Ня-кога... аз бил съм се родил...

Ня-кога... аз бил съм се родил...
Но не помня... как са ме заченали...
Мило бебе и дете съм бил...
Ала вече... има ли значение?...

Майка ми работела на нивата...
Но не помня... как ми е приказвала...
Кърмила ме, къпала ме, милвала...
Татко, баба, дядо... са се радвали...

Тъжно шепнат снимките: "Било!"...
Тайни крият старите ми корени...
И въздиша родното Дърво...
Ала докога ли... ще ме помни?...

Марин Тачков
февруари 2012 - юли 2013 г.