петък, 28 септември 2012 г.

Сълзица

Чуй, момиче, тази песен -
и за мене си спомни!
Тя е с дъх на тъжна есен,
с дъх от твоите сълзи…


Ти тогава се разплака...
Аз помахах ти с тъга...
И по релсите на влака
си отиде любовта…


Но и в мен сълзица скрита
ненадейно се роди…
Тя расте и все ме пита –
пита ме къде си ти…


Тъжната сълза - бездомна -
плаче в моята душа…
Тя от мене се отронва
и се слива с песента…



Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.


сряда, 26 септември 2012 г.

Съвременна стихо-приказка

Стоях си на брега.
В очакване -
да мине черната вода,
да дойде златната...
Но по реката -
за беда -
доплува черна Златка...



Марин Тачков
26 септември 2012 г.

вторник, 25 септември 2012 г.

Отвъд небето на душата ти

Ще ми намигнеш... Нещо ще ми трепне...
Ще вдъхна леко аромата ти...
И ще проникна тъй дълбоко в тебе -
отвъд небето на душата ти...

И всичко вече ще е по-различно. -
Очите ни. Светът. Вселената...
Нежнолюбиво с теб ще се разлистим -
пречистени, любородени...



Марин Тачков
16-17 септември 2012 г.

понеделник, 24 септември 2012 г.

Времето е тъй побъркано!...

Времето е тъй побъркано!
Просто... сложно-невъзможно...
Накъде пътуваме? Или - потъваме? -
Не питайте!...
                  Живейте!
                                Безвъпросно...

И пазете си добре парите! -
Да не ви ги отнесе... порой...
Че на Дявола да доплатите...
А и...
           за новия ковчег -
                                       на Ной....



Марин Тачков
септември 2012 г.

събота, 22 септември 2012 г.

МОМИЧЕТО, ЗАХВЪРЛЕНО В ПРЪСТТА



В нощта спокойна – само глас безсънен
обезчестява тишината с плач…
До глухите стени, край парка тъмен
спотайва се безок изнасилвач…


А там – зад ъгъла – една хлапачка
с усмихнато безгрижие върви.
Мъжът се спуска, изведнъж я сграбчва,
прекъсва с кърпа страшния й вик.


Повлича я, разпъва й ръцете
и завладява я със порив див…
Луната няма само е свидетел,
но скрива се зад облаци след миг…


Захвърлено върху земята гола,
лежи момичето – кърви пръстта.
Кърви в гърдите му бездънна болка
и жажда – да потъне вдън земя…


Луната пак лицето си открива,
поглежда със замислени очи. –
Бездомно куче в самотата дива
безпомощно край жертвата мълчи…


Изтръгва се в нощта една въздишка
от скръбната душа на Господ Бог. –
Това момиче няма да обича!…
А и защо ли – в този свят жесток!…



Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.

За загубеното време

Всеки миг
и всяко мигане
са загуба на време.

Марин Тачков

сряда, 19 септември 2012 г.

Любовна балада

Когато изгреят звездите,
отново ще бъдем на пясъка.
И чудно ще пеят вълните,
а чайките ще им пригласят...

И може би ти ще ми кажеш,

когато помилвам косите ти...
И може би ти ще ми кажеш,
когато усетя гърдите ти...
И може би ти ще ми кажеш,
когато запеят душите ни...
Тогава все пак ще ми кажеш:
                 "Обичам те!"...

И морският бриз ще разнася

звъна на любовната песен...
За нас ли вълните ще плачат
в покоя на пустата есен?...

И може би аз ще ти кажа

две думи, от сълзи пречистени...
И може би аз ще ти кажа
две думи, но знай, че са искрени...
И може би аз ще ти кажа -
когато се слеят душите ни...
Тогава все пак ще ти кажа:
                 "Обичам те!"...

Марин Тачков -

"Български песни", 2002 г.


неделя, 16 септември 2012 г.

На училище

В семейство мило се родила Ива.
И раснела безгрижна и щастлива...

Но Ива тръгнала е на училище. -
За нея то било като страшилище...

Не можела да бъде само кукла -
а трябвало да учи всяка буква...

И трябвало ума си да напряга.
Да срича, смята, да чете, да бяга...

Но Ива неусетно - с плач и с песен -
напредвала по този път нелесен...

В училище приятели открила.
И станала по-умна, смела, силна...



Марин Тачков
"Две и 200", 2008 г.


Да долюбя всички жени недолюбени

Вечер над мене лежи и тежи тишината.
И чувам въздишки всемирни - копнежи любовни...
И гледат ме вечните скръбни очи на Луната,
събрала човешки тъги - надежди и спомени...

Стене Земята - с душа на вдовица самотна...
Нима ще угаснат сърцата - без Обич, изгубени?...
Понякога искам да имам хиляда живота...

И да долюбя... всички жени недолюбени...

Марин Тачков
12 септември 2012 г.

събота, 15 септември 2012 г.

Кой не знае, че е Бойко...

Кой не знае, че е Бойко
много храбър... бърборко голям?...
Все говори нашироко...
И се хвали... И лъже се сам...

Щом настъпи буболечка,
той се хвали: "Бих се с мечка!"
Щом убие той муха,
казва: "Бих се... със ламя!"

Ако зърне бръмбар дребен,
виква: "Срещнах... извънземен!"
Ако стане земетръс,
казва: "Той е... от зимъс..."

Ако Путин му откаже,
казва: "Путин тук не вАжи..."
Щял да прави - от Бургас -
магистрала... чак до Марс...

Марин Тачков

четвъртък, 13 септември 2012 г.

Детето-птица

Живеело едно дете-звездичка...
Мечтаело да бъде волна птичка...
То често край дърветата се сгушвало
и песните на птичките подслушвало...

Веднъж детето с чуден глас небесен
запяло вдъхновена звънка песен.
И птичките над него закръжили -
от тази песен те се възхитили...

Те станали приятели чудесни.
И радвали децата с нови песни...
Но с листите си есен зашумяла -
запяла сякаш песен за раздяла...

Треперели дърветата, земята...
А птиците размахвали крилата...
Детенцето със глас крилат запяло -
с приятелите свои полетяло...

Марин Тачков
"Приятели добри да бъдем", 2001 г.
"Рими сладкодумни за деца остроумни", 2003 г.

сряда, 12 септември 2012 г.

Интер-нетно стихо

"Ты меня не любишь"... вече, скъпа?...
Вечер не целуваш ме... с улыбка...
Не копнееш пак да те докосна...
И не щеш да си ми... Лове-роза...

Чуруликаше ми - че си жадна...
Чакаше ме - да те... гутен-тагна...
И шептеше любострастно: "Мейби!"...
А сега... къде си, сладка бейби?...

Бях ти гот... Ала "Гудбай" ми каза.
Браво!... Лентата ми с нож отряза...
Бях ти Бел Ами... Сега - Нет Сори...

Край!... Уиндоуса си ми затвори...

Марин Тачков
11-12 септември 2012 г.

понеделник, 10 септември 2012 г.

Заспива моят ден

Заспива уморен
и моят ден...
Дали поне една душа
ще ме целуне нежно,

със копнеж-тъга:
"Ела, любими!...
И люби ме!"...

Марин Тачков
25 август 2012 г.

Бисерче - бистро поточе...


Бисерче – бистро поточе...
Бисерче – свежа роса...
Ти си от ябълка сокче...
Ти си на цвете сълза...

По-скъпа от мъртвия бисер -
безценна, но жива си ти.
Очите ти – живи звезди са.
В сърцето ти роза цъфти...

Бисерче – бистра вода си...
Светла пътека в нощта...
Ти красота на дъга си...
Слънчева, детска душа...


Марин Тачков
"Роса-сълза", 2007 г.

неделя, 9 септември 2012 г.

Жалко, скайпът ми се скапа!...

Жалко, скайпът ми се скапа!...
Тъна в бездна безнадеждна...
Ти не ми подаваш... лапа.
Нито пък - целувка нежна...

По-нататък... няма скай-път...
Явно пътят е измама...
И с хиляда килобайта
да те викам - полза няма...

Марин Тачков
8-9 септември 2012 г.

събота, 8 септември 2012 г.

Целувка-нежност

Изгубваш се далече -
зад безлунни безсърдечия.
И вдън нощта си. Ничия.
Безсънна. Необичана...
Поемам въз духа си -
към небесната безбрежност. -
Ако мога - да ти вдъхна
обич и целувка-нежност...

Марин Тачков
5-8 август 2012 г.

петък, 7 септември 2012 г.

Грозде. Вино. Как може да си направите домашно вино.















   Мнозина обичат да пият домашно вино /и ракия/. Особено столичани. Обаче повечето не знаят как се прави! Софиянци разбират от танци,  ресторанти, банки, имоти, търговия, коли и др. неща, свързани с правенето на много пари - защо им е да се занимават с домашно вино...
   Навярно някои не знаят, че евтините ракии и вина в заведенията и в магазините се правят не от грозде, а от спирт, вода, есенция - чиста проба менте, бавна отрова...
   Ако искате да си направите домашно вино, ето най-важните стъпки:
1. Мелите гроздето в бидон /ако нямате машинка за мелене, може да го смачкате предварително с ръце или с бутилка/...
2. Източвате от канелката на бидона ширА, за да измерите захарността /със захаромер/. Тя трябва да е 22-23 градуса. Ако е 17, ще добавите 6 кг. захар, разтопена в съд с вода /топла, а не гореща/... Ако искате повече вино, ще добавите повече захар и вода, като съотношението трябва да е 23:100 /например 2,3  кг. захар и 10 литра вода/...
3. След добавянето на разтопената захар, пак се измерва захарността, за да се уверим, че е 22-23...
4. Източвате 2-3 кофи ширА и я изсипвате отгоре. Това се прави поне по 3 пъти на ден, докато трае буйната ферментация /7-10 дни/.
Друг начин - разбърквате материала с дървен кол или го затискате отгоре /което е по-удобно, но по-сложно/...
   От чичо Гугъл не успях да намеря по-подробно инфо по темата... 

Марин Тачков

четвъртък, 6 септември 2012 г.

Понякога не мечтая...

Понякога не мечтая...
И все ми е тая. -
Дали ще ме помниш
до края...
Дали ще отрониш
въздишка-сълза...
И отново
дали ще протегнеш ръка -
както някога -
с райската ябълка...

Да, понякога не мечтая...
Просто си спомням -
за Рая...

Марин Тачков
4 септември 2012 г.

вторник, 4 септември 2012 г.

Утешителят

УТЕШИТЕЛЯТ  /поема/


... Боже, ти създаде Светлината -
да огрява хората, Земята...
Още щом зора се зазори,
радват се и птици, и треви...
Съмва се... И колко е красиво!...
Радвайте се, че сме още живи!...
Дишай и усещай утринта -
цветна, свежа... Как ухае тя!...
Жадни са очите и душата -
да гали вечно светлината...
Пали нощем Бог звезди, Луна.
Свети всеки дом и през нощта...
Нека светлината ни закриля
от престъпника, от злата сила!...
Нужна е вълшебна светлина
да блести над болка и тъга...


*     *     *
Слънчева, безкрайна Любовта е.
Тя в красивите души сияе...
Всичко светло ражда обичта -
като майка нежна и добра.
И ни топли в този свят пустинен...
С нея през пустинята ще минем...
Да се любим - каза ни Христос. -
Ала вместо обич срещна злост.
И тълпата сляпа го разкъса...
Но във символ се превърна кръстът...
Любовта - най-важният въпрос -
стъпки по водата на Христос...
Вярвай в обичта с душа крилата -
ражда тя живота, красотата...
Тя е светъл път към вечността -
с любовта ще победим смъртта...

*     *     *
... Жал ми е, че бесни фанатици,
слепи догматици, политици...
сеят зло - войни, грабежи, смърт...
И не виждат по-добрия път...
Всички сме деца, сестри, събратя -
рожби на Природата, Земята...
Всички сме единни в този свят -
чувстваме любов, надежда, глад...
Хляб и свобода народът иска -
не безумни зрелища, убийства!...
Но в душите жажда се таи -
жаждата за власт и за пари...
Да господстват искат хора много -
но малцина близо са до Бога...
За слепеца-властник ми е жал -
бял отвън, а вътре пълен с кал...
Власт, изкърпена със простотия -
Господи, вони ми на помия!...
Не понасям /Боже мой, прости!/
на простака наглите очи!...
Важността на бюрократа хладен,
който буквите яде с наслада...
Но Мъдрецът казва - да търпим!...
Всичко се превръща в прах и дим!...

*     *     *
... Аз съм словото, което нося...
То е път към истината проста...
Сам светът осъжда се на смърт -
щом е сляп за по-добрия път...
Само дрехите си той променя,
но плътта му е окървавена.
С болна и отровена душа...
Колко века вече след Христа!...
Вечно някъде войни се водят,
вечно страда и кърви народът...
Само светло слово, дух крилат
раждат красота на този свят...
Ето, Словото е Утешител -
вдъхва вяра, светлина в душите...
То е жажда и вода. И път...
Моля се - дано го разберат!...
Стихове, Апостоли бъдете -
и душите тъжни утешете!...


*     *     *
... Виж - отвъд вечерната тъга, -
вечерта излъчва красота!...
Тишината гали те с милувка...
Залезът е слънчева целувка...
Пак изгряват вечните звезди
и вълшебната Луна блести...
Чуй гласа на кротките щурчета,
скрити до треви, покрай дръвчета!...
Чуй на славеите песента,
вдъхваща любов и красота!...
Възцарява се покой в душата.
Глас ти шепне в тишината свята:
"Не забравяй простите неща -
въздуха, градината, пръстта!...
На Природата дъха почувствай
и от плодовете свежи вкусвай!...
С градинаря и с овчаря прост
поприказвай... и бъди им гост...
Радвай се, че дишаш и живееш! -
Можеш някого с любов да сгрееш...
Знай, че от мнозина точно ти
си избран от Бог да се родиш...
И в това е светлата утеха...
Бог е вечен път, а ти - пътека..."


*     *     *
... Със слова и със дела Христос
изкова небесно-земен мост -
път, по който да вървим към него
и по който стига се далеко...
Ти, Исусе, обеща ни тук
да изпратиш Утешител друг. -
Вечно хората ще имат нужда -
някой с мъдър дух да ги събужда...
Утешителят - духът крилат  -
носи Светлината в този свят.
И ни утешава с дъх целебен,
докато вървим по пътя земен...
Вярвам, по е скъп за Теб
простодушният, добър човек -
въпреки че свещ не пали често,
той живее тихо, скромно, честно...
В песен на смиреното щурче,
в искрените думи на дете,
в шепот на цветя, дръвчета, листи -
чувам Божиите чувства, мисли...
Зная - Господ повече мълчи...
Гледа ни с невидими очи...
Колко обич и тъга, и болка
има в топлата душа на Бога!...


*     *     *
... Не понася моята душа
мухъла на празните слова,
нито пък сковаващите догми
на духовници "богоугодни"...
Знам, посяха, без да им тежи,
покрай Истината куп лъжи.
И от плевелите на лъжите
Истината е сега обвита...
Жал ми е, че хитри подлеци
грабят алчно бедните души...
Силно в себе си сега се моля -
и за тебе, и за всички хора. -
Нека има хляб и светлина,
и надежда в тъжните сърца!
Нека всеки в себе си се моли -
вярата е лек за всички болки...
Храмът свети в нашите души -
в нас самите, Господи, си ти!
А в които злият дух владее,
той душите им ще овършее...
Скитник неспокоен е Духът -
път, по който стигаме отвъд.
И завръщаме се обновени.
И пречистени сме, и нетленни...
Както аз и ти, и всеки друг,
може би Христос се връща тук -
като Дух спасителен и вечен...
За да бъде туй, което рече...

*     *     *
... Гаснат вече в моята душа
светло вдъхновените слова...
Кръст пред погледа ми се явява...
"Господи, защо ме изоставяш!?"...
"Трябва този кръст да понесеш -
тъй осъжда те... светът зловещ..."
"Боже, виж - душата ми е в рани..."
"Ти си от малцината избрани -
Утешител, мой възлюбен син..."
"Ала как... света да възвисим?
Словото... у мен... залязва вече..."
"Тъй е - след деня настъпва вечер..."
"И... в душата ми... е скръб... и мрак..."
"Знай, че Словото... ще бъде пак!"...
юли-август 2003 г.

Марин Тачков

"Утешителят", 2005 г.
/съкратен вариант/

неделя, 2 септември 2012 г.

Сър Дянкоф, сервирай ни нещо свястно!...

Сър Дянкоф, сервирай ни нещо свястно!...
Хайде, че вече умряхме от глад!
Почисти трохите от народната маса
и ни сервирай - приличен обяд!...

Докога, депутати, ще се туткате в кухнята?
Нали сте народни слуги?...
Как не се уморихте да плюскате?
Хайде, да поработите!... За "Бог да прости"...

Или се изнасяйте! Ако щете - на запад...
Не са ни потребни толкоз гърла! -
Сърбойковци... И компания БГ "Мафия"...
Ненаситна стоглава ламя!...



Марин Тачков
23 август 2012 г.

събота, 1 септември 2012 г.

Свят пустинен

Жаден и от скръб обгърнат -
във пустинята безбрежна, -
стори ми се, че те зърнах...
И затичах се с надежда...

Беше ти като оазис...
Молех те за глътка обич.
Молех те да ме погалиш
и с целувка да ме стоплиш...

Устните ти - вкаменени.
А душата ти - пустиня...
Беше ти мираж пред мене...
Не получих милостиня...

Свят пустинен ме обгражда...
В мене е така горещо.
И ме мъчи страшна жажда. -
Глътка обич, капка нежност...

Марин Тачков

"Утешителят", 2005 г.