Google+ Followers

понеделник, 31 декември 2012 г.

Нежноцветна Обич

В душата си небесна
за мене запази -
звъна на Песен нежна
и спомен от сълзи!...

Усмивка жива, детска,
целуващи очи
и стръкче от Надежда
за мене запази!...

Аз топло ще засветя
над твоите мечти...
И Обич нежноцветна
от нас ще разцъфти...


Марин Тачков
31 декември 2012 г.

неделя, 30 декември 2012 г.

Събуди се!

Топли слънчеви ръце
милват твоето лице.
„Колко си красива ти!” -
тихо слънцето шепти...

Нежно те целувам аз
и ти шепна с ласкав глас:
„Хей, очите отвори!
И с усмивка ме дари!...”

Като капчица роса
свети утро – красота.
Сънено прошепваш ти:
„Мили, още ми се спи!...”

Галя твоите ръце
и лицето на дете...
„Хайде, събуди се ти!...
Вече обед е почти...”

Марин Тачков
/"Роса-сълза", Български писател, 2007 г.

събота, 29 декември 2012 г.

Снежен пътник

                          "По пътя ме застигна мрак..."
                            Робърт Бърнс

По пътя ме затрупа сняг.
И в преспите потънах пак...

Премръзнах, със крака затропах...
Замръзна ми дори лаптопът...

С последния си килобайт -
дотътрих се до този сайт...

Посрещна ме девойка мила -
и вдъхна ми кураж и сила.

Тя стопли ме - уста в уста...
След туй... в нощта ми зашептя:

"С голям късмет си, Снежен пътник! -
Сега в чужбина е мъжът ми...

И знам - сега със друга спи. -
А пък във мен кръвта кипи...

Недей във мрака да се губиш! -
Спокойно можеш да ме любиш..."

Събудих се - в легло от сняг,
от снежно-нежен женски смях...



Марин Тачков
25.02. 2011 г.

петък, 28 декември 2012 г.

Защо си се залостила...

Защо си се залостила?...
Защо си тъй... немила?...
Нима очакваш просто
да ти се вмъкна... през комина?...

Добре, ще се рискувам
/ще се очерня страшно/...
Тогава... ще целуваш ли
ти този... Коминочистачков?...


Марин Тачков
28 декември 2012 г.

Както щете, ме четете



Скитам три години вече
в интернетните гори...
Срещам болки. И сърдечност...
Хора злобни. И добри...

Виждал съм и тролски птици...
И крадливи свраки тук...
Но не съм мълчал - напук
на злобари и мушици...

Има тук елхи красиви...
Има завистливи сливи...
Има и добра пътека -
от човека към човека...

Както щете, ме четете -
право, криво, на зиг-заг...
За които пък съм драг -
ще даря сърдечно цвете...



Марин Тачков
27 ноември 2011 г.


http://mt46.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/11/27/znaete-li-zashto-sym-tuk.857775 

четвъртък, 27 декември 2012 г.

Като тъжна смешинка се скитам в небето...

Като тъжна смешинка
          се скитам в небето...
И не знам - накъде ли
          ме води Съдбата? -
Дали ще изстина
          в земята  безследно?...
Ще проблесна ли -
          в твоите устни, в ръката ти?...

Дали ще съм бяла
          пътека от Обич във теб?...
Или ще направиш
          от мен... смешноснежен човек?...

Марин Тачков
27 декември 2012 г.

Приказка за бялото момиче

Щом се свърши сънят ми и нощта се отрони,
щом се скрият звездите и зора зазори -
аз усещам дъха ти и косите ти росни,
мое бяло момиче... Ти сънуваш, нали?...

Ти ми даде крилете - да почувствам безкрая...
Озари ми очите в онзи приказен ден...
Ти ми стопли сърцето и с любов ме омая,
мое бяло момиче със очи на сърне...

И дори да изчезнем, и потърсим забрава -
ще ни помнят щурците, ветровете и Бог...
И за нас ще нашепват тази приказка бяла,
мое бяло момиче, моя бяла любов...



Марин Тачков -

"Всеки стих е път към Теб", 2012 г.

Свети Новата година

Ти си коледна елхичка...
Ти си слънчева сестричка...
Със усмивка ме поглеждаш -
като коледна надежда...

