Не струва, господа, главата ми -
колкото кратуната на мутра.
Ни колкото полукълбата
на елитна проститутка...

Не струвам - колкото поддръжката
на джип, на кучка породиста...
Не съм по-важен и от въшката
върху главата на министър...

Марин Тачков
26 март 2012 г.

сряда, 28 март 2012 г.

Нима не ще поканиш Вятъра?...

Нежнотъжен Вятър
усети
аромата на кафето ти.
И ожадня...

Сама си ти -
с очи копнеещи.
И уморени от очакване...
Кафето ти ухае
              на Тъга...
                     На Обич...
                          И Мечти...
Нима не ще поканиш
                                 Вятъра? -
Да пие с теб...
Да спре -
                 в очите ти...

И той е уморен
от скитане...
И жаден -
за обичане...

Марин Тачков
28 март 2012 г.

вторник, 27 март 2012 г.

И Слънцето ще спре да ни целува...

Ще се разсърди някога Луната...
И може би
                       далече ще отплува...
Земята ще скърби,
                       облечена във черно...
И Слънцето ще спре
                        да ни целува...

Навярно всичко пак
                        ще бъде мрак и хаос -
както е било преди...
И само Бог -
                       с безкрайна жалост -
за нас ще плаче...
                       Може би...

Марин Тачков
15 март 2012 г.

Не ме търсете... безадресно!

Прощавайте, приятели! -
Но времето ужасно е,
притиска ме...
Задъхва се душата ми.
Взривоопасно...
Не мога да се губя...
И не искам...

Прощавайте!
Не ме търсете... безадресно!...
За празнодумия
безсмислени...
Навярно нямам време
за многохаресване...
А само... за едно обичане...

Марин Тачков
26 февруари 2012 г.

понеделник, 26 март 2012 г.

Мечта-Целувка /Копнееш ли да те целуна.../

Копнееш ли да те целуна? -
Стиховлюбено.
И пчелно-цветно.
Топлопролетно.
Вълшебнотрепетно.
И лудо...

Да те събудя
със Мечта-Целувка
от съня ти зимно-прозаичен?...


Знай, че е взривоопасно!
Наркотично...
Вирусно-заразно...
Може би... ще кихнеш...
И навярно ще ме искаш -
до безкрайност...

Марин Тачков
23 март 2012 г.

петък, 23 март 2012 г.

Бряг от Обич, който те жадува...

Бъди Луна, която шепне приказки безкрайни! -
За теб ще бъда Утро - с устни влюбени, мечтани...

Бъди Море, което лудострастно ме вълнува! -
За теб ще бъда Бряг от Обич, който те жадува...

Бъди любима Птица, във душата ми запяла! -
За теб ще съм Гнездо, в което тихо си заспала...

Бъди Жена, която и отвъд ще ме сънува! -
За теб ще бъда Стих небесен, който те целува...

Бъди Дете - с усмивка, разцъфтяла нежноцветно! -
За теб ще бъда Път между Земята и Небето...

Марин Тачков
17 август 2008 - 11 март 2012 г.

четвъртък, 22 март 2012 г.

Грабете яко, яхуси!...

Докато всичките дървета изсечете...
И птиците изпадат от небето...
Докато изгорите и ограбите
градините... И къщите на бабите...
Докато предоите всички крави
и овце... И свърши млякото. -

Грабете яко, яхуси,
маймуноноси!...
Грабете! - Докато най-после
се преситите...
Грабете!
Докато се уморите...
И тогава -
яжте си... парите!...

Марин Тачков
20 март 2012 г.

Да се любим - като за последно!...

Ела! - Докато още живи са очите ни!...
Докато свети обичливо огънче в душите ни...
Ела! - С целувка нежна на уханна утрин!...
Преди небето безнадеждно да се срути...
Преди да изпопадат птиците, отровени...
Преди Реката да помъкне спомени и корени...

Преди да се изгубим тихо, неусетно -
ела!... И да се любим - като за последно!...

Марин Тачков
16-18 март 2012 г.

