Докато си говорех вечерта
със моята Бутилка,
внезапно в стаята ми връхлетя
неканена Вампирка...
Запитах я смутен:
"Какво желаете, госпожо...?"
"Разбрах, че имаш черен ден...
От Дявола ти нося поздрави..."
"Но аз... не съм готов... Не знам
сега с какво да те почерпя..."
Засмя се хищно тя:
"Е, нищо... Ще изпия тебе!..."
Отвърнах й: "Но аз
очаквах друга, скъпа..."
А тя ме хвана с бясна страст:
"Хей, мой си ти! Недей се дърпа!"...
Обхвана ме с ръце, с коси.
Захвърли ме върху леглото...
И дълго, кръвожадно пи
от устните, от тялото ми топло...
Когато се насити тя,
внимателно очите ми затвори...
Запуши... После се засмя.
И като дим изчезна през прозореца...
Сега лежа, почти без кръв.
И смеят ми се сенки от стените...
Остана ми за спомен... зъб.
И фас, димящ върху гърдите ми...
Марин Тачков
7-8 ноември 2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар