Google+ Followers

понеделник, 25 март 2013 г.

Дървото на детството


От малка е обикнала Борянка
да тича по вълшебната полянка...

Да седне до Дървото - да чете...
Или - да слуша песен на щурче...

И да погали тя засмяно цвете...
Да свирне на немирните врабчета...

Да хване бръмнал бръмбар изведнъж...
Да лапне бързо две-три капки дъжд...

А щом към нея куче зъби точи -
веднага на Дървото тя да скочи...

То силно я прегръща... И шепти...
Посипва я с цветчета от мечти...

Марин Тачков
"Да бъде слънчево във Минзухария", 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар