Google+ Followers

петък, 30 декември 2011 г.

Надежда за просветване

Душата ми е светло-тъмна -
                      като полукълбата на Земята...
Пътеката ми стръмна е -
                      ще тръгнеш ли със мене?...
Ще си запалим огън
                      от съчките на самотата...
Навярно ще се стоплим -
                      във студената Вселена...

Ще слушаме смирено -
                      как мислите ни си говорят.
И влюбения шепот
                      на цветята ни в градината...
А когато, уморен,
                      очите си затворя,
ще можеш ли да гледаш -
                     и заради мен, любима?...

Марин Тачков
26-29 декември 2011

Да празнува - който както може...

Да празнува - който както
                         и където може! -
С баници, с целувки,
                         с тиквеници, със шампанско,
със снежанки, със джуджета,
                          с гости и без гости,
с луканки и със свинско,
                          с вино, хляб и праз...
Във вили, хижи снежни,
                          в Боровец и Банско...
Или пък просто
                          си празнувайте у вас!...

Не бойте се от Бойко!...
                            Забравете царя!...
Да завъртим хоро -
                            от Дунав до Родопите...
Да пием като за последно -
                            и напук на Болката!...
Дано не пукнем -
                            от пиянство, глад, преяждане!...
И ако случайно
                            аз напусна пиршеството,
може би ще ви намигна -
                            от Черешата. На Тортата...

Марин Тачков
30 декември 2011 г.

вторник, 27 декември 2011 г.

Душата ми отлита неразбрана...

Душата ми отлита неразбрана -
в самотните си тъжни висоти...
Бях лебед... А сега съм черна врана -
във твоите и в чуждите очи...

Каквото съм успял - това посял съм...
Не искам нищо... Друг да го бере...
Бездомник съм... И тук не ми е мястото...
Ще ме разкъсат хищни зверове...

Без мен дано да ви е по-просторно,
доволно и приятно, без тъга!...
Защо да ви тежа - като сълза?
Или пък - като прах върху бюрото...

Марин Тачков
21 декември 2011 г.

понеделник, 26 декември 2011 г.

Принцесата и Мъжът от портрета



Живее във кула от слонова кост,
от много години, без вест и без гост -

Принцеса, затворена зад стените студени...
Усмихва се денем, през нощите стене...

Отваря прозореца рядко - да хвърли
трохите на мислите си плоскогърди...

Не може да види как мравките долу
по своя пътека вървят неуморно...

И само Мъжът от портрет на стената
я чува... И вижда той голотата й...

Мъжът от красивата, живата младост -
когото тя стъпка със дива наслада...

Напразно целува го в нощите хладни
със устни отворени, сухи и жадни. -

Отдавна изстинал, Мъжът от портрета
почива в далечните тихи полета...

Марин Тачков
1-4 януари 2011 г.

неделя, 25 декември 2011 г.

Песничка за буквите

С буква А се пише "ало".
С буква Б се пише "бяло".
С буква В се пише "вяра".
С буква Г се пише "гара"...
     Буква Д е за "добричка".
     Буква Е пък - за "елхичка".
     Буква Ж е за "жарава".
     Буква З е за "забава"...
Буква И е за "игрива".
Буква К е за "красива".
Буква Л е за "лимони".
Буква М - за "макарони"...
     Буква Н е за "наричам".
     Буква О е за "обичам".
     Буква П е за "пътувам.
     Буква Р е за "рисувам"...
Буква С е за "сърничка".
Буква Т е за "тревичка".
Буква У е за "умия".
Буква Ф е за "филия"...
     Буква Х е за "хитрувам".
     Буква Ц е за "целувам".
     Буква Ч е за "читанка"...
     А накрая - Я за "Янка"...

Азбуката вече знаем! -
И като слънца сияем!...
Буквите от А до Я
носят вечна Светлина...

Марин Тачков
"Златното дете", 2005 г.


Ето и клипът на песничката -


http://www.youtube.com/watch?v=5FHMts7pRxs

събота, 24 декември 2011 г.

Моите коледни благопожелания

video

Коледни благопожелания

Да блесне коледната ви Елхичка!...
За всеки нека свети по Звездичка!...

Да бъдат плодни вашите Градинки!...
И Обич да вали - като Снежинки!...

Счупете орехи - за да сте здрави!
Късметът нека да не ви забрави!...

За теб да е желаната Паричка!...
А ти - бъди добра, като сърничка!...

Ти Къщата добре наглеждай, дядо!
На мило внуче да се радваш, бабо!...

Да бъдеш, майко, мила и грижлива!
Да ви е плодородна всяка Нива!...

Хей, моме, ти на мъж добър да случиш!...
Дете, от мъдри книги да се учиш!...

Любов и Мир в дома ви да царуват!
Надежди цветни нека ви целуват!...

Красиви Песни да ви вдъхновяват!...
И Радост във сърцата да изгрява!...

Живот и Топлина, и Хляб да има!...
По-светла да е Новата година!...

Марин Тачков
19-20 декември 2011 г.

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Коледа наполовина /Разпореждане отгоре за коледните празници/

"За кутсуз -
и таз година
се налагат съкращения
/заради Кризата
и Европейския съюз/. -
Йес, Коледа ще има,
но... наполовина. -
Вместо песни -
ще ви лае Пес...
Наместо Дядо Коледа -
ще дойде... дядо Кол...
А полуголият
ще стане... гол...
Вместо луканка -
ще ядете лук...
Ала напук -
недейте да се плашите!...
Полуоблечена Снежанка
ще зарадва... богаташите,
апашите, търгашите -
изобщо Нас...
А пък за вас -
краваи...
Да сте полуживи,
полуздрави!...
Чест. Кол. Праз.!..."

 

Марин Тачков
22 декември 2011 г.

вторник, 20 декември 2011 г.

Не разбирам - за какво ме искаш

В дома ти има
повече от всичко,
за да си живееш на спокойствие. -
Просторен хол, камина,
котка мила,
със която да говориш...

Косъмче от бившия съпруг.
И снимки на детето ти...
Блестящи скъпоценности,
картини на изкуството -
усещане за вечност...

Огледало - да ти шепне
колко си красива...
Питиета... Свещи... за вечеря...
Всичко имаш...
Не разбирам, мила -
за какво ме искаш? -

За ветрило ли?...
За четиво преди заспиване?...
За шут ли?... За трофей?...
Или пък - за злодей,
достоен за убиване?...

Марин Тачков
16-19 декември 2011 г.

Цепене на дърва /Дървар и Акация/

Пред къщи цепех си дърва...
Край мене спря се непозната...
Внезапно викна: "Ха така!" -
щом цепнах аз дърво чепато...

Погледнах я: "Коя си ти?"...
А тя отвърна ми с намигване...
И в огнените й очи
прочетох аз /като на книга/:

"Запалваш ти у мен пожар...
Събуждаш моите мераци...
Как искам... да си ми Дървар!...
А аз за теб да съм... Акация!"...

Марин Тачков
16 декември 2011 г.

неделя, 18 декември 2011 г.

Любовна съдбовност

Аз вярвам, че не си
                  отровено от злото цвете -
щом галещи лъчи
                 в усмивката ти светят...

И може би виновна си -
               единствено... че  ме жадуваш...
И твоята съдбовност
               ме зове... И ме вълнува...

Вълшебният ти глас -
              безбрежно нежен -
ме омагьосва като страстна
              и небесна песен...

Марин Тачков
14-18 декември 2011 г.

петък, 16 декември 2011 г.

Навярно сме обречени...

Навярно сме обречени! -
          От странната фаталност,
               от  вселенната копнежност. -
Да вървим -
             по стръмните
                             пътечки
                                     на мечтите си,
измъчвани
              от вечната ни жажда
                                         за нетленност...

Пленници на Болката
                         са може би
                                   душите ни.  -
Осъдени от Бога,
          от далечните звезди,
                             от нас, самите...

Обречени -
                 да изгорим
                               мечтите си...
Или -
                да се обичаме...

 

Марин Тачков
15 декември 2011 г.

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Ако искаш да ти бъда коледен подарък...

Ако искаш да ти бъда
                 коледен подарък,
не ме очаквай -
                   във чувалче!...
Недей ме иска
                  опакован, вързан!
В целофан...
                 Или - като блестящо камъче...

Очаквай ме като Целувка -
                 от Мечта и Обич!...
Помечтай ме!...
                Във душата си вземи ме! -
Ако искаш да те топля
                 и следколедно -
през бъдните,
                отвъдните години...

Марин Тачков
14 декември 2011 г.

сряда, 14 декември 2011 г.

Безродните безбожници повикаха шевроновци...

Безродните безбожници
повикаха шевроновци
у нас - да търсят газ. -
В земята-продородница
ще вкарват просто сондите -
с отровна страст и бяс...

Така - за трийсет сребърника -
земята ни продадоха...
Жестоко ще ни обгазят...
Те - родните ковчежници -
не ни пожалиха,
та чуждите ли ще се спрат?...

Къде да се заврем? -
Във планината ли сурова
да ходим... да ядем сено?...
От глад ли ще умрем,
или ще ни отровят -
не е ли все едно?...

Марин Тачков
14 декември 2011 г.

понеделник, 12 декември 2011 г.

Тази вечер искам да заспя завинаги...

Тази вечер искам да заспя завинаги...
Защото чувам стъпките на Зимата...
Ще ме затрупа сняг...
И ще замръзне всичко...
Вихрушки ще отвеят
спомени, копнежи.

И тъга...
Но може би една Снежинка чиста
над мен ще заблести...
Ще ме целуне тихо...
И в сърцето ми
смирено ще заспи...
И аз така -
бих искал
да заспя завинаги. -
В душата ти -
като Мечта...

Марин Тачков
12. 12. 2011 г.

неделя, 11 декември 2011 г.

Дете

                                            На майка ми

В зори, щом слънчев полъх ме докосне,
аз пак съм, както някога - дете...
Целувката на капчицата росна
блещука върху моето лице...

Но през деня ме блъскат ветровете -
и вечер съм с повяхнало сърце...
В очите ми тъга-сълзица свети...
Защо ли, майко, пак не съм дете?...

Погалена от тих, небесен звън,
душата ми сънува светъл сън...
Прости ми, майко, че не съм -
тъй, както някога - дете!...

Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г., трето издание/

събота, 10 декември 2011 г.

Вятърна мелница "Тинтири-минтири"

Виртуално ме сваляш...
И запалваш очите ми...
 - Ще се видим ли? - питам.
А ти отговаряш ми:
 - Тинтири-минтири...

Във душата ми скиташ...
Подлудяваш вълните ми...
 - Вятърка ли си? - питам. -
Защо провокираш ме
с тинтири-минтири?...

Стиховейно ме галиш...
И изпиваш мечтите ми...
 - Жена ли си, мила? Вампирка ли?...
Пак отговаряш ми:
 - Тинтири-минтири...

Да, разбирам, че искаш ме -
за драсни-пални-клечица...
И не даваш за мен пет стотинки...
Ти просто си вятърна мелница
"Тинтири-минтири"...

Марин Тачков
8-10 декември 2011 г.

петък, 9 декември 2011 г.

Проклятието на вещиците

                   По мотиви от народни поверия

Среднощно в дома ми нахлуха
двеста вещици черни, зловещи...
И бясно край мен затанцуваха...
Злобно проклинаха и нареждаха:

"Бял ден да не видиш, обеснико!"...
"Да те гори черна болка и мъка!"...
"Черней - както нас ни зачерниха!
И ни запратиха в пъкъла!"...

"Дано да потънеш, невернико -
в ялова женска утроба!"...
"И жена, като дявола черна,
да налива във чашата ти отрова!"...

"Вървете си!" - с мъка можах да извикам...
Те изчезнаха в утрото ранно...
А от прозореца с топла усмивка
ме помилва светицата Анна...

Марин Тачков
9 декември 2011 г.

четвъртък, 8 декември 2011 г.

Навярно ме обичаш ти...

Навярно ме обичаш ти...
И трепка мъничка сълзица
                          във очите ти...
Но аз мълча...
                         И ти мълчиш...
Над нас угасват
                         със тъга звездите...

Очите ме болят...
                       Мечтите ми тъмнеят...
Затварям
                       недочетената книга...
И моля се -
                       преди да ослепея,
поне да може да те видя!...

Марин Тачков
6-7 декември 2011 г.

сряда, 7 декември 2011 г.

Съдбата е безмилостна, жестока... /на Н. Вапцаров/

                                                        Борбата е безмилостно жестока...
                                                        Никола Вапцаров

Съдбата е безмилостна, жестока...
Животът - безпощаден и убийствен. -
Закриля хищниците. И безоките...
Убива светлите, сияйни личности...

Обесници възсядат идеалите.
Захвърлят във тъмниците мечтите ни...
Остава ни една искрица вяра...
И жаждата - все пак да се обичаме...

Марин Тачков
7 декември 2011 г.

