На една местостоянка
имах среща със Стоянка...
Но уви - вместо Стоянка,
дойдоха сто баби Яги
със тояги...
Марин Тачков
25 юли 2012 г.
петък, 31 август 2012 г.
четвъртък, 30 август 2012 г.
Цвете Любов
Жадува душата
за обич крилата...
Но болка и дрога
ни водят към гроба...
Безумно живеем...
Безлунно чернеем...
Увяхват мечтите...
Угасват душите...
Когато се срещнем -
подай си ръцете...
И с теб да усетим,
че шепне ни Бог...
За мене пази ти -
на слънце очите,
дъха на мечтите
и цвете Любов!...
Марин Тачков
2005 г.
за обич крилата...
Но болка и дрога
ни водят към гроба...
Безумно живеем...
Безлунно чернеем...
Увяхват мечтите...
Угасват душите...
Когато се срещнем -
подай си ръцете...
И с теб да усетим,
че шепне ни Бог...
За мене пази ти -
на слънце очите,
дъха на мечтите
и цвете Любов!...
Марин Тачков
2005 г.
сряда, 29 август 2012 г.
Пчелар и пчелица
Край добродушния пчелар жужеше
пчела с предизвикателно гласче...
Това не бе пчела - момиче беше,
със светло, слънчево лице...
Сред пъстрото гъмжило на пазара -
пчелицата пред щанда с мед се спря.
"Вземи си мед!" - подкани я пчеларят,
приятелски, широко се засмя.
"Медът е хубав - каза пак пчеларят. -
А като него... цветна си и ти!..."
Засмя се тя: "Защото с мед се храня..."
И отлетя - с букетче от мечти...
Марин Тачков
"Стих-откровения", 2000 г.
пчела с предизвикателно гласче...
Това не бе пчела - момиче беше,
със светло, слънчево лице...
Сред пъстрото гъмжило на пазара -
пчелицата пред щанда с мед се спря.
"Вземи си мед!" - подкани я пчеларят,
приятелски, широко се засмя.
"Медът е хубав - каза пак пчеларят. -
А като него... цветна си и ти!..."
Засмя се тя: "Защото с мед се храня..."
И отлетя - с букетче от мечти...
Марин Тачков
"Стих-откровения", 2000 г.
вторник, 28 август 2012 г.
Понякога живея като птиците
Днес не ми е ден... за Нищо...
Безпричинно ми е... Безразлично...
Все едно ми е -
дали е вторник
или сряда...
Ех, понякога
живея като птиците. -
Безкалендарно. Волно. Безомразно...
Може всеки ден да бъде празник -
ако се обичаме...
Марин Тачков
25-26 август 2012 г.
Безпричинно ми е... Безразлично...
Все едно ми е -
дали е вторник
или сряда...
Ех, понякога
живея като птиците. -
Безкалендарно. Волно. Безомразно...
Може всеки ден да бъде празник -
ако се обичаме...
Марин Тачков
25-26 август 2012 г.
понеделник, 27 август 2012 г.
Усмивка на Зора
Здравей, далечно-близка,
Ничия жена -
облечена в ефирна,
нежнолунна светлина!
Очакваща, обичаща...
Мечтаеща -
отвъд нощта -
да заблестиш като сияеща
усмивка на Зора...
Марин Тачков
18 август 2012 г.
Ничия жена -
облечена в ефирна,
нежнолунна светлина!
Очакваща, обичаща...
Мечтаеща -
отвъд нощта -
да заблестиш като сияеща
усмивка на Зора...
Марин Тачков
18 август 2012 г.
Колко е нужно
Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Бяло цвете надежда, хляб от черните ниви...
И за дните ни черни - шепа бели пари...
Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Вдъхновената песен на щурците звънливи...
И гласчетата детски от безгрижните дни...
Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Топла слънчева ласка... И очи обичливи...
И сърце на приятел - с доброта да гори!...
Но изгаря ни злоба... Завистта ни убива...
Но животът ни трови - затова ни боли...
Колко много е нужно, за да бъдем щастливи!...
Колко много е нужно, за да бъдем добри!...
Марин Тачков
"Стих-откровения" /2000 г./, "Утешителят" /2005 г./
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Бяло цвете надежда, хляб от черните ниви...
И за дните ни черни - шепа бели пари...
Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Вдъхновената песен на щурците звънливи...
И гласчетата детски от безгрижните дни...
Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Топла слънчева ласка... И очи обичливи...
И сърце на приятел - с доброта да гори!...
Но изгаря ни злоба... Завистта ни убива...
Но животът ни трови - затова ни боли...
