петък, 24 май 2013 г.

Дамян Дамянов - Приказка


ПРИКАЗКА

ДАМЯН ДАМЯНОВ

Заспиваше ли? Май че те събудих?

Прости ми, че дойдох при теб сега!

Душата ми се стяга до полуда

в прегръдките на своята тъга!...

Самичък съм, а тъй ми се говори...

Устата ми залепна да мълча.

Не ме пъди! Ще си отида скоро.

Аз дойдох тук на бурята с плача...

Ще седна до главата ти ей тука

и ще ти кажа приказка една,

в която е положил зла поука

един мъдрец от стари времена:

"... Един разбойник цял живот се скитал

и нивга не се връщал у дома.

Вместо сърце под ризата си скрито,

той носил зла и кървава кама.

Превардвал той замръкнали кервани

и само денем криел своя нож.

Но ножът му от кръв ръжда не хванал!

Човекът като дявола бил лош.

Ала и той един път от умора

под слънцето на кръстопът заспал.

Подритвали го бързащите хора

и никой до главата му не спрял.

И само малко дрипаво момиче

лицето му покрило със листо.

Заплакал той - за първи път обичан, -

заплакал той, разбойникът! Защо?

Какво стопило туй сърце кораво,

нестоплено в живота никой път?

Една ръка накарала тогава

сълзи от кървав поглед да текат!

Една ръка, по-топла от огнище,

на главореза дала онова,

което той не би откупил с нищо -

ни с обир скъп, ни с рязана глава..."

Но ти заспа!... А тъй ми е студено!...

Туй приказно момиче - где е то?

То стоплило разбойника, а мене

ти никога не стопли тъй! Защо?

Няма коментари:

Публикуване на коментар