понеделник, 5 декември 2011 г.

Не си виновна ти...

                                               От други свят съм аз -
                                не си виновна ти...
                                 П. К. Яворов


Не си виновна ти! -
Че ме сънуваш - може би
от хиляди години...
И очакваш -
да открия във пустинята
оазиса
на твоите мечти...

Не си виновна ти -
че тежка и зъбата
е съдбата ти...
Че си родена във охолство -
но е пълна
чашата ти златна
със отрова от сълзи...

Не си виновна ти! -
Че аз родих се просто...
И си нямам нищо -
само шепа стихове,
една роса-сълза,
отронени въздишки...
И отровени мечти...
 

Дали с небесна страст
за мене ще си спомняш?...
Душата ми - бездомница -
лети във вечността...
От други свят си ти -
не си виновна...
За всичко съм виновен аз!...

Марин Тачков
3-4 декември 2011 г.

Жени, защо обичате лъжите?

Жени, защо блестите с вярващи очи,
оглеждате се в небесата лунни?...
И предпочитате блестящите лъжи
пред искрените и болящи думи...

Желаете! - Да ви сервират... три в едно...
И всяка нощ звезди да ви търкалят...
Да ви разходи някой - с мерцедес... до Лом...
Или - със самолет... до Въздухария...

Не мога аз да бъда слънце през нощта...
На тъмното - да кажа, че е светло...
И по-добре - да литна сам над пропастта,
отколкото да паднем от небето...

Марин Тачков
6 ноември 2011 г.

петък, 2 декември 2011 г.

Жадуваш ли да те обичам...

Жадуваш ли да те обичам -
тъй, както никой досега?...
И да запаля огън романтичен
в огнището на твоята душа...

Не мога да вървя върху водата...
Или пък - да ти подаря звезди...
Но мога да ти посветя душата си -
погалиш ли ме с вярващи очи...

Към Обич нова, вдъхновена
да съм небесно-земен мост...
За теб да бъда аз като Христос,
а ти за мен - Мария Магдалена...

Марин Тачков
ноември 2011 г.

сряда, 30 ноември 2011 г.

Разговор с портрета на Мона Лиза

"Какво ме гледаш от портрета, скъпа -
полуусмихната и иронична?...
И дебнеш тайно всяка моя стъпка,
с очи коварни сякаш ме събличаш..."

Така й казах снощи аз - раздразнен
от нейната високомерност вечна
и от живота зъл, безок, омразен...

А тя ми проговори /тъй ме стресна/:

"Приятел, я си отвори прозореца!
И силно зареви - като магаре! -
Навярно ще те чуят доста хора...
Ще поревете, ще се разтоварите...

Или - ако си смел - защо не скочиш? -
Така най-сигурно ще се избавиш...
Дори ще трогнеш и дебелокожите...
Или пък - кучетата ще зарадваш"...

Това ми рече милата Джоконда.
И ме постави пред дилема тежка -
дали от раз да скоча през прозореца,
или пък тихичко да се обеся?...

Марин Тачков
30 ноември 2011 г.

вторник, 29 ноември 2011 г.

"Моля те, недей заспива!..."

„Подай ми своята ръка -
вземи от мене топлота!...
Вземи от моята душа
    искрица светлина!...”

    „Жесток и злобен е светът.
    И всеки миг живот е смърт...
    След мъртъвците с тиха скръб
        и живите вървят...”

„Недей, недей си тръгва ти!...
Защо... животът ти тежи?...
Все още в моите очи
    надеждата трепти...”

    „Ала пред мен е тъмнина.
    Заспива моята душа...
    И ще премина през нощта
        реката на скръбта...”

„Моля те, недей заспива!
Моля те, недей заспива!...
Нека да са топли твоите ръце!...
Моля те, недей изстива!
Моля те, недей изстива! –
Нека да ме топли твоето сърце!...”



Марин Тачков
/"Роса-сълза", 2007 г./



понеделник, 28 ноември 2011 г.

"Стопанката замина за Германия"



                           Стопанинът замина за Америка...
                                   Атанас Далчев

Стоеше надпис
                         на вратата й:
" Стопанката замина за Германия"...
Събраха се съседите
                         от махалата.
И зацъкаха с езици:
                        - Мани! Мани!...

 - Мани, я! Вий знайте ли,
                         че тя дължала -
на ТЕЦ, на ВЕЦ, ЕОН... 
                         и други?...
 - Тъй ли?...
                      Че да не е толкоз яла!...
 - А снощи й звъняха
                       двама мургави...

 - И кой сега ще плаща
                     тия борчове? -
завайка се съседката й Еми...
 - Че ний ще плащаме!
                     Това е просто...
 - По хляб
                     по-малко ще ядеме...

 - Ей, хора!...
                    Що си чешете езиците?
Не е длъжница...
                    И къде ще бяга?...
Една мечта си имаше женицата -
Берлинската стена
                    да види някога...

Говореха си хората...
                   И се озъртаха...
А къщата бе мъртва.
                   И немееше...
Стопанката си беше вътре -
от два-три дни
                   обесена висеше...

Марин Тачков
28 ноември 2011 г.

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

В очакване на Влака



Колко време
           очакваме влака!...
Изнервени,
          пушим цигарите...
Псуват на воля,
          озъбват се някои...
Старци издъхват
           на гарата...

"Май, че е луд
          машинистът!" -
обади се някой,
          а началникът кресна:
"Потрайте! Мъгла е!...
          Стига сте пискали!"...
"Абе... влакове доста
          в мъглата изчезнаха!"...

"Не може така!...
                   Докога ще ни мамят?...
Все ни залъгват...
                  със Времето!"...
"Хора! И влакът
                    за Стара Загора го няма!...
  Казват - отвлекли го...
                         извънземни!"...

Марин Тачков
24 ноември 2011 г.

Защо ме гледаш като първата любовница



Как ме искаш ти? -
Като кафе с целувка?
Като сандвич за закуска ли?...
Или като цигара
между устните?...
А може би -
да ме въртиш
на шиш?
Или -
да ме печеш на скара?...

Искаш да ме стоплиш ли?...
Кажи!...
Защо ме гледаш
тъй невинно -
като първата любовница?...
Може би
жадуваш да ме пиеш
като отлежало вино.
Със вълшебна билка -
"пий"...

Марин Тачков
21 ноември 2011 г.

сряда, 23 ноември 2011 г.

Пука ли ви за човека

... Няма време - да кибича,
да ти правя серенада...
Ако просто ме обичаш -
хайде, отвори вратата!...

Вън е студ! Мъгла ме сграбчи...
Чак душата ми изстина...
Дух не съм - и няма начин
аз да вляза през комина...

Помня онова момиче -
преди век легло постла ми...
Днес светът е прозаичен,
времената са измамни...

И вратата, и сърцето
всеки здраво е заключил...
Пука ли ви, че човекът
вън умира като куче?...

Марин Тачков
21 ноември 2011 г.

вторник, 22 ноември 2011 г.

Приключение с Вампирка

Докато си говорех вечерта
със моята Бутилка,
внезапно в стаята ми връхлетя
неканена Вампирка...

Запитах я смутен:
"Какво желаете, госпожо...?"
"Разбрах, че имаш черен ден...
От Дявола ти нося поздрави..."

"Но аз... не съм готов... Не знам
сега с какво да те почерпя..."
Засмя се хищно тя:
"Е, нищо... Ще изпия тебе!..."

Отвърнах й: "Но аз
очаквах друга, скъпа..."
А тя ме хвана с бясна страст:
"Хей, мой си ти! Недей се дърпа!"...

Обхвана ме с ръце, с коси.
Захвърли ме върху леглото...
И дълго, кръвожадно пи
от устните, от тялото ми топло...

Когато се насити тя,
внимателно очите ми затвори...
Запуши... После се засмя.
И като дим изчезна през прозореца...

Сега лежа, почти без кръв.
И смеят ми се сенки от стените...
Остана ми за спомен... зъб.
И фас, димящ върху гърдите ми...

Марин Тачков
7-8 ноември 2011 г.

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Земята ни ще спре да се върти


Целувам те с усмивка обичлива...
И паля старата камина
                                   с огън от Мечта...
Тъгата ми с тъгата ти се слива...
И топля твоята застинала
                                      душа-сълза...


Аз моля те, Любов: "Недей заспива!"...
Все още жива е искрата
                                    в нашите очи...
Без теб сърцата се самоубиват...
Без Обичта Земята ни
                                    ще спре да се върти...


Марин Тачков
14 ноември 2011 г.

петък, 4 ноември 2011 г.

Целувки от мечти


През есенните мрачни дни -
когато страшно вятърът бушува
и вече слънцето не ни целува, -
изпращам ти целувки от мечти...

Събирам денем съчки и листа -
за да запаля зимното огнище...
И да запазя във студа убийствен
искри от обич, топла красота...

А ти... не се изгубвай като дим!...
Ела в нощта с лъчи от нежнолуние!...
И скрити от света, да се целуваме!...
В съня на любовта си да заспим!...

И в утрото - със радостни очи -
една мечта от нас да разцъфти!...
Марин Тачков
2-4 ноември 2011 г.

Аз няма да те помня, както някога...

Аз няма да те помня, както някога -
притихнала в очите ми,
с копнежно, трепетно очакване,
с коси разлистени...

Косите ти - красиви, белоцветни -
неволно ме погалиха...
Светулка заблещука във ръцете ми...
Звездите се запалиха...

Посяхме цветните мечти в градината
през пролетните вечери...
Но не цветя, а спомени поникнаха -
на скръб обречени...
Марин Тачков
28-29 април
Троян

Народ обезглавен

                                           Народе????
                                           Васил Левски


Народ обезкрилен,
озлочестен, обезчестен,
обезволен, обезверен -
във тъмното лежи,
затрупан от лъжи...
С продадени мечти,
с невиждащи очи...

Край стълбата крещят
тълпи със вълча плът...
Злодей върху злодей -
с глави на кървав змей...
Пируват и ръмжат...
Купуват и продават...
А в храма на забравата
будителите спят...

Народ обезглавен,
обезправен, окървавен,
без вяра и без път,
предаден и загробен...
Обесени, мъчителни,
остават да висят
четирите му въпросителни...
"Народе????"...

Марин Тачков
31 октомври 2011 г.

Спомен за несбъдната любов

                                                     На С.

Така те виждам - във ръка с маслина...
Предала спомените, обичта...
Красива българка... Сега - гъркиня...
Погребала в студената чужбина
и моята сълза...

Не ще се върна... Няма да почукам
на портата ти - като Одисей...
Онази бяла къща вече рухва -
ограбена, пустееща и глуха,
зацапана със спрей...

Сега си тъмна сянка от картина,
с размазани от времето черти...
Продадена! За лев и половина...
Откупих я - за моя кът старинен
на сенки от мечти...
Марин Тачков
28 април 2011 г.
Троян


петък, 28 октомври 2011 г.

Хайде, всички Гласове - във урните!

Хайде, всички гласове - във урните!...
Добре забъркахме народното тесто!...
И майсторски го мятаме във фурните...
За хляба става всякакво брашно...

Почакайте, немирни хлебчета! -
На бавен огън ще ви опечем...
И евтино ще ви продаваме - по левче...
Нали и ние трябва да ядем?...

Дори ще ви нарежем на филии...
Е, няма да ви мажем с маргарин...
Грамажът не е важен - в магазините
за килограм се смята... половин...

Да, сложили сме всички подобрители -
нали хлебари, майстори сме все!...

Вий яжте хляб... със зъби /ако имате/!...
А ние - ще го хапваме с мезе...

Марин Тачков
28 октомври 2011 г.

четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Чумата дано ви тръшне


                                              Чумата да ги тръшне, дано!
                                                Народно проклятие

Не съм червен, кафяв, оранжев, син...
Его-центрист. Или - чуждопоклонник...
На родната земя съм беден син.
Живея, дишам с болките народни...

И виждам над Земята кървав бич...
Докато се делим - ще ни владеят...
Докато се покланяме на Ридж,
душите ни във робство ще живеят...

Гласът народен е замесен с плач -
потъва във ушите на пустинята...
Лудуват горе бесните палачи...
И хвърлят ни в небесната камина...

Пируват - ала огънят ще свърши...
Злодеи, чумата дано ви тръшне!...

Марин Тачков
25-26 октомври 2011 г.

Човекът - ученик на Птиците

Тялото ми е летище,
от което тръгват
самолетите на мислите...


Тук има странни пътници,
които от далече се завръщат...
Или очакват своя полет - от години...

Самолетите излитат -
щом небето се избистри
от стихиите...

Отменям полетите -
за Омразия, за Мизантропия,
Егоцентралия, Фантасмагория...

Може би се питате -
как съм се научил да летя? -
Научиха ме Птиците...

Марин Тачков

25 октомври 2011 г.

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Жените мислят само за любов

Жените мислят
само за... любов!
Единствена.
Съдбовна.
Адски огнена...
А пък мъжете мислят -
за войни,
за ядене, за пиене, за лов...
И за... жени...
Виж -
мъжките очи
са хладни, кръвожадни...
Дебнещи орли...
А женските очи -
обсебващи, омайващи,
наивно вярващи,
тревожни,
всепрощаващо добри...
Жени!...
Как може
да не ги боготвориш!...

Марин Тачков
10 октомври 2011 г.

сряда, 5 октомври 2011 г.

Ще те целува моята душа

Не мога да съм вечно мил, добър!...
Понякога съм... свит и стар чадър. -
Да, малко трябва - за да се отворя!
Но сякаш някой спира ме... отгоре...

През нощите ме хващат Бесовете.
И Идиотите... на Достоевски...
Или заспивам с нежен стих на Димчо...
Но буди ме животът. Прозаично...

Душата ми е странна, многострунна -
ту слънчева, ту мрачна, тъжнолунна...
И ако ти не ме обичаш многоцветно -
ще си отида тихо... И безследно...

А ти... живей! И може би в нощта
ще те целува моята душа...


Марин Тачков
2-4 октомври 2011 г.

петък, 19 август 2011 г.

Сърце за взривяване


Ти чакаш ме на оня бряг
с усмивка светлолунна,
с обич непозната...
Но аз не мога вече да летя...
Не мога и да плувам...
Ни да ходя
по водата...

Притихва тъжно мракът...
А в ръката ми догаря
последната цигара неусетно...
Остава ми една въздишка...
Черната запалка...
И фитилът -
към сърцето ми...

Марин Тачков
15-16 август 2011 г.

четвъртък, 18 август 2011 г.

Може би ще спра да бъда тук...


                                          На виртуалните приятели -
                              с обич и благодарност

Може би ще спра да бъда тук -
когато спре сърцето ми да свети...
Ако ме повалите със юмрук...
И ми завържете ръцете...

Прощавайте, че малко съм чепат,
небръснат, неизгладен, некостюмен! -
Но знайте, аз обичам ви, все пак -
обичам ви, макар без думи...

Прощавайте, приятели добри! -
Очите ме болят... За вас тъгувам...
Дарявам ви усмивки и... сълзи...
И поетично ви целувам!...


Марин Тачков
17 август 2011 г.

вторник, 16 август 2011 г.

Поне достойно да умрем!


Живеем ден за ден,
по-лошо
и от кучета...
Ограбиха парите ни

разбойници,
а нощем
вампири от кръвта ни смучеха...

Ограбиха мечтите ни...
А ние -
като ни лъжеха, ги слушахме,
като ни блъскаха, мълчахме...
И чакахме
да дойде помощ -
ей така, отгоре...

И понеже спяхме,
не посмяхме
да се изправим
и злодеите да спрем...
Понеже не можахме
да живеем като бели хора -
ще можем ли поне

достойно
и спокойно да умрем!...

Марин Тачков
1-16 август 2011 г.

неделя, 14 август 2011 г.

КАФЕ ОТ ОБИЧ

Изгрява тихо утро... Ще запаля
огнището на моето сърце...
Сънуваш ли?... Сега ще ти направя
отново чудно, влюбено кафе. -

Кафе с усмивка, с дъх на нежен вятър...
Кафе от топла обич и копнежност...
Кафе със аромата на душата ми...
С ухание на утро и на свежест. -

За да ти бъде влюбено, щастливо...
Уханен, светъл да ти е денят!...
А вечерта - с целувки обичливи -
в душите ни звездици да искрят...

Марин Тачков

14 август 2011 г.

ВЯРА / Повярвай в мен /


Денят дойде...
А беше тъмно в мен.
Стоях студен,
без ни една искрица...
Но ти дойде -
проблясък вдъхновен.
Като дете -
звезда Зорница...

Повярвай ми!
Аз нося ти любов!...
Повярвай ми! -
Без вяра ще издъхна...
Повярвай в мен! -
И аз ще бъда... бог.
Повярвай в мен! -
И ще възкръсна...

Марин Тачков
/"Стих-откровения", 2000 г./

петък, 12 август 2011 г.

Навярно този стих ще те целуне


Ако очите ти са нежнолунни
и си сърдечно чиста, белоцветна -
навярно този стих ще те целуне...
И ти ще тръгнеш по пътеката
на своите мечти изгубени...

