Google+ Followers

петък, 30 декември 2011 г.

Надежда за просветване

Душата ми е светло-тъмна -
                      като полукълбата на Земята...
Пътеката ми стръмна е -
                      ще тръгнеш ли със мене?...
Ще си запалим огън
                      от съчките на самотата...
Навярно ще се стоплим -
                      във студената Вселена...

Ще слушаме смирено -
                      как мислите ни си говорят.
И влюбения шепот
                      на цветята ни в градината...
А когато, уморен,
                      очите си затворя,
ще можеш ли да гледаш -
                     и заради мен, любима?...

Марин Тачков
26-29 декември 2011

Да празнува - който както може...

Да празнува - който както
                         и където може! -
С баници, с целувки,
                         с тиквеници, със шампанско,
със снежанки, със джуджета,
                          с гости и без гости,
с луканки и със свинско,
                          с вино, хляб и праз...
Във вили, хижи снежни,
                          в Боровец и Банско...
Или пък просто
                          си празнувайте у вас!...

Не бойте се от Бойко!...
                            Забравете царя!...
Да завъртим хоро -
                            от Дунав до Родопите...
Да пием като за последно -
                            и напук на Болката!...
Дано не пукнем -
                            от пиянство, глад, преяждане!...
И ако случайно
                            аз напусна пиршеството,
може би ще ви намигна -
                            от Черешата. На Тортата...

Марин Тачков
30 декември 2011 г.

вторник, 27 декември 2011 г.

Душата ми отлита неразбрана...

Душата ми отлита неразбрана -
в самотните си тъжни висоти...
Бях лебед... А сега съм черна врана -
във твоите и в чуждите очи...

Каквото съм успял - това посял съм...
Не искам нищо... Друг да го бере...
Бездомник съм... И тук не ми е мястото...
Ще ме разкъсат хищни зверове...

Без мен дано да ви е по-просторно,
доволно и приятно, без тъга!...
Защо да ви тежа - като сълза?
Или пък - като прах върху бюрото...

Марин Тачков
21 декември 2011 г.

понеделник, 26 декември 2011 г.

Принцесата и Мъжът от портрета



Живее във кула от слонова кост,
от много години, без вест и без гост -

Принцеса, затворена зад стените студени...
Усмихва се денем, през нощите стене...

Отваря прозореца рядко - да хвърли
трохите на мислите си плоскогърди...

Не може да види как мравките долу
по своя пътека вървят неуморно...

И само Мъжът от портрет на стената
я чува... И вижда той голотата й...

Мъжът от красивата, живата младост -
когото тя стъпка със дива наслада...

Напразно целува го в нощите хладни
със устни отворени, сухи и жадни. -

Отдавна изстинал, Мъжът от портрета
почива в далечните тихи полета...

Марин Тачков
1-4 януари 2011 г.

неделя, 25 декември 2011 г.

Песничка за буквите

С буква А се пише "ало".
С буква Б се пише "бяло".
С буква В се пише "вяра".
С буква Г се пише "гара"...
     Буква Д е за "добричка".
     Буква Е пък - за "елхичка".
     Буква Ж е за "жарава".
     Буква З е за "забава"...
Буква И е за "игрива".
Буква К е за "красива".
Буква Л е за "лимони".
Буква М - за "макарони"...
     Буква Н е за "наричам".
     Буква О е за "обичам".
     Буква П е за "пътувам.
     Буква Р е за "рисувам"...
Буква С е за "сърничка".
Буква Т е за "тревичка".
Буква У е за "умия".
Буква Ф е за "филия"...
     Буква Х е за "хитрувам".
     Буква Ц е за "целувам".
     Буква Ч е за "читанка"...
     А накрая - Я за "Янка"...

Азбуката вече знаем! -
И като слънца сияем!...
Буквите от А до Я
носят вечна Светлина...

Марин Тачков
"Златното дете", 2005 г.


Ето и клипът на песничката -


http://www.youtube.com/watch?v=5FHMts7pRxs

събота, 24 декември 2011 г.

Моите коледни благопожелания

video

Коледни благопожелания

Да блесне коледната ви Елхичка!...
За всеки нека свети по Звездичка!...

Да бъдат плодни вашите Градинки!...
И Обич да вали - като Снежинки!...

Счупете орехи - за да сте здрави!
Късметът нека да не ви забрави!...

За теб да е желаната Паричка!...
А ти - бъди добра, като сърничка!...

Ти Къщата добре наглеждай, дядо!
На мило внуче да се радваш, бабо!...

Да бъдеш, майко, мила и грижлива!
Да ви е плодородна всяка Нива!...

Хей, моме, ти на мъж добър да случиш!...
Дете, от мъдри книги да се учиш!...

Любов и Мир в дома ви да царуват!
Надежди цветни нека ви целуват!...

Красиви Песни да ви вдъхновяват!...
И Радост във сърцата да изгрява!...

Живот и Топлина, и Хляб да има!...
По-светла да е Новата година!...

Марин Тачков
19-20 декември 2011 г.

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Коледа наполовина /Разпореждане отгоре за коледните празници/

"За кутсуз -
и таз година
се налагат съкращения
/заради Кризата
и Европейския съюз/. -
Йес, Коледа ще има,
но... наполовина. -
Вместо песни -
ще ви лае Пес...
Наместо Дядо Коледа -
ще дойде... дядо Кол...
А полуголият
ще стане... гол...
Вместо луканка -
ще ядете лук...
Ала напук -
недейте да се плашите!...
Полуоблечена Снежанка
ще зарадва... богаташите,
апашите, търгашите -
изобщо Нас...
А пък за вас -
краваи...
Да сте полуживи,
полуздрави!...
Чест. Кол. Праз.!..."

 

Марин Тачков
22 декември 2011 г.

вторник, 20 декември 2011 г.

Не разбирам - за какво ме искаш

В дома ти има
повече от всичко,
за да си живееш на спокойствие. -
Просторен хол, камина,
котка мила,
със която да говориш...

Косъмче от бившия съпруг.
И снимки на детето ти...
Блестящи скъпоценности,
картини на изкуството -
усещане за вечност...

Огледало - да ти шепне
колко си красива...
Питиета... Свещи... за вечеря...
Всичко имаш...
Не разбирам, мила -
за какво ме искаш? -

За ветрило ли?...
За четиво преди заспиване?...
За шут ли?... За трофей?...
Или пък - за злодей,
достоен за убиване?...

Марин Тачков
16-19 декември 2011 г.

Цепене на дърва /Дървар и Акация/

Пред къщи цепех си дърва...
Край мене спря се непозната...
Внезапно викна: "Ха така!" -
щом цепнах аз дърво чепато...

Погледнах я: "Коя си ти?"...
А тя отвърна ми с намигване...
И в огнените й очи
прочетох аз /като на книга/:

"Запалваш ти у мен пожар...
Събуждаш моите мераци...
Как искам... да си ми Дървар!...
А аз за теб да съм... Акация!"...

Марин Тачков
16 декември 2011 г.

неделя, 18 декември 2011 г.

Любовна съдбовност

Аз вярвам, че не си
                  отровено от злото цвете -
щом галещи лъчи
                 в усмивката ти светят...

И може би виновна си -
               единствено... че  ме жадуваш...
И твоята съдбовност
               ме зове... И ме вълнува...

Вълшебният ти глас -
              безбрежно нежен -
ме омагьосва като страстна
              и небесна песен...

Марин Тачков
14-18 декември 2011 г.

петък, 16 декември 2011 г.

Навярно сме обречени...

Навярно сме обречени! -
          От странната фаталност,
               от  вселенната копнежност. -
Да вървим -
             по стръмните
                             пътечки
                                     на мечтите си,
измъчвани
              от вечната ни жажда
                                         за нетленност...

Пленници на Болката
                         са може би
                                   душите ни.  -
Осъдени от Бога,
          от далечните звезди,
                             от нас, самите...

Обречени -
                 да изгорим
                               мечтите си...
Или -
                да се обичаме...

 

Марин Тачков
15 декември 2011 г.

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Ако искаш да ти бъда коледен подарък...

Ако искаш да ти бъда
                 коледен подарък,
не ме очаквай -
                   във чувалче!...
Недей ме иска
                  опакован, вързан!
В целофан...
                 Или - като блестящо камъче...

Очаквай ме като Целувка -
                 от Мечта и Обич!...
Помечтай ме!...
                Във душата си вземи ме! -
Ако искаш да те топля
                 и следколедно -
през бъдните,
                отвъдните години...

Марин Тачков
14 декември 2011 г.

сряда, 14 декември 2011 г.

Безродните безбожници повикаха шевроновци...

Безродните безбожници
повикаха шевроновци
у нас - да търсят газ. -
В земята-продородница
ще вкарват просто сондите -
с отровна страст и бяс...

Така - за трийсет сребърника -
земята ни продадоха...
Жестоко ще ни обгазят...
Те - родните ковчежници -
не ни пожалиха,
та чуждите ли ще се спрат?...

Къде да се заврем? -
Във планината ли сурова
да ходим... да ядем сено?...
От глад ли ще умрем,
или ще ни отровят -
не е ли все едно?...

Марин Тачков
14 декември 2011 г.

понеделник, 12 декември 2011 г.

Тази вечер искам да заспя завинаги...

Тази вечер искам да заспя завинаги...
Защото чувам стъпките на Зимата...
Ще ме затрупа сняг...
И ще замръзне всичко...
Вихрушки ще отвеят
спомени, копнежи.

И тъга...
Но може би една Снежинка чиста
над мен ще заблести...
Ще ме целуне тихо...
И в сърцето ми
смирено ще заспи...
И аз така -
бих искал
да заспя завинаги. -
В душата ти -
като Мечта...

Марин Тачков
12. 12. 2011 г.

неделя, 11 декември 2011 г.

Дете

                                            На майка ми

В зори, щом слънчев полъх ме докосне,
аз пак съм, както някога - дете...
Целувката на капчицата росна
блещука върху моето лице...