Колко много е нужно, за да бъдем щастливи!...
Колко много е нужно, за да бъдем добри!...
Марин Тачков
"Стих-откровения" /2000 г./, "Утешителят" /2005 г./
неделя, 26 август 2012 г.
Дете-светулка
Аз обичах - и летях към Рая...
Светен на света с очи-слънца...
Но жестоко ослепях накрая -
щом от мен отплува любовта...
Хората, по-зли от зверовете,
зъбеха се, виеха в нощта...
Стъпкаха с омраза всяко цвете...
Вдън земя затриха обичта...
Но видях насън Дете-светулка -
да лети над пустата Земя.
То протягаше ръце от люлка,
сееше във мрака Светлина...
Марин Тачков
"Стих-откровения", 2000 г.
Светен на света с очи-слънца...
Но жестоко ослепях накрая -
щом от мен отплува любовта...
Хората, по-зли от зверовете,
зъбеха се, виеха в нощта...
Стъпкаха с омраза всяко цвете...
Вдън земя затриха обичта...
Но видях насън Дете-светулка -
да лети над пустата Земя.
То протягаше ръце от люлка,
сееше във мрака Светлина...
Марин Тачков
"Стих-откровения", 2000 г.
Стихо-целувка
НАВЯРНО ТОЗИ СТИХ ЩЕ ТЕ ЦЕЛУНЕ
Ако очите ти са нежнолунни
и си сърдечно чиста, белоцветна -
навярно този стих ще те целуне...
И ти ще тръгнеш по пътеката
на своите мечти изгубени...
В нощта, край будните дървета,
ще видиш две светулки влюбени.
И сянката на моята душа...
Ела! Подай ми в тъмното ръка!...
И към безкрая да отплуваме!...
Марин Тачков
28 юни 2011 г.Ако очите ти са нежнолунни
и си сърдечно чиста, белоцветна -
навярно този стих ще те целуне...
И ти ще тръгнеш по пътеката
на своите мечти изгубени...
В нощта, край будните дървета,
ще видиш две светулки влюбени.
И сянката на моята душа...
Ела! Подай ми в тъмното ръка!...
И към безкрая да отплуваме!...
Марин Тачков
събота, 25 август 2012 г.
Песен за Русе
Дунавът нежно шепти,
приказно чуден и вечен...
Раждат се нови мечти
в тихата русенска вечер...
Кораб на кея трепти...
Залезът свети - далечен...
Глас на деца пак ехти
в топлата русенска вечер...
Вярвай във Изгрева ти!
И във приятел сърдечен...
Приказки Дунав шепти
в чудната русенска вечер...
Русе, бъди! - Светъл и жив,
град, от вълните целуван!
Кораб красив с волни души,
който към Утрото плува...
Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.
приказно чуден и вечен...
Раждат се нови мечти
в тихата русенска вечер...
Кораб на кея трепти...
Залезът свети - далечен...
Глас на деца пак ехти
в топлата русенска вечер...
Вярвай във Изгрева ти!
И във приятел сърдечен...
Приказки Дунав шепти
в чудната русенска вечер...
Русе, бъди! - Светъл и жив,
град, от вълните целуван!
Кораб красив с волни души,
който към Утрото плува...
Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.
петък, 24 август 2012 г.
Балада за Къщата
На Стефан Епитропов
Цигла по цигла и тухла по тухла -
както строили я някога майстори -
старата къща невидимо рухва. -
Сякаш събарят я сили незнайни...
Няма ги вече старицата, старецът
/сякаш ги виждам отново на пейката/ -
в лятната вечер със мен разговаряха,
топли, сърдечни, лицата им грейваха...
Дворът пустее, помръкнал от чакане -
спи, буренясал, зад къщата тиха...
Кой да посее надежда в земята? -
Те - синовете - далече заминаха...
Зеят прозорците, чезне оградата...
Стенат стените с въздишка болезнена...
Стара, беззъба, вратата е паднала,
вече ненужна. - Кого да посрещне?...
Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.
Цигла по цигла и тухла по тухла -
както строили я някога майстори -
старата къща невидимо рухва. -
Сякаш събарят я сили незнайни...
Няма ги вече старицата, старецът
/сякаш ги виждам отново на пейката/ -
в лятната вечер със мен разговаряха,
топли, сърдечни, лицата им грейваха...
Дворът пустее, помръкнал от чакане -
спи, буренясал, зад къщата тиха...
Кой да посее надежда в земята? -
Те - синовете - далече заминаха...
Зеят прозорците, чезне оградата...
Стенат стените с въздишка болезнена...