Във душата се възражда
светла обич, вечна жажда...
С нежен шепот на любима
иде Новата година...

И забравяме тъгата...
Пак изгрява светлината!...
Във очите ти, любима,
свети Новата година!...




Марин Тачков
25. 12. 2010 г.    
 
 
 
 
 

сряда, 26 декември 2012 г.

Флиртуално каниш ме...

Флиртуално каниш ме:
"Ела!"...
Ала не знам -
дали ще ме очакваш
полугола
в хола си...
Или пък - на вратата -
със метла...


Марин Тачков
16 декември 2012 г.

Да се потъркаляме върху снега

Любима, нежнобяла -
въпреки студа, -
нека да се потъркаляме
върху снега!...

Ще потъркам аз
лицето ти със сняг...
Ще ми отвърнеш ти
със нежноснежен смях...

А после... ще те стопля
с устни от Любов...
Ще се помоля -
да те домечтая!...

И може би в безкрая
ще напишем послеслов...



Марин Тачков
1 януари 2012 г.


http://mt46.blog.bg/izkustvo/2012/01/01/da-se-potyrkaliame-vyrhu-snega.875271 

МОИ КОЛЕДНИ СНИМКИ


вторник, 25 декември 2012 г.

Недей ме вика в Бостън...

Недей ме вика
в Бостън -
ти,
момиче мило!...
Нали
не искаш
просто да съм
Бостънско плашило?...


Марин Тачков
17 декември 2012 г.

Закуска с Чарли Чаплин

Хей, ще ви предложа за закуска -
вместо сандвичи, салата руска -
нещо смешно да похапнем
заедно със Чарли Чаплин...

Кравата си издоете
и яйце си изпържете...
Знам, че не е романтично -
но пък е... екологично...


Марин Тачков

ПП: Приятно гледане на клипчето!... :)

понеделник, 24 декември 2012 г.

Като слънце е елхата...

Като слънце е елхата -
тя огрява ни сърцата.
Светлина блести в очите.
И надежда - във душите...

Дядо Коледа, ела -
и при нашата елха!
На прекрасните деца
ти послушай песента!...

Да е слънчева Земята!
Да са радостни децата!
И надежди да посеем...
По-щастливи да живеем!...



Марин Тачков
"Довиждане, училище", 2008 г.

неделя, 23 декември 2012 г.

Момичето с устните снежни /Рисунка върху снега/






Вълшебни снежинки танцуваха,
шептяха ми - чудни и нежни...
И аз на снега нарисувах
Момичето с устните снежни...






Момиче, стаено в душата ми,
изплува във утрото свежо...
Огря ме с очи непознати,
целуна ме топло, копнежно...





Учуден, мълчах пред "картината"...
А то ми нашепваше нещо -
мечти от далечното минало,
снежинки от чистото детство...






Навярно ще бъде затрупано
Момичето с устните снежни -
от сняг, от виелица люта.
От стъпки човешки, небрежни...



Замръзва нощта над земята...
Тежат небесата, беззвездни...
И тихо се сгушва в душата ми
Момичето с устните снежни...


Марин Тачков
февруари 2011 г. - февруари 2012 г.

събота, 22 декември 2012 г.

Колкото /Коледни благопожелания/

Както слънцето щастливо грее в небесата -
нека да са слънчеви и радостни децата!


Както скъпоценен мед събрали са пчелите -
тъй да си събирате храната и парите!...


Колкото са белите, красивите снежинки -
нека да си имате по толкова стотинки!...


Колкото са светлите звездици в небесата -
толкова искрици да блещукат във сърцата!...


Колкото неволи на земята ни се раждат -
толкова приятели добри да ви обграждат!


Както са цветята чудни, свежи и красиви -
нека сте усмихнати и здрави, и щастливи!...



Марин Тачков

"Две и 200", 2008 г.
/редактирано/ 



петък, 21 декември 2012 г.

Коледен дар за любима


... Защо ли трябва
да се губиш... във Мъглиж?...
Е, да -
не мога да ти подаря
звезди,
бижута и... Париж...
Ела!...
С мечти-целувки
ще те украся. -
Да заблестиш -
подобно коледна елха...

Марин Тачков
16-21 декември 2012 г.

четвъртък, 20 декември 2012 г.

Коледа вълшебна

Коледа вълшебна
свети с красота.
И с любов целебна
ни облъхва тя.

Коледа звънлива,
с клончета-мечти,
вдъхва вяра жива
в детските души...

Коледа обгражда
всички с топлота. -
С обич да се раждат
светлите деца...



Марин Тачков
"Приятели добри да бъдем", 2001 г.



ПП: И едноименната ми авторска песен...

сряда, 19 декември 2012 г.

Коледа сияйна...

Коледа сияйна -
с нежна красота -
топлота безкрайна
пак ни носи тя...

 
Коледа възражда
нашите мечти.
Ражда нова жажда

в нашите души...

Хиляди елхички
ласкаво блестят...
И деца-звездички
радостно трептят...

Коледа възражда
нашите души.
Ражда нова жажда.
И сме по-добри...


Марин Тачков
"Засмейте се, деца", 2006 г.


ПП: Ето и клипчето на едноименната ми песен -



Как лесно се намират тук приятели...


                                     На виртуалните приятели
                                     и пир-ятели


Как лесно се намират тук приятели -
които с тебе да се пошегуват...
С надеждата ти да си поиграят,
със виното ти вечер да пируват...

Или - да искат тъй, от куртоазия,
да се качат за малко... на мотора ти...
Или - да те извозят до... Малайзия.
И после - да те хвърлят през прозореца...

Ех, мъчно се намират тук Приятели -
които просто с теб да потъгуват...
Усмихнати цветя да ти изпратят...
С доверието ти да не търгуват...

В очите искрено да те погледнат
и да ти кажат: "Нетърпим си станал!..."
Да те застрелят, ако тежко си ранен...
Или - сълза да капнат върху раната...

Марин Тачков
2 септември 2011 г.

ПП: А вие приятели ли сте на своите приятели, добри познати, или просто пир-ятели?... Приятели на думи, на локуми?... Враж-дебни неприятели?... Случайни потр-ебители?...
Каквито и да сте - бъдете здрави! ...

Ако искаш да ти бъда коледен подарък

Ако искаш да ти бъда
                   коледен подарък,
не ме очаквай -
                   във чувалче!...
Недей ме иска
                  опакован, вързан!
В целофан...
                  Или - като блестящо камъче...

Очаквай ме като Целувка -
                 от Мечта и Обич!...
Помечтай ме!...
                 Във душата си вземи ме! -
Ако искаш да те топля
                 и следколедно -
през бъдните,
                 отвъдните години...



Марин Тачков
14 декември 2011 г.

понеделник, 17 декември 2012 г.

Боримечката и Свинята /по Иван Вазов/


   ... Седянката у бай Цанко беше в разгара си...
   Иван Боримечката хвърляше очи към Стайка - да я изяде...
   Тъкмо щяха да развалят седенката, когато някой извика:
  - Хей, Боримечката грабнал Стайка!... Като гергьовско агне я грабнал и я понесъл към дома си...
   А друг подвикна със смях:
  - Тя е гойно сръбско свинче, той - маджарска катана...
   Иван Боримечката нямаше как да знае, че две заптиета ще потропат у бай Цанко... Че там ще видят забравената кама на Петър Овчарят, а едноокото заптие ще попита:
  - Чорбаджи, вие да не се готвите за бунт?... Я кажи, какво пише на тая кама!...

    / По-късно разказаха това на Боримечката и добавиха, че на камата пишело "Б. или Ц."
   - Абе що значи "Б. или Ц.", мамка му стара? - попита Боримечката.
   Един селянин обясни:
  - Ами... значи "Бойчо или Царя"!
  - Не бе! - рече друг. - Това значи "Българин или Цървул"...
  - "България или Цигания"! - каза трети.
  - "Бръмбар или Цербер!" - обясни Иванчо Йотата, който имаше големи познания по българския език...
   Боримечката се разсмя гръмко:
  - А според мене значи "Бой или Цър-пър"... /

   Този български Голиат не знаеше, че заради тая кама заптиетата смазаха от бой бащата на Петър и предизвикаха смъртта му...
    Боримечката мислеше на другия ден да заколи прасето си, мислеше за "цър-пър" и за младата си булка Стайка...     