Но през деня ме блъскат ветровете -
и вечер съм с повяхнало сърце...
В очите ми тъга-сълзица свети...
Защо ли, майко, пак не съм дете?...

Погалена от тих, небесен звън,
душата ми сънува светъл сън...
Прости ми, майко, че не съм -
тъй, както някога - дете!...

Марин Тачков
/"Български песни", 2002 г., трето издание/

събота, 10 декември 2011 г.

Вятърна мелница "Тинтири-минтири"

Виртуално ме сваляш...
И запалваш очите ми...
 - Ще се видим ли? - питам.
А ти отговаряш ми:
 - Тинтири-минтири...

Във душата ми скиташ...
Подлудяваш вълните ми...
 - Вятърка ли си? - питам. -
Защо провокираш ме
с тинтири-минтири?...

Стиховейно ме галиш...
И изпиваш мечтите ми...
 - Жена ли си, мила? Вампирка ли?...
Пак отговаряш ми:
 - Тинтири-минтири...

Да, разбирам, че искаш ме -
за драсни-пални-клечица...
И не даваш за мен пет стотинки...
Ти просто си вятърна мелница
"Тинтири-минтири"...

Марин Тачков
8-10 декември 2011 г.

петък, 9 декември 2011 г.

Проклятието на вещиците

                   По мотиви от народни поверия

Среднощно в дома ми нахлуха
двеста вещици черни, зловещи...
И бясно край мен затанцуваха...
Злобно проклинаха и нареждаха:

"Бял ден да не видиш, обеснико!"...
"Да те гори черна болка и мъка!"...
"Черней - както нас ни зачерниха!
И ни запратиха в пъкъла!"...

"Дано да потънеш, невернико -
в ялова женска утроба!"...
"И жена, като дявола черна,
да налива във чашата ти отрова!"...

"Вървете си!" - с мъка можах да извикам...
Те изчезнаха в утрото ранно...
А от прозореца с топла усмивка
ме помилва светицата Анна...

Марин Тачков
9 декември 2011 г.

четвъртък, 8 декември 2011 г.

Навярно ме обичаш ти...

Навярно ме обичаш ти...
И трепка мъничка сълзица
                          във очите ти...
Но аз мълча...
                         И ти мълчиш...
Над нас угасват
                         със тъга звездите...

Очите ме болят...
                       Мечтите ми тъмнеят...
Затварям
                       недочетената книга...
И моля се -
                       преди да ослепея,
поне да може да те видя!...

Марин Тачков
6-7 декември 2011 г.

сряда, 7 декември 2011 г.

Съдбата е безмилостна, жестока... /на Н. Вапцаров/

                                                        Борбата е безмилостно жестока...
                                                        Никола Вапцаров

Съдбата е безмилостна, жестока...
Животът - безпощаден и убийствен. -
Закриля хищниците. И безоките...
Убива светлите, сияйни личности...

Обесници възсядат идеалите.
Захвърлят във тъмниците мечтите ни...
Остава ни една искрица вяра...
И жаждата - все пак да се обичаме...

Марин Тачков
7 декември 2011 г.

понеделник, 5 декември 2011 г.

Не си виновна ти...

                                               От други свят съм аз -
                                не си виновна ти...
                                 П. К. Яворов


Не си виновна ти! -
Че ме сънуваш - може би
от хиляди години...
И очакваш -
да открия във пустинята
оазиса
на твоите мечти...

Не си виновна ти -
че тежка и зъбата
е съдбата ти...
Че си родена във охолство -
но е пълна
чашата ти златна
със отрова от сълзи...

Не си виновна ти! -
Че аз родих се просто...
И си нямам нищо -
само шепа стихове,
една роса-сълза,
отронени въздишки...
И отровени мечти...
 

Дали с небесна страст
за мене ще си спомняш?...
Душата ми - бездомница -
лети във вечността...
От други свят си ти -
не си виновна...
За всичко съм виновен аз!...

Марин Тачков
3-4 декември 2011 г.

Жени, защо обичате лъжите?

Жени, защо блестите с вярващи очи,
оглеждате се в небесата лунни?...
И предпочитате блестящите лъжи
пред искрените и болящи думи...

Желаете! - Да ви сервират... три в едно...
И всяка нощ звезди да ви търкалят...
Да ви разходи някой - с мерцедес... до Лом...
Или - със самолет... до Въздухария...

Не мога аз да бъда слънце през нощта...
На тъмното - да кажа, че е светло...
И по-добре - да литна сам над пропастта,
отколкото да паднем от небето...

Марин Тачков
6 ноември 2011 г.

петък, 2 декември 2011 г.

Жадуваш ли да те обичам...

Жадуваш ли да те обичам -
тъй, както никой досега?...
И да запаля огън романтичен
в огнището на твоята душа...

Не мога да вървя върху водата...
Или пък - да ти подаря звезди...
Но мога да ти посветя душата си -
погалиш ли ме с вярващи очи...

Към Обич нова, вдъхновена
да съм небесно-земен мост...
За теб да бъда аз като Христос,
а ти за мен - Мария Магдалена...

Марин Тачков
ноември 2011 г.