родителите ми:
"Сине, свободен си!"
И аз изпълзях
от майчината утроба...
Притисна ме мама
до своята гръд.
Кротичко сучех, шептеше ми тя:
"Бъди ми свободен!"
И ме пускаше да играя на пода...
В училищата ме учеха
да изучавам учения много...
И ми връчваха диплома
с милите думи:
"Свободен си!"...
Изпратиха ме на границата -
да я браня от чужди и... свои...
Млад не загинах,
уволниха ме за награда:
"Свободен си!"...
Станах студент.
И ме хранеха
с тлъсто изпечено слово.
Повръщах го аз на изпитите.
И казваха ми: "Свободен си!"...
И тъй - крачка по крачка -
следвам сянката на Живота...
И той ще въздъхне от мене накрая:
"С Богом, човече! -
Свободен си!"...
Марин Тачков
"Може би", 1994 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар