Пеперуда

               По мотиви от народния обичай "Пеперуда"

Когато Зора се изгубила,
Гергана от сън се пробудила...
Самичка под Слънцето тръгнала -
с тъга, край реката пресъхнала...

Земята от суша изгаряла...
Гергана тревичките галела...
Тя росни сълзици заронила
и жално на Бог се замолила:

"Аз моля се, Боже - в сърцето си, -
дари ме с крила от божественост! -
Да литна като Пеперудата -
вълшебна и волна, и хубава!...

Че съхне и страда земята ни...
Сърца и мечти са повяхнали...
В кръвта са се впили комарите...
И жажда жестока изгаря ни..."

Вълшебна и волна, и хубава,
Гергана цветята целувала...
От нейните сълзи пречистени
цветя и треви се разлиствали...
Марин Тачков
"Български песни", 2002 г.
редактиран вариант