    Рано сутринта той стана и се провикна толкова гръмогласно, че събуди всичко живо:
  - Брей, хора-а!... Да знаете, че днес ще коля Свинята, майка ѝ стара... Две години я угоявам, двеста кила стана... Да не се плашат жените и децата, като я чуят да реве, майка ѝ свинска!...
  


Марин Тачков
09. 02. 2011 г.

Пречистване

Прокле ме този свят със сляпа злоба...
Животът в мене впи отрова змийска...
И ако някога с тъга се спусна в гроба -
това ще бъде просто за да се пречистя...


Но ако Ти за мен сълза пророниш -
и тя целуне камъка безжизнен...
И ако Ти ме призовеш за светла обич -
отново ще се върна... За да те обичам!...



Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г./

Химн на българския народ


                         Стани, стани, юнак балкански...
                                     Добри Чинтулов

Станете, братя примирени!...
За нас камбаната звъни!...
Станете, роби -  заслепени
от шествековни тъмнини!...

Вдигнете българското знаме!
Развейте истината днес!...
Срещу грабители безсрамни!...
Да браним българската чест!

В земята робска и пустинна -
да сеем вяра, светлина!...
Да бъде нашата родина!
Да бъдат нашите деца!...



Марин Тачков
05.02.2011 г.

Бяла мома и славен юнак

Родила се бяла мома,
бяла мома, хубавица...
Закършила кръшна снага,
разпуснала дълги коси...


   Тя не била бяла мома -
   най ми била Янтра река...


И тръгнала бяла мома -
там, от Балкана - на север...
И срещнала тая мома
прославен юнак, хубавец...


   Той не е бил славен юнак -
   най ми е бил Дунавът бял...


Залюбил той бяла мома,
бяла ръка ѝ поискал...
Родило се буйно дете,
със къдрави, черни коси...


   То не било буйно дете -
   най ми било Черно море...



Марин Тачков -
"Български песни" /2002 г./


Литературно кафене "Пегаз"

Тук място за Поезията няма...
Тук повече се пие и яде...
И тоалетната е по-голяма
от самото кафене...

Тук често сяда Простотията.
И покрай нея - плиткоумните...
И всеки хвърля си помията
в чиниите на другите...

Разголват "дами" прелести оскъдни...
И всеки блажно ближния ласкае...
Възкликват, ако Някой ближен пръдне:
"Ах, колко хубаво ухае!"...



Марин Тачков
25.01.2011 г.

Цвете Красота

Сеем със надежда цвете Красота...
Но се ражда Злоба... Завистта расте...
И дори да цъфнат през деня цветя -
късат ги в нощта незнайни зли ръце...


Но една добра душа над нас лети -
като блага вест от вечните звезди...
Моли се - цветята пак да разцъфтят...
Моли - Добротата да спаси света...


Ражда се Надежда - щом добра душа
сее Красота с ръцете на дете...
В утрото блестят усмихнати цветя...
Слънцето ги гали с ласкави ръце...


Ако бяхме по-човечни и добри,
нямаше Земята вечно да кърви...
Нека ни целуват слънце и роса!...
Да цъфти в сърцето цвете  Красота!...



Марин Тачков
 "Роса-сълза", 2007 г.

редактиран вариант


 

О-бръ-бръ-бръ-щение

                       Към всички бло-бло-блогъри, фе-фе-фейсбукащи,
                       пиш-пиш-пишещи, ко-ко-коментиращи...

1. Ммоля, пиш-пишете само при гол-голяма ннужда!...
2. Пу-пу-публикувайте по-ррядко, нне се о-о-оливайте!...
3. Пес-пес-пестете о-о-очите, е-е-енергията, вре-вре-времето си /и мо-моите/!...
4. Не ме пра-пра-пращайте за зе-зе-зелен ха-ха-хайвер с ра-разни ли-ли-линкове!...
5. Нне ме за-за-нимавайте с глу-глу-пости, и-и-игри, и-и-интриги!...
6. Нне-про-про-тиво-бблого-ммаро-де-действайте!...
7. И-и-избягвайте ци-ци-цитатите на ци-ци-цитатите и бе-бе-безкрай-ай-айните ко-ко-коментари!...
8. Нне ку-ку-кудкудякайте над чу-чу-чужди я-я-яйца!...
9. Не се скъ-скъ-пете, да-да-давайте по-по-повече плю-плю-плюсчета на ху-ху-хубавите не-не-неща!...
10. Не бло-бло-блогоху-ху-хулствайте на-на-на-напразно!...

С по-по-здрав: М. Тачков

неделя, 16 декември 2012 г.

Дай ми линка...

Дай ми
          линка...

към душата си! -
Да кликна...
И ръката ти
          да взема...
Да се любим,
          да си лайфим...
Може и да сътворим
          поема...


Марин Тачков
3-16 декември 2012 г.

събота, 15 декември 2012 г.

Не съм зърно за психо-патка



                    Душата ми не е модерен ресторант...
                    Пеньо Пенев


Не те ли е улучил точно
в сърцето този луд Амур?...
Защо желаеш да играеш просто
със моя... стихо-каламбур?

Душата ми не е подправка,
не е за хляба ти пастет...
Не съм за сън прозявка сладка,
надут, балонен епитет...

Да, бил съм дон Кихот. И Хамлет...
И с Гъливър съм скитал аз...
Затуй и лилипутите ме мразят...
Но аз летя си с верния Пегас...

Не съм зърно за психо-патка...
Не ставам за придворен шут...
Не може ей така - в душата ми -
да скочиш ти със парашут...


Марин Тачков
17-18 октомври 2011 г.

четвъртък, 13 декември 2012 г.

Стихо-послание до поетичните дами

Защо ли, мили поетични дами,
егоистични сте, неблагодарни?...

Все пишете за обич, за обичане -
но все около себе си хвърчите...

Надменни сте. И плахи, слепи, глухи -
за мъжките достойнства, атрибути...

Нима гърдите ви са по-безценни
от... топките ни с благодатно семе?...

И редно е да ги благословите -
че щяхте ли без тях да се родите?...



Марин Тачков
12 декември 2012 г.

сряда, 12 декември 2012 г.

Не ме обичай - с маска виртуална...

Не ме обичай - с маска виртуална,
с мечти хвърчащи, илюзорни!...
Не ме търси във Идеалия
или във Невърмория!...

Измамни са цветята виртуални,
изкуствени са, не миришат...
И по-добре ръка подай ми -
вместо стихо-въздишка...



Марин Тачков
11 декември 2012 г.

вторник, 11 декември 2012 г.

Виртуален спор с една блог дама


   Снощи, както си спях - ме навести една блог дама... Не можах да я разпозная, тя сякаш променяше лицето си... Тъкмо се опитах да я хвана - и дим да я няма, изчезна...
   Събудих се и се помъчих да възстановя нейните думи, като ги оформих стихотворно... Ето какво се получи:

Все пак е по-добре - със дама спор,
отколкото да се общува с пор...
Та дамата горещо с мен заспори,
понеже срещу сайта съм мърморел:

"Бе ти кво искаш - да не пишем тука?!
А де да ходим, драги - на боклука?...
Върви си, ако искаш! АЗ НЕ МОГА! -
Да не простра прането си... пред блога...
Да дойде Мара и да ми прошушне -
кой снощи пил, кой искал да я... гушне...
И как на Марто... рейтингът се вдига...
Да чуя песента на чучулига...
А ако си седя самичка в бара -
да дойде готин пич, да ме набара...
Да ми разкаже нещо Доричела...
Да видя как са Ели, Мими, Стела...
А нощем да очаквам, полугола -
да зърна сянката на Полухора...
Светланка да ми каже де спи Ида...
И да ме навести Минусоидът...
Това е тръпка, драги мой, да знаеш!
И стига срещу блога ми да лаеш!...
Аз мога да ти дам омайна билка...
И с тебе да направим... стихо-свирка..."

"Добре бе, мила!... /Бойко, стига лая!/
Сега съм малко сънен... И не зная. -
Да бродя ли в горите блогбегейски -
по дирите на силите злодейски?...
И да напиша нова епопея -
ако ме чака нейде... Дулсинея..."



Марин Тачков
12 май 2011 г.

понеделник, 10 декември 2012 г.

Да, признавам, че съм месоядец...

Да, признавам, че съм месоядец...
Но министърът отсече: "Ядец!...
Трайте! И не се сърдете!...
Яжте бобец! И спагети...
Или яжте си... каквото щете!...
Вместо коледната пуйчица -
ще ядете... хляб със сол и чубрица..."


Марин Тачков
август-декември 2012 г.


ПП: Ами това е!... Вместо коледни добавки - коледни ебавки ...

Суровакане на българските властници

Хей, доста вдигахме наздравица!...
Да вземе всеки суровакница!...

   Да суровакаме наред бог-атите -
   министрите, през-дента, депутатите...


Ще суровакам цялото правителство -
да ни даде нормално БГ жителство!...


   Да пожелаеме на премиера -
   с ракета в Космоса да се изстреля!...


На президента - двеста суровакници! -
Че да ни върне всичките посрамници!...


   С една голяма пръчка дрянкова
   от дрямка да събудим Дянков-а!...


Да не забравим бившите царисти!...
Съдебните кратуни, глисти...


    Да суровакаме наред червените -
    дано им дойде нова кръв във вените!...


На сините, на депесарите -
по сто тояги да ударите!...


    И нека кажеме на всичките:
   "Е-хей, върнете ни паричките!"...





Марин Тачков
01. 01. 2011 г.   

/редактирано/

неделя, 9 декември 2012 г.

"Звездите само ще ни бъдат гости" - нова стихосбирка





   "Звездите само ще ни бъдат гости" съдържа 52 стихотворения, които не успях да поместя в предишната си стихосбирка "Всеки стих е път към Теб". Повечето са писани през последните 2 години. Тематиката е предимно любовна, с различни нюанси... Включил съм и стихове със социална и с философска проблематика...              
   Стихосбирката може да се поръча и достави от издателството /при поръчка на книги на стойност над 30 лв. доставката е безплатна/-

събота, 8 декември 2012 г.

Опасно хакване

   ... Изведнъж разбрах, че Тя ме следи. И тук, и във Фейсбук... Неволен /или волен/ знак я издаде...
   Защо ли го правеше, по дяволите? Дали беше просто любопитка? Или - нахакана хакерка?...
   Обхвана ме безпокойство, полазиха ме странни тръпки. Замислих се: "Дали ме дебне, за да ме... дразни?... А може би цели да ме вкара в любовен роман?... Да не е пък опасна агентка на ДС?... Хмм, че е опасна, опасна е, не ще да е тревопасна, сигурно е месоядна и страстна, но едва ли има нещо общо с ДС... По дяволите! Тази дяволица сигурно иска да вземе душата ми!... Ако ме хакне - свършен съм!... Но как?..."
   Отказах се да гадая. А и не знаех какво да направя...
   Затворих всички прозорци, изключих компютъра и легнах да спя...
   По някое време Тя се появи, надвеси се над мен - с бяла, ефирна блузка, от която светеха гърдите й...
   Чух странния й ласкав глас: "Хайде, мили!... Ти приключи мисията си на Земята. Време е да се върнеш... у дома - на нашата планета... Планетата на любовта и блаженството... Хайде, любими, чакат те... Не знаеше ли, че си... извънземен?..."



Марин Тачков
ноември-декември 2012 г.

петък, 7 декември 2012 г.

Молитва /Тъгува земята ни.../

Тъгува земята ни... Тъжна и ти си...
Със спомени-болки, с нежномила душа...
Усещаш как вятърът вее къдрици...
И виждаш - над тебе се отронва звезда...

"Аз моля се, Господи - вяра дари ни,
целувка целебна и любов-светлина!
Очи топли, искрени, думи любими...
И детска усмивка, и щастлива сълза..."

Ти страдаш, Българийо, моя любима -
за всяко сираче, неродено дете...
За всички, заминали тъжно в чужбина,
за бедни и болни... С тебе страдат и те...

"Аз моля се, Господи - колко години! -
на Коледа свята ни дари светлина! -
Да бъде земята ни райска градина -
със детски усмивки и щастливи лица!..."



Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.


 

"Дай ми дрога"

                                      На жертвите на дрогата

Познавах аз девойката, която
политна от последния етаж...
Тя беше Светла - като слънце лятно,
със поглед мил, като роса блестящ...

Вървеше тя по своя път към Бога...
Жадуваше да прави чудеса...
Ала животът я измами с дрога -
отрова впи във жадната душа...

Веднъж тя бе сама на Кръстопътя.
При нея спрях... Отлиташе денят...
Седеше мрачна, с поглед ням и мътен...
А исках пак очите да блестят...

"Какво ти е? - запитах я с тревога. -
Нима не вярваш вече в Любовта?"...
А тя пророни тихо: "Дай ми дрога!...
Любов ли?... И това е суета..."

"Защо сама си пишеш некролога?...
Не ще ти мине болката, нали?..."
Тя устни сви и каза: "Дай ми дрога! -
От подлостта по-много ме боли!..."

"Нима не можеш вече без отрова?...
Какво погуби чистия ти дух?..."
Тя леко потрепера: "Дай ми дрога!...
Аз зная - всичко е отрова тук..."

"Повярвай - в теб е пътят към Живота! -
Не вярваш ли във своите деца?..."
А тя въздъхна тъжно: "Дай ми дрога!...
Друг път не виждам - само към смъртта..."

На оня Кръстопът сега немея...
Тя гледа ме от своя некролог...
Отиде си девойката, а с нея -
децата, неродени за живот...


Марин Тачков
 "Български песни", 2002 г.



четвъртък, 6 декември 2012 г.

Отлитнала птица

Като звън на камбана бе твоето "Сбогом"...
Без надежда останах - обичах те много...
И те търся в очите на двете дечица. - 

Като спомен далечен - отлитнала птица...

Ето - времето глухо минава омразно.
Плаче стаята тиха, без тебе е празно.
И в очите ми трепка солена сълзица. - 

Като спомен далечен - отлитнала птица...

На живота дочитам последната буква -
а смъртта на вратата с бастунче почуква.
И в душата ми блесва последна искрица. - 

Като спомен далечен - отлитнала птица...


Марин Тачков
"Стих-откровения", 2000 г.

Цветя - деца на есента








сряда, 5 декември 2012 г.

Маринотачковизми - 2


*      *       *
Приятелю, напразно днеска си живял -
ако поне една жена не си засмял...

*      *       *
Очичките й доста шарят -
навярно искат да ме... окошарят...

*      *       *
Ако искаш да те помисля -
просто трябва... да кихнеш...

*      *       *
Десетина приятели са достатъчни.
Останалите са ни... остатъчни...

*      *       *
Не искаш ли да си полайфим?...

*      *       *
Те бяха съкретени...

*      *       *
Ще напиша постинг - по Ст. Кинг...

*      *       *

Искаш ли любовно пост-дръвче?...

Марин Тачков
ноември-декември 2012 г.

вторник, 4 декември 2012 г.

Нима е много сложно - да обичаш... просто?...

Нима е много сложно - да обичаш... просто?...
Просторно... Безпрепятствено... И безвъпросно...

Вселенно. Всепространствено. Небесно-земно...
В зелено. Или в бяло. Или... любоцветно...

Смирено. И естествено - като въздишка...
Като целувка от вълшебно нежностишие...

Марин Тачков
октомври-декември 2012 г.

понеделник, 3 декември 2012 г.

Проблясъци

*       *       *
Душата ми, приведена и скръбна,
носи тялото ми - своя кръст...

*       *       *
Тялото ми неподвижно тук стърчи -
кръст, на който е разпъната душата...

*       *       *
Облягам се на теб, дърво -
и слушам твоето мълчание...

*       *       *
Пророк е -
който вижда миналото...

*       *       *
Сън е животът.
А любовта - сън в съня...

*       *       *
Сънувай ме
и никога не се събуждай!...

*       *       *
Едно Очакване стои пред мен.
И аз стоя, загледан в него - Може Би...


Марин Тачков
"Може би", 1994 г.








неделя, 2 декември 2012 г.

Търся политическо убежище!

Писна ми! -
От полудели политици,
от полудържава,
поделена от убийци...

От опулени магарета,
от полицейщина,
от мърша.
От брътвежи -
полуновини...
Навярно 

по-добре ще е
да търся
политическо убежище -
под нечии поли...


Марин Тачков
29 ноември 2012 г.

събота, 1 декември 2012 г.

Съботно стихо

Това, че
днес е
събота -
не значи,
скъпа,
че е речено
да ми се буташ,
да се луташ
вън... полусъблечена,
събута...


Марин Тачков
1 декември 2012 г.

вторник, 27 ноември 2012 г.

Маринотачковизми

*       *       *
Да я мариновам ли,
да я тачковам ли?...

*       *       *
Навярно съм стихозарАзен.
Полуобичан, полумразен...

*       *       *
Гледам - стих-отворен -
с око-корен...

*       *       *
Обикновено съм добронамерен.
Но невинаги - добропотърсен...

*       *       *
Човеците не се увеличават.
Част от тях се овълчават...

*       *       *
Някога е имало таксидиоти.
А сега - таксита, тАкси, идиоти...

*       *       *
Ех, беше грешна -
и бездрешна...

*       *       *
Времето ще е... преддимно, бременно...

*       *       *
Ще изпратя жаби - до проституционния съд,
до неродното събрание, до мъдиите...

*       *       *
Разликата между гениалното и гениталното

 е... една буква...

*       *       *
Хайде, стига сте ми се... бигбрадвали!...



Марин Тачков
ноември 2012 г.

Рядка тролска птица


Чудо! - Рядка, Тролска птица
днеска и над мен прехвръкна...
И набързо таз мръсница
минусоидно ме нацвъка...

И над още два-три двора
се изцвъка най-нахално...
Зная, няма луд умора -
да злодейства виртуално...

Който си мълчи и слушка,
и кротува, и се мазни -
тука ще е с пълна гушка...
И в калта със кеф ще гази...



Марин Тачков
1 май 2011 г.


http://mt46.blog.bg/izkustvo/2011/05/01/riadka-trolska-ptica.739408 

неделя, 25 ноември 2012 г.

Обаждане от Марс

                                                                                  На Ан

Прозвънна странен звън - през нощта, в самотен час...
Ръмеше дъжд навън... "Помниш ли?... Това съм аз!..."
"Помислих, че е сън... Ти?... Къде ли си сега?..."
"Обаждам се... от Марс"... "Ти си... спомен от мечта..."

"Пътувахме сами - към морето с нощен влак..."
"Чудесно бе, нали?... Няма да се случи пак..."
"Погалих те с коси... После звънна моят смях..."
"И в трепетния мрак устните си с тебе слях..."

"А помниш ли гласа на вълшебните вълни?..."
"Целувки на брега... Беше приказно, нали?..."
"Повярвах на мига... Но не ми е жал... почти..."
"Все пак... прости ми ти!... Есента ни раздели..."

"Аз писах ти писмо - чувствах се без теб сама..."
"Потънало е то - някъде... във вечността..."
"Погали ни любов... И животът бе крилат..."
"Кога ли бе това?... В кой ли век? И в кой ли свят?..."

 

Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г. /

събота, 24 ноември 2012 г.

Бермутренски триъгълник

Народ - полуизяден, полутруп...
Доволно завладян - от... Мутригруп,
от политиквеници разни,
от плиткоумността си...

Пространство - доста странно, призрачно...
Мистериозно тук изчезва всичко. -
Пари. Човеци. И престъпници...
Бермутренски триъгълник!...


Марин Тачков
юли - ноември 2012 г.

Ти си, майко, тъй добра...


                              На майка ми

Ти си, майко, тъй добра,
но си тъжна и сама...
Не, недей полива със сълзи
    повяхнали цветя!...

Не угасвай ти с тъга -
че за тебе ме боли!
Нека пак да грее топлота
    в очите ти добри!

Ето – моята ръка...
Усмихни се, не тъжи!
Погледни красивите цветя
    със слънчеви очи!...

Марин Тачков
/"Роса-сълза", 2007 г./

Родната къща е слънце сияйно...

Родната къща е слънце сияйно. -
Тя ни огрява така всеотдайно.
Тя ни дарява и обич, и сила...
Тя с топлота от студа ни закриля...

В къщата спомени мили са скрити...
Светят прозорците - греят очите...
Къщата диша - душата е свежа...
Цвете ухае - полъхва надежда...

Тук е спокойно, щастливо, уютно...
Вечер изгрява... Усмихва се утро...
Светло и топло е в родната къща.
Дъх на мечти и любов ни обгръща...



Марин Тачков
"Две и 200", 2007 г.