Ще те очаквам край дърветата...
Ще видиш две светулки влюбени.
И сянката на моята тъга...
Ела! Подай ми в тъмното ръка!...
И към безкрая да отплуваме!...


28 юни 2011 г.
Марин Тачков

ПРИНЦЕСАТА И МЪЖЪТ ОТ ПОРТРЕТА - mt46

ПРИНЦЕСАТА И МЪЖЪТ ОТ ПОРТРЕТА - mt46

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Марин Тачков - Две и 200 - нова песен за деца.wmv

Марин Тачков - Две и 200 /нова песен за деца/

Текст, музика и изпълнение - Марин Тачков. Видеоклип - Марин Тачков.

Текстът е от стихосбирката ми "Две и 200" /избрано за деца/, 2008 г.

Марин Тачков - Пролет крилата.wmv Текст и муз. М. Тачков. Изп. Гергана Тачкова.

събота, 22 януари 2011 г.

Марин Тачков - Български песни /авторска песен и клип/

   Текст, музика и аранж. - Марин Тачков. Изпълнение - Марин Тачков и Гергана Тачкова. Видеоклип - Марин Тачков.
   Текстът е от стихосбирката ми "Български песни" /2002 г. - трето преработено и допълнено издание/ ...

               Български песни

Там, долу, край Дунав, се сбрали невести -
запели невести божествени песни...
Дочули ги - там, на Балкана - юнаци.
Запели юнаци с уста гръмогласни...

Запели за тази земя плодородна -
че в нея чернее и вехне народът,
че сълзи се леят и пълнят реките,
че вълчите зъби в народа са впити...

И техните песни далече отплуват -
далеч заехтяват - над Пирин и Дунав...
Тез български песни, от скърби родени,
огласят Земята... И цяла Вселена...

                         Марин Тачков

събота, 8 януари 2011 г.

Балада за децата на България

                    В памет  на 4-годишната Гергана Илиева,
                    починала след операция в ИСУЛ

Две ръце и черно, зло сърце -
те убиха милото дете!...
И потече топла детска кръв...
И почервеня снегът от скръб...

Послушай, Господи -
плача  и жалбите
на майки и бащи!...
Защо ли, Господи,
невинно ангелче
далеч отнесе ти?...

Кръв се стича в Черното море -
щом дори едно дете умре!...
Слънцето се скрива, пада мрак...
Плаче над земята тъжен сняг...

Послушай, Господи
плача и болките
на хиляди сърца!...
Спаси ни, Господи!...
Пази България
и нейните деца!...

5 -8 януари 2011 г.         Марин Тачков

понеделник, 3 януари 2011 г.

Момичето с устните снежни

Вълшебни снежинки танцуваха,
шептяха ми чудно и нежно...
И аз на снега нарисувах
момиче загадъчно, снежно...

Момиче, стаено в душата ми -
изплува във утрото свежо...
Огря ме с очи непознати...
Целуна ме тихо и нежно...

Стоях, онемял пред "картината".
И гледах момичето снежно -
тъй бяло, красиво, невинно,
неземно, вълшебно, безбрежно...

Навярно ще бъде затрупано
момичето с устните снежни -
от сняг, от виелица люта...
От стъпките груби, небрежни...

Но вярвам - дори да ме дебне
студът на нощта безнадеждна -
ще дойде, ще седне при мене
момичето с устните снежни...

03.01.2011г.       Марин Тачков

събота, 1 януари 2011 г.

Суровакане на българските властници

Хайде, доста вдигахме наздравица!...
Нека всеки вземе суровакница!
   Да суровакаме наред БОГ-атите -
    министрите, през-дента, депутатите!...
Ще суровакам цялото правителство -
да ни даде нормално БГ жителство!...
   Да пожелаеме на премиера -
   с ракета в Космоса да се изстреля!...
На президента - двеста суровакници! -
Да ни върне всичките посРаници!...
   С една голяма пръчка дрянкова -
   да събудиме от дрямка Дянков-а!...
На полицаите, на митничарите -
отворете куфарите и чувалите!...
   Да суровакаме и магистратите -
   на "топло" да изпратят тарикатите!...
Да не забравим бившите царисти
и продажниците атакисти!...
   Да суровакаме червените -
   да им дойде нова кръв във вените!...
На сините отстъпници, на депесарите -
по сто тояги здраво да ударите!...
   И нека кажеме на всичките:
   "Хей, върнете ни паричките!"...
01.01.2011г.      Марин Тачков