вторник, 20 март 2012 г.

Принцеса Пролет

Хей, вижте - слънчева принцеса тук дойде! -
Със рокля бяла и със грейнало лице...
С усмивка тя снега стопи...
С ръце вълшебни и добри
събуди тя цветя, дръвчета и треви...

За нов живот ни благославя Пролетта. -
Да сме красиви, светли - радостни деца...
Да сме щастливи и добри,
надежда бяла да цъфти!...
Да бъдем пак деца със слънчеви очи!...

Марин Тачков




Пролет крилата - фотостих



събота, 17 март 2012 г.

Нежно, вълшебно си ти, Цвете...

Нежно, вълшебно си ти, цвете,
с твоите живи очи – светли.
В теб красотата блести – с трепет.
Раждаш любов и мечти...

Мило щурче ти шепти – вечер.
Сутрин роса те роси, цвете.
Слънце те гали с очи, шепне:
„Колко красиво си ти!”

В тебе надежда трепти, цвете.
Пролет във тебе цъфти, свети...
Чудно дете ли си ти, цвете! –
Раждаш любов и мечти...

Марин Тачков

петък, 16 март 2012 г.

Писмо /Ако в самотен миг ти стане тъжно, ми пиши.../

Ако в самотен миг ти стане тъжно, ми пиши! -
Ще чуя твоя вик - дори далече да си ти...

И нищо, че в нощта изгубените дни тежат...
Светулки от мечта дано все пак те утешат!...

И нищо, че с тъга ни се усмихна Любовта...
А можеше сега да ни целува топло тя...


Ако в самотен час ти стане тъжно, ми пиши! -
И нищо, че от нас остана спомен от сълзи...

Шептяха ни звезди... Цъфтеше моята душа...
Откъсна цвете ти - умряха другите цветя...

За мене си спомни, пречистена от тиха скръб!
И твоите сълзи във тъмното ще заискрят...


Ако в самотен ден ти стане тъжно, ми пиши! -
И нищо, че над мен земята черна ще тежи!...


Марин Тачков
/"Роса-сълза", 2007 г., Български писател/


сряда, 14 март 2012 г.

Ако дойде Той - дали ще Го познаем?...

Жи-веем си. Във Виртуалия...
Във Тутракан... Във Кан...
               Или - в Абсурдия...
Отглеждаме си Тикви, Папагали...
И чакаме -
               да стане свестен Лудият...

Жи-веем си. Бай-раково. И с-експресивно...
Във Безлюбовия... Бездухово...
               Потискащо...
Мнозина си отиват...
И множат се болките.
               Апока-липсващо...

Жи-веем си. Със полуистини...
В очакване -
               на Второто пришествие, на Рая...
Но полуслепи са очите и душите ни...
И ако дойде Той -
               дали ще Го познаем?...

Марин Тачков
14 март 2012 г.

понеделник, 12 март 2012 г.

Балада за Грабежа

                По мита за вграждането

Майстори стари сграда градили...
Денем градили, нощем рушили...
Пили ракия, кърваво вино
на вересия девет години...

Майстори рекли тъй на народа:
 - Слушайте, братя! Слушайте, хора! -
За да направим по-здрав градежа,
трябва да сторим жертва човешка!...

Дава народът, колкото може -
носи на тия майстори божи...
Съхне народът - и оголява,
и обосява... И се стопява...

Майстори казват пак на народа:
 - Вярвайте, братя! Вярвайте, хора!...
Доста строежа сме го градили,
ала бъдете по-търпеливи!...

Плаче народът - сам във Всемира...
Жени не раждат, деца умират...
Колко ли още жертви ще трябват?...
Сградата вече гробище става...

А на градежа лее се вино -
хапва и пийва славна дружина...
Денем полагат нови основи -
нощем събарят със сили нови...

Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г. , редактиран вариант/



неделя, 11 март 2012 г.

Не се опитвай да ме мариноваш

Нали не си зло-ядна, мила?...
Не слагай ми подправки нови!...
И моля те - не се опитвай
да ме... мариноваш!...

Не ме вари!... Не ме препичай!...
Нали не щеш Амур... на скара?...
Ако пък лудо ме обичаш -
изяж ме! Натурален...

Марин Тачков
2 март 2012 г.

събота, 10 март 2012 г.

Не ставам... и за шут...

Прощавай, мила, че съдбата странна
с мен така се подигра! -
Родих се тихо... Великан не станах.
Ни - охранена свиня...

Не съм американец... Ни - кореец...
С дракони не съм се бил...
Не станах рицар... Ни - епикуреец...
Ни - дебеловрат дебил...

Дори по евро-пейски аз не пея...
И не скачам с парашут...
Прости ми ти - родената за фея, -
че не ставам... и за шут!...

Марин Тачков
8-9 март 2012 г.

петък, 9 март 2012 г.

Дали да те пиша в Червената книга?

Къде ли се скиташ, Любов? - Във Химерия?...
Или - по планинските склонове?...
По тебе все стрелят... бракониери...
И плащат за красотата ти - милиони...

Задушавана си - във клетки златни...
Поробвана, с белези от вериги...
Не знам - още здрави ли са крилата ти?...
Дали да те пиша в Червената книга?...

Марин Тачков
8-9 март 2012 г.

сряда, 7 март 2012 г.

Ти си, майко...

                              На майка ми

Ти си, майко, тъй добра,
но си тъжна и сама...
Не, недей полива със сълзи
    повяхнали цветя!...

Не угасвай ти с тъга -
че за тебе ме боли!
Нека пак да грее топлота
    в очите ти добри!

Ето – моята ръка...
Усмихни се, не тъжи!
Погледни красивите цветя
    със слънчеви очи!...

Марин Тачков
/"Роса-сълза", 2007 г./


събота, 3 март 2012 г.

Напразно по Земята се търкаляме...

Напразно по Земята се търкаляме.
И обикаляме около себе си...
То ясно е, че ще вървим по дяволите -
щом мразим да обичаме. Не-бесно...

Обичаме да мразим бясно другите...
Строим егоцентрали упорито...
И като мравки крием се във дупките...
Ала ще рухнат върху нас стените...

Със чужди болки и беди се храним...
Изгаряме гори - да ни е топло...
Над нас пируват богове пияни.
Повръщат. И заливат ни. Потопно...

Марин Тачков
9-17 февруари 2012 г.

петък, 2 март 2012 г.

Не ти ли писна, Обич...

Не ти ли писна,
Обич -
да ми липсваш?...
Не искаш ли
да те помилвам?
Да ме стоплиш...
Не ти ли писна
да хвърчиш
във небеса самотни?...
Ти нима си скитница?
И блудница.
Неискаща.
Нечуваща.
Немолеща.
Безспоменна...
Нима си ти
въздишка вятърна?
Мечта-бездомница,
прогонена
навеки от Земята ни...
До болка липсваща.
Вещаеща
Апокалипсиса...

Марин Тачков
28 февруари 2012 г.

Свободолюбец

Живея тук. -
И не защото
просто съм... боклук...
И не защото толкова
обичам... боб. И лук...
И не защото много
ми е хубаво. -
Да гледам тикви. И животни.
Сити банки.
И разбойници.
Обезчестен народ.
Бездетни майки.
И мечти безплодни...
Не защото
толкова ми е добре...
И не защото
съм доволномутрест...
Живея тук, защото
просто съм... свободолюбец. -
Тук поне
човек "свободно"
може да умре...

Марин Тачков
27 февруари - 2 март 2012 г.



четвъртък, 1 март 2012 г.

Топлопролетно обичане

Привличат ме очите ти.
Лицето ти -
червено-бяло...
И душата ти - кокиче...
Тялото ти закопняло,

молещо -
за топлопролетно
обичане...

Очаквай ме - с надежда...
Със очите на момиче...
Ще долитна.
Като птиците...
И върху устните ти
нежносвежи
пролетни целувки
ще закича...

Марин Тачков
1 март 2012 г.