Момичето с устните снежни

Вълшебни снежинки танцуваха,

шептяха ми чудно и нежно...
И аз на снега нарисувах
момиче загадъчно, снежно...

Момиче, стаено в душата ми -
изплува във утрото свежо...
Огря ме с очи непознати...
Целуна ме тихо и нежно...

Стоях, онемял пред "картината".
И гледах момичето снежно -
тъй бяло, красиво, невинно,
неземно, вълшебно, безбрежно...

Навярно ще бъде затрупано
момичето с устните снежни -
от сняг, от виелица люта...
От стъпките груби, небрежни...

Но вярвам - дори да ме дебне
студът на нощта безнадеждна -
ще дойде, ще седне при мене
момичето с устните снежни...

03.01.2011г.       Марин Тачков