Стара, беззъба, вратата е паднала,
вече ненужна. - Кого да посрещне?...
Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.
четвъртък, 23 август 2012 г.
Аз моля да простите грешността ми...
Аз моля да простите грешността ми! -
Но предпочитам простите неща. -
Естествено божествените дами,
естествените хора и цветя...
Не ща суетните ви маскаради!
Или - парадите на Глупостта...
Ни лицемерните трохи за гладните.
И магистралите - към пропастта...
И предпочитам мириса на лук -
вместо лукавите лукойлски пари...
И по-добре е гръм да ме удари,
отколкото... червен герб-сърпов чук...
Марин Тачков
8 август 2012 г.
Но предпочитам простите неща. -
Естествено божествените дами,
естествените хора и цветя...
Не ща суетните ви маскаради!
Или - парадите на Глупостта...
Ни лицемерните трохи за гладните.
И магистралите - към пропастта...
И предпочитам мириса на лук -
вместо лукавите лукойлски пари...
И по-добре е гръм да ме удари,
отколкото... червен герб-сърпов чук...
Марин Тачков
8 август 2012 г.
вторник, 21 август 2012 г.
Изповед на момиче
Време е да си отиваш –
нищо, че ще плача.
Тръгвай си и не въздишай –
хвърляй тая чаша!...
нищо, че ще плача.
Тръгвай си и не въздишай –
хвърляй тая чаша!...
Сред пустинята оазис
беше любовта ни...
Не можа да ме опазиш –
бяхме много жадни…
беше любовта ни...
Не можа да ме опазиш –
бяхме много жадни…
Тръгвай си, не ще те моля –
нищо, че ще плача!…
Ти върви си пак на воля,
отегчен и мрачен…
нищо, че ще плача!…
Ти върви си пак на воля,
отегчен и мрачен…
Нищо, че от скръб умирам.
И кърви сърцето!…
Нищо, че със страшна сила
плаче в мен детето…
И кърви сърцето!…
Нищо, че със страшна сила
плаче в мен детето…
Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.
Диалог за края на света
Ти каза пак:
“Дали тогава времето ще спре?”
Засмях се аз:
“Налей, любима, още питие...!”
“Дали тогава времето ще спре?”
Засмях се аз:
“Налей, любима, още питие...!”
Пророни ти:
“Не виждаш ли Земята как кърви?…”
Помолих те:
“Подай ми устни и ме целуни!...”
“Не виждаш ли Земята как кърви?…”
Помолих те:
“Подай ми устни и ме целуни!...”
Погледна ме:
“Не вярваш ли, че чака ни потоп?...”
Прошепнах ти:
“Ела!… И да се любим с теб... до гроб!”
“Не вярваш ли, че чака ни потоп?...”
Прошепнах ти:
“Ела!… И да се любим с теб... до гроб!”
И каза ми:
“Дали да си направим с теб... ковчег?…”
Погалих те:
“Момиче ли да е, или момче...?”
“Дали да си направим с теб... ковчег?…”
Погалих те:
“Момиче ли да е, или момче...?”
Въздъхна ти:
“Какво ли ни очаква там – отвъд?…”
Прегърнах те:
“Аз искам да заспя... до твойта гръд!”…
“Какво ли ни очаква там – отвъд?…”
Прегърнах те:
“Аз искам да заспя... до твойта гръд!”…
Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.
понеделник, 20 август 2012 г.
Картина
Една жена загадъчна,
с божествени черти -
се къпеше под блясъка
на лунните очи...
Бе вплела леко пръстите
в златистите коси...
И сякаш я обгръщаше
копнеж - да полети...
Мълчах... И гледах чудните,
загадъчни гърди...
Пред мене те блещукаха -
подобно на звезди...
Марин Тачков
"Стих-откровения" /второ издание/, 2000 г.
с божествени черти -
се къпеше под блясъка
на лунните очи...
Бе вплела леко пръстите
в златистите коси...
И сякаш я обгръщаше
копнеж - да полети...
Мълчах... И гледах чудните,
загадъчни гърди...
Пред мене те блещукаха -
подобно на звезди...
Марин Тачков
"Стих-откровения" /второ издание/, 2000 г.
петък, 17 август 2012 г.
Кой ли ще спаси земята ни
Имам три сестри поробени -
със стрели, в души прободени...
И едничка бедна майчица -
майчица, до гроб страдалница...
Кой ще облекчи съдбата й?
Кой ли ще спаси децата й?...
Имам и земя... продадена.
И страна, без жал ограбена...
И баща - с уста немеещи,
болен, със очи чернеещи...
Кой ще утеши бащите ни?
Кой ще освети очите им?...
Имах си звезда – Вечерница...
Но излезе тя неверница...
Имам шепа черни спомени.
със стрели, в души прободени...
И едничка бедна майчица -
майчица, до гроб страдалница...
Кой ще облекчи съдбата й?
Кой ли ще спаси децата й?...
Имам и земя... продадена.
И страна, без жал ограбена...
И баща - с уста немеещи,
болен, със очи чернеещи...
Кой ще утеши бащите ни?
Кой ще освети очите им?...
Имах си звезда – Вечерница...
Но излезе тя неверница...
Имам шепа черни спомени.
И мечти – сълзи отронени...
Кой ще утеши душата ми?...
Кой ли ще спаси земята ни?...
Марин Тачков
"Роса-сълза", 2007 г.
Кой ще утеши душата ми?...
Кой ли ще спаси земята ни?...
Марин Тачков
четвъртък, 16 август 2012 г.
Среща с циганка
Спря ме стара циганка
някога, на хълма...
Със очи проникна тя
в участта ми скръбна. –
„Имаш дарби чудни
и добра душа.
Ала си загубил
вяра в любовта...”
Тъжно я попитах аз:
„Кой ме е зачернил -
майка ли проклинаща,
завист ли неверна?”
„Ти си тъй орисан
от живота зъл -
ех, добро не вижда,
който е добър...”
„Предскажи – завинаги
аз ли ще угасна?...
Някога ще видя ли
любовта прекрасна?”
„Виждам на ръката ти -
стъпки на жена...
Продължи... нататък!...
И ще дойде тя...”
Марин Тачков
"Стих-откровения", 2000 г.
сряда, 15 август 2012 г.
Българско хоро
Край морето се събрали
девет български моми.
И хоро са заиграли
край вълшебните вълни.
От Балкана ги видели
девет български момци.
Песен българска запели,
при момите са дошли.
Българско хоро извили
чудните моми, момци.
Да играят – те решили, -
докато Луна заспи.
Гледа ги Луна красива
със учудени очи.
И Луната не заспива –
с нова светлина блести...
Българско хоро играят
и до днес моми, момци...
Гледат ги с възхита тайна
и сияйните звезди...
девет български моми.
И хоро са заиграли
край вълшебните вълни.
От Балкана ги видели
девет български момци.
Песен българска запели,
при момите са дошли.
Българско хоро извили
чудните моми, момци.
Да играят – те решили, -
докато Луна заспи.
Гледа ги Луна красива
със учудени очи.
И Луната не заспива –
с нова светлина блести...
Българско хоро играят
и до днес моми, момци...
Гледат ги с възхита тайна
и сияйните звезди...
Марин Тачков
понеделник, 13 август 2012 г.
Стъпки
Със тихи стъпки ти си тръгна...
А аз останах – стая от тъга...
И в тишината страшна, скръбна
душата плаче... Но мълчи нощта...
Само твоя глас във самотата
сънувам... и отново ме събужда...
Само стъпките ти в тишината
промъкват се до мен... И пак се губят...
Мълчат звездите. И небето...
Така е тихо - както във ковчег...
И чувам само как сърцето
тупти – подобно стъпки на човек...
А аз останах – стая от тъга...
И в тишината страшна, скръбна
душата плаче... Но мълчи нощта...
Само твоя глас във самотата
сънувам... и отново ме събужда...
Само стъпките ти в тишината
промъкват се до мен... И пак се губят...
Мълчат звездите. И небето...
Така е тихо - както във ковчег...
И чувам само как сърцето
тупти – подобно стъпки на човек...
Марин Тачков
"Роса-сълза", 2007 г.
/редактиран вариант/
Ако си тръгнеш ти завинаги
Топла обич подари ми ти...
И за теб сърцето ще тъжи...
Слънцето не ще играе пак -
и в душата ми ще бъде мрак...
Ако си тръгнеш ти завинаги -
вземи със себе си мечтите ни...
Дори ръцете и очите ми -
вземи ги ти...
По-добре е да съм без ръце -
щом не галя твоето лице...
По-добре е да съм без очи,
щом не виждам, че до мен си ти...
Ако си тръгнеш ти завинаги,
не ме оставяй във пустинята!...
Когато стигнеш там, отвъд – звънни,
вземи ме ти!...
И за теб сърцето ще тъжи...
Слънцето не ще играе пак -
и в душата ми ще бъде мрак...
Ако си тръгнеш ти завинаги -
вземи със себе си мечтите ни...
Дори ръцете и очите ми -
вземи ги ти...
По-добре е да съм без ръце -
щом не галя твоето лице...
По-добре е да съм без очи,
щом не виждам, че до мен си ти...
Ако си тръгнеш ти завинаги,
не ме оставяй във пустинята!...
Когато стигнеш там, отвъд – звънни,
вземи ме ти!...
Марин Тачков
"Роса-сълза", 2007 г.
неделя, 12 август 2012 г.
Българска земя
Хубаво ухае
родната земя!
Родната земя е
с дъх на топлота...
Свежи са полята,
родните гори...
С роден аромат е
въздухът дори...
Българските песни -
български цветя.
Слънчеви, безбрежни -
с дъх от вечността.
Те далеч отнасят
родната душа...
Те летят, огласят
цялата Земя...
Мила земя си,
с деца сладкогласни,
със светла и топла душа...
Чудна земя си,
със песни прекрасни.
Душата ти – песен е тя...
Марин Тачков
Завист /Докосвам те с любов.../
Докосвам те с любов...
И паля твоите очи...
Целувам те... И чудна светлина над нас блести...
Поглеждат ни със завист
през прозореца звезди. -
Те могат ли да се обичат - както аз и ти?...
Във утрото се взира в нас
учудено светът...
А облаци се мръщят - и заливат ни със дъжд...
Прегърнати вървим.
И хора срещу нас вървят. -
Оглеждат ни със завист. И очите им горят...
Дано не ни пречупят
злобни, бесни ветрове,
отровни думи и очи убийствени!...
Като вълшебно цвете
обичта ни да расте -
в градината красива на мечтите ни!...
Марин Тачков
"Роса-сълза", 2007 г.
/редактиран вариант/вторник, 7 август 2012 г.
И няма как... да й го вкарам...
Тя често и край мене вдига прах
/а вятърът развява й полата/ -
с навирена глава, със звънък смях...
Около нея се върти Земята...
Самодоволна, с вечна суета -
едва ли знае накъде отива...
/Макар и да се рови във пръстта,
къртицата е също тъй щастлива/...
Самозалъгва се с пари, с лъжи...
Ех, Глупостта е проститутка стара...
Акъл не ще - защо да й тежи?
И няма как... да й го вкарам...
Марин Тачков
28 юли 2012 г.
/а вятърът развява й полата/ -
с навирена глава, със звънък смях...
Около нея се върти Земята...
Самодоволна, с вечна суета -
едва ли знае накъде отива...
/Макар и да се рови във пръстта,
къртицата е също тъй щастлива/...
Самозалъгва се с пари, с лъжи...
Ех, Глупостта е проститутка стара...
Акъл не ще - защо да й тежи?
И няма как... да й го вкарам...
Марин Тачков
28 юли 2012 г.
... И когато от сън се пробудим...
... И когато от сън се пробудим -
озарени от Роза-Зора, -
ще политнем с небесни крила
към безбрежности светли и чудни...
Ще берем плодове и звезди
от небесната райска градина...
И отново в Земята пустинна
ще посеем Любов. И Мечти...
Марин Тачков
6-7 август 2012 г.
озарени от Роза-Зора, -
ще политнем с небесни крила
към безбрежности светли и чудни...
Ще берем плодове и звезди
от небесната райска градина...
И отново в Земята пустинна
ще посеем Любов. И Мечти...
Марин Тачков
6-7 август 2012 г.
понеделник, 6 август 2012 г.
Спомен за любов-мечта
"Спомняш ли си - каза Бланка. -
Беше преди толкова лета!...
Аз бях целувката ти лятна...
А сега съм само сънна сянка -
спомен за любов-мечта..."
Марин Тачков
5 август 2012 г.
Беше преди толкова лета!...
Аз бях целувката ти лятна...
А сега съм само сънна сянка -
спомен за любов-мечта..."
Марин Тачков
5 август 2012 г.
неделя, 5 август 2012 г.
Сън във съня
Сън във съня
"Животът е сън"Калдерон
Стопляш ме с целувка жива...
Чувам твоя глас любим:
"Хей, недей, недей заспива!
Още рано е да спим!..."
Галиш ме нежно, с обич дълбока.
И ме прегръщаш - да не заспя...
Аз ти прошепвам: "Сън е животът!...
А любовта е... сън във съня..."
Всеотдайно ме целуваш,
шепнеш ми с вълшебен глас:
"Ти безкрайно ме сънувай -
както те сънувам аз!..."
Марин Тачков -
"Утешителят", 2005 г.
събота, 4 август 2012 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)